Дали се раждаме с готов емоционален багаж? Според психолозите, не.

Дали се раждаме с подготвен прочувствен багаж? Според психолозите, не. Оформянето на прочувствената палитра през годините зависи от персоналната ни история.

„ Когато се тормозя, като нищо мога да се разплача “, „ Не умея да приказвам за възприятията си, а и за какво да го върша? “, „ Аз съм доста спокоен човек, само че от време на време, доста рядко, мога да се навикам извънредно на някого, а след това да се чудя какво ме е прихванало “.

Защо сме толкоз разнообразни? Защо при идентични условия всеки от нас реагира по собствен метод? „ Такъв ми е характерът, постоянно съм бил подобен “, си мислят множеството от нас. Но учените се съмняват, че сме се появили на бял свят точно такива, каквито сме в този момент – гневливи, въодушевени или притеснителни.

ПЪРВИЯТ ЕМОЦИОНАЛЕН ОПИТ

Най-първите телесни чувства на бебето имат прочувствена багра. Неслучайно споделяме, че нещо ни е „ засегнало “ или „ докоснало “ – тъй като човек получава първия си прочувствен опит посредством тялото.

Тактилните или вкусови чувства на бебето могат да бъдат приятни, да му доставят комфорт и наслаждение или пък противоположното – да са мъчителни и плашещи. Новите страсти се запечатват в паметта на детето и се прибавят последователно към тези, които то е изпитало по-рано.

Но в случай че всички започваме прочувственото си развиване от една и съща стартова позиция, от кое място идват разликите посред ни? Отговорът е елементарен – страстите доближават до нас по еднакъв път, само че това по какъв начин ще влияят те на по-нататъшното ни развиване, е нещо строго самостоятелно. Начинът, по който детето ще може (или не) да одобри страстите си, да ги усети и изрази, зависи освен от самото него.

Детето не се образува единствено по себе си, а взаимодействайки с хората, които го заобикалят. Именно околните въздействат най-силно на прочувственото развиване на детето, те му служат за образец и му оказват помощ да разбере какво изпитва самото то.

КАК Е ПРИЕТО ДА съдебна експертиза ИЗРАЗЯВАТ ЕМОЦИИТЕ ВКЪЩИ

Отношенията, които детето ще откри с страстите си, зависят на първо място от това какво е отношението на родителите му към това, което те самите изпитват. Децата на хора, които робуват на страстите си и не умеят да ги овладяват, се сблъскват с огромни компликации.

Бурното прекарване на страстите (дори и в случай че не е ориентирано против детето), неумението да проявиш съответно гнева си и агресивността си, непрекъснатите крясъци и раздразнението са доста травматични за децата. Именно за деца от такива проблематични фамилии постоянно споделят „ То реагира, единствено в случай че го навикаш! “. Намирайки се под непрекъснат прочувствен обстрел, тези деца доста бързо престават да реагират и се научават да не чуват. В резултат на това, с цел да привлекат вниманието на детето, родителите стартират да викат още по-силно…

В други фамилии пък е противоположното – страстите са табу. В тези домове не се приказва за усеща, не се признават страхове. Забранено е да се радваш или сърдиш бурно, тъй като това е непристойно. Тази възбрана може да е негласна, само че детето доста бързо проумява, че би трябвало да се принуди да спре всевъзможни прояви на душевността си. То като че ли „ си изключва звука “.

Детето не може да убие страстите си, само че ще ги потиска и измества от боязън да не изгуби благоразположението на родителите си. Тази психическа отбрана обаче е непродуктивна – изместените проблеми не изчезват, а терзанията единствено се натрупат едно върху друго.

Отделен случай е прочувствената маска на родителите. „ Не разбирам за какво схващам всичко в живота толкоз трагично “, ще каже след години порасналото дете. „ Баща ми постоянно беше толкоз радостен и открит! “. Ако обаче бащата зад привидното си вдъхновение в действителност е крил непрекъсната битка с депресията, разумно е детето да схване като модел на държание точно депресивността, която неумишлено е усещало.

Каквато и да е маската, зад която възрастните крият истината, децата се отъждествяват точно с истината.

НА КАКВО МОГАТ ДА НИ НАУЧАТ РОДИТЕЛИТЕ НИ?

Бъдещето на детето зависи от метода на живот на родителите му и от метода, който те му оферират да употребява, с цел да опознае личните си страсти. Детето се нуждае от думите на възрастните, с цел да свикне с това, което изпитва. То самото към момента е под властта на възприятията си, те го изпълват и надвиват над него, а то не умее да приказва за тях. Най-важната роля на възрастния е да научи детето да облича страстите си в думи, да ги направи в действителност „ свои “. Тази помощ от родителите е изключително значима, когато детето стартира да води обществен живот.

Първите разочарования, първите другарски кавги, първите обиди и първите отводи – това е прочувственото всекидневие на детето, попаднало за пръв път измежду свои връстници в яслата, в детската градина, в учебно заведение. Ден след ден в учебните коридори се разиграват драми, почтени да бъдат разказани от Шекспир… а родителите постоянно не им обръщат никакво внимание!

