Предизвикателствата на скъпите храни
Дали става въпрос за хляба, за ориза или за тортилите, държавните управления по света знаят, че растящите разноски за храна са съпроводени с политическа цена. Дилемата е дали те могат да вземат задоволително ограничения, с цел да не я платят.
Цените на питателните артикули в международен проект са нарастнали с 33% през август по отношение на същия месец на 2020-а, като подемът е всеобщ - при растителното олио, зърното и месото, демонстрират данни на Организацията на Организация на обединените нации по издръжка и земеделие (ФАО). Няма и никакви изгледи ситуацията да се оправи, тъй като рисковото време, препускащите разноски за доставки и за торове, усложненията в обезпечаването на кораби-контейнери и дефицитът на работна ръка усложняват казуса. Топящите се задгранични валутни запаси също намаляват опцията на някои народи да внасят храна.
От Европа до Турция и Индия политиците към този момент оферират повече помощи, подреждат на продавачите да понижат цените и " жонглират " с комерсиалните правила, с цел да смекчат натиска върху потребителите. Положението е надалеч по-сложно в разрастващите се пазари, където разноските за храна имат по-висок дял в фамилните бюджети, както и в изумените от рецесията страни. В Ливан групировката " Хизбула " стегна хватката върху страната като стартира да разпределя питателните артикули. И даже Вашингтон взема ограничения, с цел да направи достъпа до стоките по-поносим за елементарните жители, потърпевши от пандемията от ковид.
" Хранителната " инфлация е повода за повече от 20 метежи в Азия, Близкия изток и Африка и има сериозен принос за Арабската пролет преди 10 години. Коригираните собразно инфлацията и пресметнати на годишна база разноски за храна в момента са по-високи от когато и да било за последните шест десетилетия, демонстрират данните на ФАО.
Как се оправят с действителността главните пострадали от настоящия инфлационен напън?
Тунис задейства спешен мениджмънт
Тунис пази пресни мемоари от Арабската пролет когато става въпрос за храна и политика. Броени дни откакто на 25 юли президентът Каис Сайед суспендира Народното събрание и уволни държавното управление, той принуди производителите и търговците на дребно да смъкват цените на избрани артикули.
В резултат, центе на алените меса паднаха съвсем незабавно с 10%, а главната лобистка група на бизнеса в страната - Utica - разгласи ценови редукции за ред артикули - от пшениченото брашно, месото и млечните артикули до кафето и безалкохолните питиета. Плодовете пък поевтиняха с 20%, по информация на локалните медии. Въпреки това, потребителските цени са се нараснали с 6.2% на годишна база през август.
Успоредно с взетите ограничения обаче е налице и действителна заплаха от орязване на дотациите.
Разгаря се дебатът за от дълго време плануваното ориентиране на разноските към най-нуждаещите се жители в хода на усилията на Тунис да си обезпечи нова стратегия за финансиране от Международния валутен фонд. Това ще понижи поддръжката за някои артикули като брашно и захар, както и за електрическа енергия, за сериозен брой семейства.
Съседите на страната от Северна Африка също са се насочили към съкращаване и унищожаване на дотациите, с цел да успет да стабилизират публичните финанси. В Египет президентът Абдел-Фатах Ел-Сиси изиска да се повишат цените на хляба. Пекарите в Алжир към този момент ползват сходна мярка за субсидирания самун или понижават грамажа като акт на отбрана против дефицита на брашно. В Мароко управляващите оповестиха още през юли проектите си за орязване на дотациите за захарта и за по-евтиното брашно през 2022-а, които би трябвало да бъдат утвърдени от Народното събрание.
Румъния преосмисля търговския продан
Цената на хляба не е политическо предизвикателство само за държавите-вносителки на зърно от Северна Африка и Близкия изток. Румъния е най-едрият европейски зърнен експортьор през този сезон и цените там към този момент са скочили с " двуцифрена " скорост, а инфлацията през 2021-а се чака да е най-високата за последните осем години.
Правителството на румънския премиер Флорин Ситу желае да ограничи зависимостта на страната от вноса на модифицирани храни, с цел да понижи разноските и да свие комерсиалния недостиг. Той към този момент е под сериозен напън след разпада на ръководещата коалиция и след злощастния му отговор " Аз не хапвам самун " на въпрос за цената на хлебните артикули.
