Shaam News Network : Зоните на „деескалация“: Руска уловка за решаване на сирийския конфликт по военен път
Дамаск. Shaam news network е сирийска опозиционна медия. Основана е от сирийско-американски деятели при започване на спора през 2011 година. Публикува голям брой видео материали, фотоси и публикации на опозиционните сили на своя уеб страница и в обществените мрежи. Публикува също и хартиено издание, на име Shaam. Медии, като Al Jazeera, AP, Al Arabiya, Sky News Arabia употребяват фрагментите й. Материалът е предаден без редакторска интервенция.
След приключването на информация за руско-израелска сделка по отношение на зоната за деескалация в Югозападна Сирия, сирийският режим стартира военна интервенция, целяща да откри надзор над тази територия или да приниди настоящите там опозиционни фракции да сключат съглашения за капитулация. Това на собствен ред ще е повтаряне на събитията от Източна Гута и селската околност северно от Хомс, по отношение на което поражда въпросът: дали съветската самодейност за основаване на зони за деескалация е измама, целяща ликвидирането на въоръжената съпротива и последователното възобновяване на властта на режима в тези райони?
След рухването на град Алепо с помощта на сирийските сили през декември 2016 година, сключването на руско-турско съглашение, гарантиращо отдръпването на опозиционните групи от източната част на града, както и редица значими борби, Москва започва преговорния развой в Астана, който мина в тристранен формат с включването на Иран. След няколко кръга договаряния на 4 май 2017 година страните-гаранти реализираха съглашение за основаване на четири зони на деескалация: Идлиб, Северен Хомс, Източна Гута и южният район. За да ограничи ролята на Иран, Москва съгласува детайлите за реализация на споразуменията за деескалация във всяка от тези области с разнообразни интернационалните играчи. В коридорите на срещата на високо равнище на Г-20 в Хамбург на 7 юли 2017 година бе реализирано съглашение с Вашингтон за основаване на зона на деескалация в Югозападна Сирия. Детайлите на дотогорката бяха избрани с присъединяване на Йордания в следваща сделка на 11 ноември 2017 година. През юли 2017 година Министерството на защитата на Русия разгласи, че с посредничеството на Египет се е споразумяло с опозиционните сирийски групировки по отношение на механизмите на деескалация в Източна Гута, Северен Хомс и Южна Хама. В хода на шестия кръг от договарянията в Астана в средата на септември 2017 година Русия, Иран и Турция се схванаха за зоната на деескалация в Идлиб, в която влязоха също регионите Хама, Алепо и Латакия. На 12 октомври 2017 година с посредничеството на Египет сред Русия и въоръжените опозиционни групировки е подписана конвенция за присъединение на южните региони на Дамаск към зоната за деескалация в Източна Гута.
Докато Русия разработваше детайлите на създаваните зони на деескалация, тя влезе в конкуренция със Съединени американски щати за надзор над териториите, окупирани от „ Ислямска страна “ (ИД). Във времето, през което Вашингтон, посредством своите кюрдски съдружници установяваше надзор над района източно от Ефрат, Москва съумя да отбие по-голяма част от територията на групировката – в Ел Абадия и всичко на запад от Ефрат чак до Дейр-ез-Зор. Този триумф разреши на съветския президент Владимир Путин да разгласи „ безспорна победа “ над терористите от ИД на двата бряга на огромната река. След като това се случи, той дойде на авиобазата Хмеймим, с цел да удостовери, че съветската задача за битка с терористичната организация съвсем е приключила и да даде приказ за извеждането на съветските войски от Сирия. Путин употребява тази тактичност от началото на съветската намеса: всякога, когато реализира своите цели в Сирия, той афишира началото на изтеглянето на съветските восйки, без да го извършва в реалност.
Всъщност, Русия се приготвяше да стартира серия военни интервенции, с клоито да ликвидира поредно въоръжената съпротива в зоните на деескалация. След мълниеносната аудиенция на Путин в Хмеймим, сирийският режим, със сериозна поддръжка от страна на Русия, разпростра крупномащабна военна интервенция в зоната на деескалация в Идлиб. Три дни след началото на настъплението, началникът на Генералния щаб на Русия Валерий Герасимов съобщи, че задачата, която стои пред страната през 2018 година е цялостната разпродажба на „ Джебхат ан Нусра “ в другите зони на деескалация.