КОГАТО ЧУВСТВАТА НА ДЕТЕТО БИВАТ ПОДЦЕНЕНИ

Каквито и да са персоналните взаимодействие на възрастните с страстите им, те, без даже да го осъзнават, робуват на едно публикувано мнение: преглеждат детето като незряла персона, която си показват съпоставимо с растежа - дребна.

Оттук произтича и всичко останало – възрастните подценяват думите на детето, както и смисъла на страстите му „ Голяма работа – ще си поплаче и ще не помни! “. Те подлагат на подозрение силата на привързаността му: „ Да, сменихме бавачката, само че нищо, то ще свикне… “. Смятат, че детето още не схваща какво се случва в близост, а по тази причина не може и да усеща също толкоз мощно, колкото възрастните.

ДА МИСЛИШ (НЕ САМО) ЗА ХУБАВИ НЕЩА

Нещо повече – възрастните постоянно имат вяра, че пазят децата, предпазвайки ги от мощни страсти. Например, като крият гибелта на някой от околните, нечия болест, бракоразвод. Това абсолютно е неточност, тъй като децата усещат лъжата. С напълно положителни планове и от предпочитание да защитят децата си, възрастните вършат тъкмо противоположното – лишават детето от възприятие за сигурност. Как може да се чувстваш предпазен, в случай че родителите ти те лъжат или премълчават нещо ужасно?

В такава обстановка детето не може да изрази възприятията си. „ Ако мама крие това от мен, аз не мога да ѝ призная, че знам за това и че ми е болно от това. Ако ѝ го кажа, тя ще се разстрои и може би даже ще се разсърди “. Така сред детето и страстите му се образува голяма бездна.

РАзбира се, би трябвало да имаме поради възрастта на детето, когато приказваме с него, само че да „ изтрием “ от живота му всички неприятни, тъжни и трагични моменти значи да не му позволим да стане човек. Природата е предопределила да изпитваме и наслада, и горест – и в това се крие великата ѝ мъдрост.

ДЕТЕТО Е РАЗВЪЛНУВАНО. КАК ДА МУ ПОМОГНЕМ?

Когато децата се сблъскват с нещо непознато, ненадейно или плашещо, родителите не постоянно намират точните думи, с цел да успокоят дребния човек. Как се прави това?

За начало дано напомним, че всеки родител прави всичко от себе си – никой не разполага с „ идеалното решение “. Какво ще кажете в мъчно обстановка е по едно и също време значимо и маловажно. Защото за детето най-важното е:

- да бъдат произнесени думи. Благодарение на това неговата тъга „ ще заприказва “ и ще премине от статута на пагубен „ удар “ в друга категория – отново мъчителна, само че която то да може да овладее.
- любещ възрастен да е подготвен да го изслуша. Той признава детето като персона, заслужаваща доверие и предизвикваща интерес. Той споделя тъгата му и постоянно е подготвен да го поддържа.

КАКВО ДА КАЖЕМ? А КАКВО ДА НАПРАВИМ?

1. Внезапна гибел. Истината постоянно е мъчителна, само че в никакъв случай не е разрушителна – тъкмо противоположното. Ако детето има нужната поддръжка, обстановката в последна сметка ще се окаже удобна за него. То ще излезе от нея по-зряло, тъй като възрастните ще са го взели на съществено. Следователно е доста значимо да кажете истината, да му дадете правото да показа тъгата на възрастните.

2. Между родителите е избухнал спор. Важно е детето да знае, че:

- карат се не родителите му, а брачен партньор и брачна половинка – една двойка, която се е образувала без негово присъединяване.
- не е то повода за спора, даже в случай че кавгата е почнала от проблем, засягащ децата.
- не е негова работа да бъде арбитър или утешител.

Когато уточните всичко това, значимо е да покажете на детето, че то може да изрази страстите си (тревога, страх), провокирани от кавгата.

3. То споделя, че негов другар не желае към този момент да дружи с него. Обяснете на детето, че:

- това не значи, че то не заслужава любов.
- каквото и да прави и каквото и да бъде, то не може да бъде обичано от всички без изключение.
- допустимо е детето да припомня на другарчето си за различен противен човек, или пък инцидентно да е направило нещо, което да е подразнило приятеля му.
- в близост е цялостно с други деца. На кого може да разчита детето в класа си? С кого би могло да се сприятели?

4. Ако детето е ядосано, е значимо:

- да разграничите яда и гнева от повода, която го е провокирала. Емоциите постоянно са уместни, всеки от нас има правото да се „ разчувства “, даже в случай че близките не утвърждават това.
- да деянията благосклонност, да изразите своето състрадание и да поговорите с детето за това, което го ядосва.
- в случай че гневът е провокиран от възбрана, това не ви пречи да подкрепите детето: „ Разбирам, че ти е мъчно да го приемеш, само че това предписание е наложително “. Когато кажете това и се уверите, че детето спекулира с гнева си, можете да го посъветвате да изрази страстите си другояче, да вземем за пример благодарение на думи. Или пък го пратете да си преглътне яда в другата стая, като го лишите от зрители…

За да помогнете на детето да изрази страстите си, би трябвало също по този начин да му попречите да злоупотребява с тях и да го научите да не им разрешава да надделеят над него.