Лиса Мари, която не спря да търси баща си
Историите започвали от безусловната обич на татко ù Елвис към Лиса Мари Пресли, продължавали през времето, което прекарвали на горния етаж в Грейсленд единствено двамата. Минавали през загатна ù за гибелта му и по какъв начин я измъкнали пищяща, когато се втурнала към тялото му на пода. Лиса Мари разказвала за траялата ù цялостен живот връзка с Дани Кроу, за браковете ù с Майкъл Джексън и Никълъс Кейдж и за това по какъв начин хората се срещат между тях в контузиите си или в опита да избягат от тях, за майчинството, за пристрастяването ù към медикаментите… И Райли схванала, че би трябвало да извърши майчината си воля да разкрие ярките ù и мъчителни мемоари на света. Така се родила книгата „ От тук до великата неопределеност “, преведена на български брилянтно от Тодор Кенов и издадена от Locus. В нея се смесват гласовете на майка и щерка и е реализиран триизмерният облик на Лиса Мари. Райли Киоу добавя пропуснатите от майка ù моменти със своите лични мемоари. И се получава надълбоко откровена и доста умно и осъзнато написана история за сянката на шоубизнеса. За цената, която една суперголяма звезда като Елвис Пресли е принудена да заплати, с цел да бъде обичана от публиката си и да се трансформира в легенда. И за кръста на славата, който не престават да носят неговите наследници. Книгата надниква зад кулисите на международната сцена и зад фасадата на медийните разкази. Текстовете на Лиса Мари и на Райли Киоу в книгата са с друг шрифт, с цел да се отличат. 
Предлагаме ви фрагмент от записките на Лиса Мари Пресли и Райли Киоу„ От тук до великата неопределеност “, изд. Locus Първият път, когато се срещнах с Майкъл, беше през 1993 година, незабавно след фамозното му осъществяване на полувремето на Супер Боул и изявлението му с Опра. Запозна ни общ другар. Бях пуснала демо касета – той споделил, че я бил слушал и желал да се срещне с мен. Отначало не желаех да отида. Не желаех да ставам нечий различен план. Принс също се беше опитал и въпреки че уважавах това, което правеха, желаех да бъда независима.
Все отново отидох. Когато Майкъл дойде, се смаях, че беше самичък, и още повече се смаях, че в действителност беше преклонен и извънредно благ. Дани, който беше с мен, накара всички да изоставен стаята, с цел да можем с Майкъл да поговорим.
Двамата незабавно си паснахме. Разменихме си телефоните и той стартира да ми се обажда. По това време живеех в Клиъруотър, работех доста интензивно в региона на сциентологията и напредвах. Тогава даже не вземах Advil*, което е необикновено. Ала Майкъл се обаждаше. Бяхме си измислили сигнал: в случай че телефонът звъннеше три пъти и спреше, това беше Майкъл. Говорехме си много дълготрайно. Аз просто си мислех, че е уединен и има потребност от другар. Той обаче желал да се сближим.Накрая ме предложения да отида в Атланта, с цел да му гостувам, и аз отпътувах с моята помощничка, която в действителност беше брачната половинка на брата на Дани. През цялото време там излизах единствено с Майкъл. Ходехме в увеселителни паркове. Не знам за какво Дани (Дани Киоу – първият брачен партньор на Лиса Мари Пресли и татко на щерка ù Райли и на сина ù Бенджамин – б. р.) ми разреши да го направя, не знам за какво ми се довери.
Грешка. Това продължи няколко месеца, а след това гръмнаха обвиняванията в полов тормоз. Майкъл изчезна, скри се. Никой не можеше да го откри. Погрижих се да се разчуе, че може да разчита на мен, в случай че желае да си приказваме. Той стартира да ми се обажда съвсем през ден. Бях една от шепата хора, с които разговаряше или които знаеха къде се намира.
Той отпътува за Швейцария за рехабилитация против изписвани с рецепта болкоуспокояващи, а след това се върна в Лос Анджелис. Тогава се случи земетресението в Нортридж и чух, че Майкъл избягал от къщата си по пижама, скочил в джипа си, отишъл на летището и взел „ Гълфстрийм “ до Лас Вегас, тъй като се ужасявал от трусове.