Руската военна интервенция в Идлиб съответства с началото на договарянията с Турция по отношение на обстановката в Африн и подготовката за Конгреса на сирийския народен разговор в Сочи, в качеството му на решителен стадий, за завършването на който Москва даде на турците зелена светлина да стартират военна интервенция срещу „ Отрядите за национална самозащита “ в Африн – Северозападно Алепо. В същото време силите на режима съумяха дефинитивно да открият надзор над летището Абу Зухур в селската околност източно от Идлиб след яростни боеве, в хода на които Турция се намеси за първи път, в отговор на нарушаването на режима на споразуменията, реализирани в Астана в средата на септември 2017 година сред страните-гаранти на три от зоните на помирение. Спогодбата планува основаване на две зони, първата от които се намира сред ж.п. линията и пътя Алепо – Хомс. Това е зона, където Русия води бойни дейности срещу организацията „ Тахрир аш Шам “ (в предишното „ Джебхат ан Нусра “), с цел да включи региона към подконтролните на режима територии. Втората зона се намира сред пътя и селската околност западно от Латакия – тази зона на деескалация се управлява от групировките, поддържани от Турция.
Турско-руският консенсус, който разреши на Анкара да влезе в Африн в подмяна на това да натисне опозиционните фракции да вземат участие на конгреса в Сочи, намиращ се съвсем пред неуспех, докара до прекратяването на интервенцията в Идлиб и силите на режима се насочиха в Източна Гута в Дамаск.
Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров направи изявление, в което означи, че „ опитът от освобождението на Алепо може да бъдце прибавен в Гута “. Няколко дни по-късно, сирийският режим при поддръжката на Русия стартира да нападна опорните пунктове на опозиционните фракции в Гута, което приключи със подписване на помирение и евакуиране на опозиционните сили, дружно с техните фамилии, в Северна Сирия, където работят опозиционните фракции, близки до Турция.
В течение на няколко дни същата орис споделиха и опозиционните сили в селата и другите обитаеми места в Източен Каламун, кварталите Ал Кадам и Ал Асали в южната част на столицата, няколко обитаеми места южно от Дамаск и в градовете северно от Хомс и на юг от Хама. Споразумението за евакуиране на силите на „ Тахрир аш Шам “ от лагера Ярмук на юг от Дамаск беше доста значимо, тъй като беше част от договорка, която предполасгаше също евакуацията на популацията от преди всичко шиитските градове Кафрая и Фуа в Западен Идлиб.
Разпредление на контрола над областите и тяхното бъдеще
Режимът е покрай това да почисти териториите в по този начин наречената „ потребна Сирия “ от всякакво въоръжено наличие, позволено съгласно споразуменията за деескалация, подписани с посредничеството на Кайро. Затова незасегнати останаха единствено две зони нас деескалация: в югозападна Сирия (Дераа и Кюнейтра), контрактувана сред Русия, Съединени американски щати и Йордания и зоната в Идлиб, която се управлява от турската, иранската и съветската страна. Преди режимът, най-сетне, да стартира офанзивата над зоната на деескалация на юг, в Сирия породиха четири съществени центъра на въздействие, които се контролират в съответсвие с разнообразни сделки, а точно:
1. Така наречената „ потребна Сирия “, най-голямата от тези области, под деяние на сделките, регулиращи връзките на режима с Иран и Русия, както и споразуменията сред Москва и Техеран, за които е присъща скрита конкуренция. Сирийският президент издаде закони, способстващи изгонването на враговете му от страна посредством лишаването им от финансови и имуществени права, най-важният от които е указ №10, разрешаващ на общините да основават организационни региони в административните единици.
