Дамга се нарича сладкиш, който се прави само в Созопол.

Дамга се назовава сладкиш, който се прави единствено в Созопол. За огромните християнски празници, за сватби и кръщенета из града са се разнасяли подноси с красивите дамги, наподобяващи на големи снежинки от хрупкаво тесто, поръсени вместо със сняг с пудра захар.Името идва от старинната дума за леке, щемпел, белег. Но до момента в който произходът на самата дума е явен, корените на рецептата се губят в мъглите на времето. Едно от догатките е, че произходът й е византийски и в Созопол е била непокътната от гръцкото му население.Белег за старинността й е мерната единица, която се употребява и до през днешния ден от созополските госпожи – черупка от яйце. 6 яйца се разрушават и към тях се прибавят 6 цялостни черупки хладка вода и черупка ракия. Постепенно към сместа се прибавят с периодично повтаряне 200 г брашно и 200 г пшенично нишесте. Накрая се поставя щипка сол и една ванилия. Тестото би трябвало да се получи рядко, като за палачинки. След това ви би трябвало характерният уред, дал името на сладкиша, който се потапя в тестото и незабавно по-късно за секунди – във врящо олио. В Созопол дамгите се пазят като зеницата на окото и се предават от потомство на потомство, дружно с рецептата. Почти забравеното изкуство по приготвянето на сладките стартира да се възражда и от ден на ден семейства претърсват тавани и изби с вярата да открият уредите, с които в миналото майките на майките им са приготвяли дамги. Една от най-големите майсторки описа, че нейната майка я заклела дамгата да не излиза от къщи, с цел да не се загуби. Техният апарат „ неръждавейка “ е най-малко на 200 години, а в града към този момент даже не помнят кой е бил последният занаятчия, кадърен да създаде дамга.Ако шансът ви се усмихне, до момента в който се разхождате по тесните улички на Стария град, може да видите на някоя от дребните сергийки, предлагащи смокиново сладко, и красивите сладкиши, които хрускат и се топят в устата. Най-вероятно е това да стане на 17 юли, когато Созопол празнува закрилницата си св. Марина. От тази година кметството провежда в края на септември и специфичен празник на смокиновото сладко и дамгата. Ако съумеете, ще спечелите спомен с дъха на окончателно отминали столетия, вкусов щемпел без аналог от най-стария град по Българското Черноморие.