Помислих си, че това е доста смешно. Той ми се обади от Вегас и ме предложения още веднъж да се причисля към него. Отидох в „ Мираж “, където беше отседнал – отново взех с мен децата и снаха си. Двамата с Майкъл бяхме в разнообразни стаи, само че всяка вечер аз отивах в неговата и стояхме по цяла нощ, като разговаряхме, както хората вършат, когато се срещнат за пръв път, гледахме филми от рода на „ Челюсти “, пиехме и си говорехме за нашето детство, за живота ни, по какъв начин се усещаме. Майкъл имаше сила и наличие и през тази седмица той изцяло ме позволи в неговия свят, в неговото схващане. Знаех, че не прави това постоянно. Всъщност не мисля, че го беше правил, до момента в който не започнахме да беседваме. Той знаеше, че го разбирам, и в действителност се сближихме, тъй като не го съдех. Разбрах изцяло кой беше той и нещата, които си мислеше. Обстоятелствата, от които идвахме и в които в този момент се намирахме, бяха доста сходни. Всичко в живота и на двама ни беше безусловно ненормално. Нямаше причина да не се сближим. А онази среща в детството ни? Той си спомняше всяка детайлност – къде бях седяла, какво бях споделила.
– Помниш ли бялата рокля? – попита той.
– Как помниш бялата рокля, с която съм била? – споделих аз. – Боже мой. Ти помниш? Аз не помня нищо. Спомням си единствено, че се опасявах да кажа на баща, че желая да отида да виждам нечие друго шоу. Трябваше да прекарам във Вегас единствено два дни, само че в последна сметка останах осем. Нищо физическо не се случи, само че близостта посред ни беше необикновено мощна. Никой в никакъв случай не беше ставал очевидец на тази негова страна. Той не беше толкоз високопарно, пресметливо създание. Това беше превземка.
В един миг през седмицата, когато бях там, Дани дохвърчал в Лас Вегас и се опитвал да ни откри в „ Мираж “, блъскайки по вратите. Казах му, че просто оказвам помощ на Майкъл, защото съм му другар, и че би трябвало да ни остави на мира и да се прибере. И той го направи.Последната вечер Майкъл още веднъж ме предложения в стаята си. Когато влязох, той сподели:
– Не ме гледай, доста съм нервозен. Искам да ти кажа нещо.
После изгаси лампите.
И в мрака Майкъл сподели:
– Не знам дали си забелязала, само че аз съм влюбен до ушите в теб. Искам да се оженим и да имам деца от теб. – После ми пусна ария за това по какъв начин се усеща, и когато свърши, продължи: – Не е нужно да казваш нищо. Знам, че те раздрусах, само че в действителност те желая. Искам да бъда с теб.
Не отговорих незабавно, само че най-после споделих:
– Толкова съм поласкана, че даже не мога да приказвам.
Предлагаме ви фрагмент от записките на Лиса Мари Пресли и Райли Киоу„ От тук до великата неопределеност “, изд. Locus Първият път, когато се срещнах с Майкъл, беше през 1993 година, незабавно след фамозното му осъществяване на полувремето на Супер Боул и изявлението му с Опра. Запозна ни общ другар. Бях пуснала демо касета – той споделил, че я бил слушал и желал да се срещне с мен. Отначало не желаех да отида. Не желаех да ставам нечий различен план. Принс също се беше опитал и въпреки че уважавах това, което правеха, желаех да бъда независима.
Все отново отидох. Когато Майкъл дойде, се смаях, че беше самичък, и още повече се смаях, че в действителност беше преклонен и извънредно благ. Дани, който беше с мен, накара всички да изоставен стаята, с цел да можем с Майкъл да поговорим.