2. Зоната източно от река Ефрат, в това число Ат Танфи Ер Рукбан, обстановката в който се контролира в сходство с хамбургската сделка сред президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп и президента на Русия Владимир Путин, както и руско-американското съглашение за помирение от 2015 година. Вашингтон употребява мощ против опитите на сирийския режим, Русия и Иран да тестват неговата обвързаност към стабилността в този район. Франция и Саудитска Арабия доближиха до съгласие с американската страна във връзка с действието на зоната източно от река Ефрат, като в това време в заявките на турските публични лица звучи заинтригуваност в ориста на тези региони и в частност Ракка и Камишли в провинция Хасака.
3. Пограничната полоса сред град Джараблус на западния бряг на река Ефрат в североизточната част на провинция Алепо до границата в северозападната част на провинция Латакия, намираща се под надзора на Турция. Турската войска причисли полосата към област Африн и сътвори наблюдателни пунктове в няколко места в селските местности на Идлиб, Хама, Латакия и Алепо, една от които се намира надълбоко в територяита на Сирия – на 200 км от турско-сирисйката граница. Регионът се контролира в сходство с руско-турските договорености, които Иран се пробва да скапе. В тази зона има доста дейни въоръжени групи, а нейните градове и села са последното прикритие за военните опозиционни фракции, по-рано дейни в други райони.
4. Югозападна Сирия – зона, основана в резулат от руско-американско-йорданското съглашение, подписано на два стадия през лятото и есента на 2017 година. В момента тя е подложена на пълномащабна офанзива от страна на режима, който се пробва да възвърне контрола си над тази територия. Йордания се опита да се договри с Русия за спазвеането на изискванията на съглашението за деескалация, само че Москва отхвърли. Докато говореше за Южна Сирия, Лавров заяви на министъра на външните работи на Йордания Айман ас Сафади, стремящ с да получи гаранции от Русия, че страната му ще избегне опасността от военна конфонтация, че в регионите на деескалация няма терористични групировки, които би трябвало да бъдат премахнати.
От друга страна, Русия се споразумя с Израел, режимът да възвърне контрола си над южните региони, при изискване Иран и неговите опълченци да се изтеглят от границата сред Сирия и окупираните Голански възвишения. Изглежда, че тази договореност е част от по-широко руско-американско съглашение (при координацията на Израел), което включва цялостното евакуиране на иранските сили от Сирия в подмяна на възобновяване на властта на режима и даването на опция той да я популяризира над огромна част от територията на страната. Това значи, че Израел приема сирийския режим с Русия без Иран, което открива доста бъдещи благоприятни условия.
Заключение
С течение на времето стана явно, че концепцията за основаване на зони на деескалация е единствено съветска измама, целяща военното позволение на спора в Сирия в интерес на режима и насилственото изключване на опозиционните фракции от всяко решение, предполагащо политически преход на властта. След скорошните военни победи, режимът зае още по-твърда позиция във връзка с възобновяването на женевските договаряния. В хода на осмия кръг, състоял се през декември 2017 година, не бе реализиран никакъв напредък поради отхвърли на държавната делегация да разисква каквито и да е въпроси преди възобновяване на държавната власт над цялата сирийска територия и освобождението й от терористичните групировки.
По същия метод, Русия зае твърда позиция в отхвърли си от женевския развой, откакто Путин бе определен за нов президентски мандат. Стана явно нейното желание да ликвидира зоните на деескалция на югозапад (Дераа и Кюнейтра) и северозапад (Идлиб) редом с опитите да размени женевските договаряния с астанинския развой и заключенията на конференцията от Сочи. Руснаците се стремят да управляват изходът от всеки вероятен политически развой благодарение на военна мощ или чрез примирия в регионите, свеждайки ги до елементарни договаряния за границите на пълномощията на центъра и районите, както и до внасянето на ремонти в редица закони, сходни на декрета за локално ръководство №107 и декрета за проведените региони №10.
Тези промени изискват от опозицията да създаде нова политическа тактика за цяла Сирия, а не за избран район, с цел да бъдат провалени съветските проекти за възобновяване на властта на режима в сговор с Израел, Съединени американски щати и някои арабски и европейски страни. Опозицията също би трябвало да се откаже от признаването на легитимността на статуквото и да се концентрира върху това да изправи пред съда сирийския режим и всички, които го поддържат на национално и интернационално равнище. Тя би трябвало да докара нещата до каузи, които да преглеждат случаите на осъществяване на военни закононарушения и закононарушения против човечеството, лишили живота на стотици хиляди сирийци.