Румъния е заделила 760 млн. евро за вложения в съхранението и обработката на селскостопанска продукция, осведоми министерството на земеделието. От началото на септември държавното управление чака от фермерите планове, отговарящи на изискванията за достъп до тези пари през идващите две години. Засега обаче, макар че селскостопанският потенциал на страната е един от най-високите в Европа, Румъния не съумява да употребява парите на Брюксел за възстановяване на локалната продукция.
Индия понижава митата
Една от най-многолюдните и с най-вече небогати народи в света дава по-големи помощи. Правителството на индийският министър председател Нарендра Моди разпределя 20.4 млн. тона ориз и брашно на стойност 672.7 милиарда рупии (9.1 милиарда щ. долара) за спомагателни зърнени дотации, които би трябвало да доближат до над 800 млн. души.
Държавата ползва и търговски ограничения, с цел да отбрани на потребителите от световния ценови скок. Правителството понижи митата на палмовото, соевото и слънчогледовото олио, както и на лещата.
Индия не е единствената страна, която употребява търговията за интервениране на пазара на храни. Раздираната от военни дейности Сирия стегна вноса на разнообразни артикули - от сирената до кашуто, с цел да опази топящите се валутни запаси за покупка на брашно. Аржентина и Боливия пък ограничиха износа на говеждо, с цел да задържат под надзор цените вкъщи. А потърпевшият от сушата Казахстан забрани износа на овес, ръж и фураж и вкара квоти за фуражното брашно.
Турция подхваща пазарни акции
В Турция известността на президента Реджеп Таип Ердоган понижава поради положението на стопанската система и цената на живота. Хранителната инфлация се форсира за четвърти следващ месец през август - до 29% годишно.
Правителството прави редица опити да управлява ценовия напън: от закани за бизнеса, продаващ на повишени цени до следствие на по-високите разноски. На служители от министерството на търговията е разпоредено да ревизира обвиняванията за прекомерни ценови покачвания на питателните артикули на пазарите на едро в огромните турски градове, в това число Истанбул, Анкара и Измир.
Кабинетът на Ердоган работи и по някои законодателни промени за ограничение на произлизащата от питателните артикули инфлация. От октомври пресните плодове и зеленчуци, които могат да се похабят в селските стопанства, ще се оферират онлайн. Ще бъде въведена и система за ранни предизвестия за неподходящо време, с цел да се избегнат евентуални шокове в предлагането.
Обмислят се и данъчни тласъци и повече търговски ограничения лед като на 8 септември Турция отстрани митата върху вноса на зърно и на леща.
Цените на питателните артикули в международен проект са нарастнали с 33% през август по отношение на същия месец на 2020-а, като подемът е всеобщ - при растителното олио, зърното и месото, демонстрират данни на Организацията на Организация на обединените нации по издръжка и земеделие (ФАО). Няма и никакви изгледи ситуацията да се оправи, тъй като рисковото време, препускащите разноски за доставки и за торове, усложненията в обезпечаването на кораби-контейнери и дефицитът на работна ръка усложняват казуса. Топящите се задгранични валутни запаси също намаляват опцията на някои народи да внасят храна.
От Европа до Турция и Индия политиците към този момент оферират повече помощи, подреждат на продавачите да понижат цените и " жонглират " с комерсиалните правила, с цел да смекчат натиска върху потребителите. Положението е надалеч по-сложно в разрастващите се пазари, където разноските за храна имат по-висок дял в фамилните бюджети, както и в изумените от рецесията страни. В Ливан групировката " Хизбула " стегна хватката върху страната като стартира да разпределя питателните артикули. И даже Вашингтон взема ограничения, с цел да направи достъпа до стоките по-поносим за елементарните жители, потърпевши от пандемията от ковид.
" Хранителната " инфлация е повода за повече от 20 метежи в Азия, Близкия изток и Африка и има сериозен принос за Арабската пролет преди 10 години. Коригираните собразно инфлацията и пресметнати на годишна база разноски за храна в момента са по-високи от когато и да било за последните шест десетилетия, демонстрират данните на ФАО.
Как се оправят с действителността главните пострадали от настоящия инфлационен напън?
Тунис задейства спешен мениджмънт
Тунис пази пресни мемоари от Арабската пролет когато става въпрос за храна и политика. Броени дни откакто на 25 юли президентът Каис Сайед суспендира Народното събрание и уволни държавното управление, той принуди производителите и търговците на дребно да смъкват цените на избрани артикули.