Двамата незабавно си паснахме. Разменихме си телефоните и той стартира да ми се обажда. По това време живеех в Клиъруотър, работех доста интензивно в региона на сциентологията и напредвах. Тогава даже не вземах Advil*, което е необикновено. Ала Майкъл се обаждаше. Бяхме си измислили сигнал: в случай че телефонът звъннеше три пъти и спреше, това беше Майкъл. Говорехме си много дълготрайно. Аз просто си мислех, че е уединен и има потребност от другар. Той обаче желал да се сближим.Накрая ме предложения да отида в Атланта, с цел да му гостувам, и аз отпътувах с моята помощничка, която в действителност беше брачната половинка на брата на Дани. През цялото време там излизах единствено с Майкъл. Ходехме в увеселителни паркове. Не знам за какво Дани (Дани Киоу – първият брачен партньор на Лиса Мари Пресли и татко на щерка ù Райли и на сина ù Бенджамин – б. р.) ми разреши да го направя, не знам за какво ми се довери.
Грешка. Това продължи няколко месеца, а след това гръмнаха обвиняванията в полов тормоз. Майкъл изчезна, скри се. Никой не можеше да го откри. Погрижих се да се разчуе, че може да разчита на мен, в случай че желае да си приказваме. Той стартира да ми се обажда съвсем през ден. Бях една от шепата хора, с които разговаряше или които знаеха къде се намира.
Той отпътува за Швейцария за рехабилитация против изписвани с рецепта болкоуспокояващи, а след това се върна в Лос Анджелис. Тогава се случи земетресението в Нортридж и чух, че Майкъл избягал от къщата си по пижама, скочил в джипа си, отишъл на летището и взел „ Гълфстрийм “ до Лас Вегас, тъй като се ужасявал от трусове.
Помислих си, че това е доста смешно. Той ми се обади от Вегас и ме предложения още веднъж да се причисля към него. Отидох в „ Мираж “, където беше отседнал – отново взех с мен децата и снаха си. Двамата с Майкъл бяхме в разнообразни стаи, само че всяка вечер аз отивах в неговата и стояхме по цяла нощ, като разговаряхме, както хората вършат, когато се срещнат за пръв път, гледахме филми от рода на „ Челюсти “, пиехме и си говорехме за нашето детство, за живота ни, по какъв начин се усещаме. Майкъл имаше сила и наличие и през тази седмица той изцяло ме позволи в неговия свят, в неговото схващане. Знаех, че не прави това постоянно. Всъщност не мисля, че го беше правил, до момента в който не започнахме да беседваме. Той знаеше, че го разбирам, и в действителност се сближихме, тъй като не го съдех. Разбрах изцяло кой беше той и нещата, които си мислеше. Обстоятелствата, от които идвахме и в които в този момент се намирахме, бяха доста сходни. Всичко в живота и на двама ни беше безусловно ненормално. Нямаше причина да не се сближим. А онази среща в детството ни? Той си спомняше всяка детайлност – къде бях седяла, какво бях споделила.
– Помниш ли бялата рокля? – попита той.
– Как помниш бялата рокля, с която съм била? – споделих аз. – Боже мой. Ти помниш? Аз не помня нищо. Спомням си единствено, че се опасявах да кажа на баща, че желая да отида да виждам нечие друго шоу. Трябваше да прекарам във Вегас единствено два дни, само че в последна сметка останах осем. Нищо физическо не се случи, само че близостта посред ни беше необикновено мощна. Никой в никакъв случай не беше ставал очевидец на тази негова страна. Той не беше толкоз високопарно, пресметливо създание. Това беше превземка.
В един миг през седмицата, когато бях там, Дани дохвърчал в Лас Вегас и се опитвал да ни откри в „ Мираж “, блъскайки по вратите. Казах му, че просто оказвам помощ на Майкъл, защото съм му другар, и че би трябвало да ни остави на мира и да се прибере. И той го направи.Последната вечер Майкъл още веднъж ме предложения в стаята си. Когато влязох, той сподели:
– Не ме гледай, доста съм нервозен. Искам да ти кажа нещо.
После изгаси лампите.
И в мрака Майкъл сподели:
– Не знам дали си забелязала, само че аз съм влюбен до ушите в теб. Искам да се оженим и да имам деца от теб. – После ми пусна ария за това по какъв начин се усеща, и когато свърши, продължи: – Не е нужно да казваш нищо. Знам, че те раздрусах, само че в действителност те желая. Искам да бъда с теб.
Не отговорих незабавно, само че най-после споделих:
– Толкова съм поласкана, че даже не мога да приказвам.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