Превод и редакция: Иван Христов
След приключването на информация за руско-израелска сделка по отношение на зоната за деескалация в Югозападна Сирия, сирийският режим стартира военна интервенция, целяща да откри надзор над тази територия или да приниди настоящите там опозиционни фракции да сключат съглашения за капитулация. Това на собствен ред ще е повтаряне на събитията от Източна Гута и селската околност северно от Хомс, по отношение на което поражда въпросът: дали съветската самодейност за основаване на зони за деескалация е измама, целяща ликвидирането на въоръжената съпротива и последователното възобновяване на властта на режима в тези райони?
След рухването на град Алепо с помощта на сирийските сили през декември 2016 година, сключването на руско-турско съглашение, гарантиращо отдръпването на опозиционните групи от източната част на града, както и редица значими борби, Москва започва преговорния развой в Астана, който мина в тристранен формат с включването на Иран. След няколко кръга договаряния на 4 май 2017 година страните-гаранти реализираха съглашение за основаване на четири зони на деескалация: Идлиб, Северен Хомс, Източна Гута и южният район. За да ограничи ролята на Иран, Москва съгласува детайлите за реализация на споразуменията за деескалация във всяка от тези области с разнообразни интернационалните играчи. В коридорите на срещата на високо равнище на Г-20 в Хамбург на 7 юли 2017 година бе реализирано съглашение с Вашингтон за основаване на зона на деескалация в Югозападна Сирия. Детайлите на дотогорката бяха избрани с присъединяване на Йордания в следваща сделка на 11 ноември 2017 година. През юли 2017 година Министерството на защитата на Русия разгласи, че с посредничеството на Египет се е споразумяло с опозиционните сирийски групировки по отношение на механизмите на деескалация в Източна Гута, Северен Хомс и Южна Хама. В хода на шестия кръг от договарянията в Астана в средата на септември 2017 година Русия, Иран и Турция се схванаха за зоната на деескалация в Идлиб, в която влязоха също регионите Хама, Алепо и Латакия. На 12 октомври 2017 година с посредничеството на Египет сред Русия и въоръжените опозиционни групировки е подписана конвенция за присъединение на южните региони на Дамаск към зоната за деескалация в Източна Гута.
Докато Русия разработваше детайлите на създаваните зони на деескалация, тя влезе в конкуренция със Съединени американски щати за надзор над териториите, окупирани от „ Ислямска страна “ (ИД). Във времето, през което Вашингтон, посредством своите кюрдски съдружници установяваше надзор над района източно от Ефрат, Москва съумя да отбие по-голяма част от територията на групировката – в Ел Абадия и всичко на запад от Ефрат чак до Дейр-ез-Зор. Този триумф разреши на съветския президент Владимир Путин да разгласи „ безспорна победа “ над терористите от ИД на двата бряга на огромната река. След като това се случи, той дойде на авиобазата Хмеймим, с цел да удостовери, че съветската задача за битка с терористичната организация съвсем е приключила и да даде приказ за извеждането на съветските войски от Сирия. Путин употребява тази тактичност от началото на съветската намеса: всякога, когато реализира своите цели в Сирия, той афишира началото на изтеглянето на съветските восйки, без да го извършва в реалност.
Всъщност, Русия се приготвяше да стартира серия военни интервенции, с клоито да ликвидира поредно въоръжената съпротива в зоните на деескалация. След мълниеносната аудиенция на Путин в Хмеймим, сирийският режим, със сериозна поддръжка от страна на Русия, разпростра крупномащабна военна интервенция в зоната на деескалация в Идлиб. Три дни след началото на настъплението, началникът на Генералния щаб на Русия Валерий Герасимов съобщи, че задачата, която стои пред страната през 2018 година е цялостната разпродажба на „ Джебхат ан Нусра “ в другите зони на деескалация.