В резултат, центе на алените меса паднаха съвсем незабавно с 10%, а главната лобистка група на бизнеса в страната - Utica - разгласи ценови редукции за ред артикули - от пшениченото брашно, месото и млечните артикули до кафето и безалкохолните питиета. Плодовете пък поевтиняха с 20%, по информация на локалните медии. Въпреки това, потребителските цени са се нараснали с 6.2% на годишна база през август.
Успоредно с взетите ограничения обаче е налице и действителна заплаха от орязване на дотациите.
Разгаря се дебатът за от дълго време плануваното ориентиране на разноските към най-нуждаещите се жители в хода на усилията на Тунис да си обезпечи нова стратегия за финансиране от Международния валутен фонд. Това ще понижи поддръжката за някои артикули като брашно и захар, както и за електрическа енергия, за сериозен брой семейства.
Съседите на страната от Северна Африка също са се насочили към съкращаване и унищожаване на дотациите, с цел да успет да стабилизират публичните финанси. В Египет президентът Абдел-Фатах Ел-Сиси изиска да се повишат цените на хляба. Пекарите в Алжир към този момент ползват сходна мярка за субсидирания самун или понижават грамажа като акт на отбрана против дефицита на брашно. В Мароко управляващите оповестиха още през юли проектите си за орязване на дотациите за захарта и за по-евтиното брашно през 2022-а, които би трябвало да бъдат утвърдени от Народното събрание.
Румъния преосмисля търговския продан
Цената на хляба не е политическо предизвикателство само за държавите-вносителки на зърно от Северна Африка и Близкия изток. Румъния е най-едрият европейски зърнен експортьор през този сезон и цените там към този момент са скочили с " двуцифрена " скорост, а инфлацията през 2021-а се чака да е най-високата за последните осем години.
Правителството на румънския премиер Флорин Ситу желае да ограничи зависимостта на страната от вноса на модифицирани храни, с цел да понижи разноските и да свие комерсиалния недостиг. Той към този момент е под сериозен напън след разпада на ръководещата коалиция и след злощастния му отговор " Аз не хапвам самун " на въпрос за цената на хлебните артикули.
Румъния е заделила 760 млн. евро за вложения в съхранението и обработката на селскостопанска продукция, осведоми министерството на земеделието. От началото на септември държавното управление чака от фермерите планове, отговарящи на изискванията за достъп до тези пари през идващите две години. Засега обаче, макар че селскостопанският потенциал на страната е един от най-високите в Европа, Румъния не съумява да употребява парите на Брюксел за възстановяване на локалната продукция.
Индия понижава митата
Една от най-многолюдните и с най-вече небогати народи в света дава по-големи помощи. Правителството на индийският министър председател Нарендра Моди разпределя 20.4 млн. тона ориз и брашно на стойност 672.7 милиарда рупии (9.1 милиарда щ. долара) за спомагателни зърнени дотации, които би трябвало да доближат до над 800 млн. души.
Държавата ползва и търговски ограничения, с цел да отбрани на потребителите от световния ценови скок. Правителството понижи митата на палмовото, соевото и слънчогледовото олио, както и на лещата.
Индия не е единствената страна, която употребява търговията за интервениране на пазара на храни. Раздираната от военни дейности Сирия стегна вноса на разнообразни артикули - от сирената до кашуто, с цел да опази топящите се валутни запаси за покупка на брашно. Аржентина и Боливия пък ограничиха износа на говеждо, с цел да задържат под надзор цените вкъщи. А потърпевшият от сушата Казахстан забрани износа на овес, ръж и фураж и вкара квоти за фуражното брашно.
Турция подхваща пазарни акции
В Турция известността на президента Реджеп Таип Ердоган понижава поради положението на стопанската система и цената на живота. Хранителната инфлация се форсира за четвърти следващ месец през август - до 29% годишно.
Правителството прави редица опити да управлява ценовия напън: от закани за бизнеса, продаващ на повишени цени до следствие на по-високите разноски. На служители от министерството на търговията е разпоредено да ревизира обвиняванията за прекомерни ценови покачвания на питателните артикули на пазарите на едро в огромните турски градове, в това число Истанбул, Анкара и Измир.
Кабинетът на Ердоган работи и по някои законодателни промени за ограничение на произлизащата от питателните артикули инфлация. От октомври пресните плодове и зеленчуци, които могат да се похабят в селските стопанства, ще се оферират онлайн. Ще бъде въведена и система за ранни предизвестия за неподходящо време, с цел да се избегнат евентуални шокове в предлагането.
Обмислят се и данъчни тласъци и повече търговски ограничения лед като на 8 септември Турция отстрани митата върху вноса на зърно и на леща.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