Руската военна интервенция в Идлиб съответства с началото на договарянията с Турция по отношение на обстановката в Африн и подготовката за Конгреса на сирийския народен разговор в Сочи, в качеството му на решителен стадий, за завършването на който Москва даде на турците зелена светлина да стартират военна интервенция срещу „ Отрядите за национална самозащита “ в Африн – Северозападно Алепо. В същото време силите на режима съумяха дефинитивно да открият надзор над летището Абу Зухур в селската околност източно от Идлиб след яростни боеве, в хода на които Турция се намеси за първи път, в отговор на нарушаването на режима на споразуменията, реализирани в Астана в средата на септември 2017 година сред страните-гаранти на три от зоните на помирение. Спогодбата планува основаване на две зони, първата от които се намира сред ж.п. линията и пътя Алепо – Хомс. Това е зона, където Русия води бойни дейности срещу организацията „ Тахрир аш Шам “ (в предишното „ Джебхат ан Нусра “), с цел да включи региона към подконтролните на режима територии. Втората зона се намира сред пътя и селската околност западно от Латакия – тази зона на деескалация се управлява от групировките, поддържани от Турция.
Турско-руският консенсус, който разреши на Анкара да влезе в Африн в подмяна на това да натисне опозиционните фракции да вземат участие на конгреса в Сочи, намиращ се съвсем пред неуспех, докара до прекратяването на интервенцията в Идлиб и силите на режима се насочиха в Източна Гута в Дамаск.
Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров направи изявление, в което означи, че „ опитът от освобождението на Алепо може да бъдце прибавен в Гута “. Няколко дни по-късно, сирийският режим при поддръжката на Русия стартира да нападна опорните пунктове на опозиционните фракции в Гута, което приключи със подписване на помирение и евакуиране на опозиционните сили, дружно с техните фамилии, в Северна Сирия, където работят опозиционните фракции, близки до Турция.
В течение на няколко дни същата орис споделиха и опозиционните сили в селата и другите обитаеми места в Източен Каламун, кварталите Ал Кадам и Ал Асали в южната част на столицата, няколко обитаеми места южно от Дамаск и в градовете северно от Хомс и на юг от Хама. Споразумението за евакуиране на силите на „ Тахрир аш Шам “ от лагера Ярмук на юг от Дамаск беше доста значимо, тъй като беше част от договорка, която предполасгаше също евакуацията на популацията от преди всичко шиитските градове Кафрая и Фуа в Западен Идлиб.
Разпредление на контрола над областите и тяхното бъдеще
Режимът е покрай това да почисти териториите в по този начин наречената „ потребна Сирия “ от всякакво въоръжено наличие, позволено съгласно споразуменията за деескалация, подписани с посредничеството на Кайро. Затова незасегнати останаха единствено две зони нас деескалация: в югозападна Сирия (Дераа и Кюнейтра), контрактувана сред Русия, Съединени американски щати и Йордания и зоната в Идлиб, която се управлява от турската, иранската и съветската страна. Преди режимът, най-сетне, да стартира офанзивата над зоната на деескалация на юг, в Сирия породиха четири съществени центъра на въздействие, които се контролират в съответсвие с разнообразни сделки, а точно:
1. Така наречената „ потребна Сирия “, най-голямата от тези области, под деяние на сделките, регулиращи връзките на режима с Иран и Русия, както и споразуменията сред Москва и Техеран, за които е присъща скрита конкуренция. Сирийският президент издаде закони, способстващи изгонването на враговете му от страна посредством лишаването им от финансови и имуществени права, най-важният от които е указ №10, разрешаващ на общините да основават организационни региони в административните единици.
2. Зоната източно от река Ефрат, в това число Ат Танфи Ер Рукбан, обстановката в който се контролира в сходство с хамбургската сделка сред президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп и президента на Русия Владимир Путин, както и руско-американското съглашение за помирение от 2015 година. Вашингтон употребява мощ против опитите на сирийския режим, Русия и Иран да тестват неговата обвързаност към стабилността в този район. Франция и Саудитска Арабия доближиха до съгласие с американската страна във връзка с действието на зоната източно от река Ефрат, като в това време в заявките на турските публични лица звучи заинтригуваност в ориста на тези региони и в частност Ракка и Камишли в провинция Хасака.
3. Пограничната полоса сред град Джараблус на западния бряг на река Ефрат в североизточната част на провинция Алепо до границата в северозападната част на провинция Латакия, намираща се под надзора на Турция. Турската войска причисли полосата към област Африн и сътвори наблюдателни пунктове в няколко места в селските местности на Идлиб, Хама, Латакия и Алепо, една от които се намира надълбоко в територяита на Сирия – на 200 км от турско-сирисйката граница. Регионът се контролира в сходство с руско-турските договорености, които Иран се пробва да скапе. В тази зона има доста дейни въоръжени групи, а нейните градове и села са последното прикритие за военните опозиционни фракции, по-рано дейни в други райони.
4. Югозападна Сирия – зона, основана в резулат от руско-американско-йорданското съглашение, подписано на два стадия през лятото и есента на 2017 година. В момента тя е подложена на пълномащабна офанзива от страна на режима, който се пробва да възвърне контрола си над тази територия. Йордания се опита да се договри с Русия за спазвеането на изискванията на съглашението за деескалация, само че Москва отхвърли. Докато говореше за Южна Сирия, Лавров заяви на министъра на външните работи на Йордания Айман ас Сафади, стремящ с да получи гаранции от Русия, че страната му ще избегне опасността от военна конфонтация, че в регионите на деескалация няма терористични групировки, които би трябвало да бъдат премахнати.
От друга страна, Русия се споразумя с Израел, режимът да възвърне контрола си над южните региони, при изискване Иран и неговите опълченци да се изтеглят от границата сред Сирия и окупираните Голански възвишения. Изглежда, че тази договореност е част от по-широко руско-американско съглашение (при координацията на Израел), което включва цялостното евакуиране на иранските сили от Сирия в подмяна на възобновяване на властта на режима и даването на опция той да я популяризира над огромна част от територията на страната. Това значи, че Израел приема сирийския режим с Русия без Иран, което открива доста бъдещи благоприятни условия.
Заключение
С течение на времето стана явно, че концепцията за основаване на зони на деескалация е единствено съветска измама, целяща военното позволение на спора в Сирия в интерес на режима и насилственото изключване на опозиционните фракции от всяко решение, предполагащо политически преход на властта. След скорошните военни победи, режимът зае още по-твърда позиция във връзка с възобновяването на женевските договаряния. В хода на осмия кръг, състоял се през декември 2017 година, не бе реализиран никакъв напредък поради отхвърли на държавната делегация да разисква каквито и да е въпроси преди възобновяване на държавната власт над цялата сирийска територия и освобождението й от терористичните групировки.
По същия метод, Русия зае твърда позиция в отхвърли си от женевския развой, откакто Путин бе определен за нов президентски мандат. Стана явно нейното желание да ликвидира зоните на деескалция на югозапад (Дераа и Кюнейтра) и северозапад (Идлиб) редом с опитите да размени женевските договаряния с астанинския развой и заключенията на конференцията от Сочи. Руснаците се стремят да управляват изходът от всеки вероятен политически развой благодарение на военна мощ или чрез примирия в регионите, свеждайки ги до елементарни договаряния за границите на пълномощията на центъра и районите, както и до внасянето на ремонти в редица закони, сходни на декрета за локално ръководство №107 и декрета за проведените региони №10.
Тези промени изискват от опозицията да създаде нова политическа тактика за цяла Сирия, а не за избран район, с цел да бъдат провалени съветските проекти за възобновяване на властта на режима в сговор с Израел, Съединени американски щати и някои арабски и европейски страни. Опозицията също би трябвало да се откаже от признаването на легитимността на статуквото и да се концентрира върху това да изправи пред съда сирийския режим и всички, които го поддържат на национално и интернационално равнище. Тя би трябвало да докара нещата до каузи, които да преглеждат случаите на осъществяване на военни закононарушения и закононарушения против човечеството, лишили живота на стотици хиляди сирийци.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