Д-р Искрен Иванов пред Фрог: Путин сериозно пристъпи към затваряне на вратата на дипломацията
Дали съветският президент си вкара автогол с това решение и допустима ли е Трета международна война, четете в цялото изявление:
Как ще коментирате вчерашното изказване на Владимир Путин? Признаването на Донецка и Луганска републики доближава ли ни към война?
Преди 1-2 месеца неколкократно споделих, че войната в Украйна е геополитическа действителност и може да се чака съветска намеса. Тогава този сюжет изглеждаше някак отдалечен и малко евентуален, само че виждаме, че се случва тъкмо това. Сега някой би поспорил, че това не е съветска намеса, а е просто признание на тези две републики, че това е единствено стъпка към ескалация на напрежението, само че нищо повече. Не бих се съгласил с тази теза, тъй като разумно – признаването на Донецка и Луганска републики ще докара до наличието на съветски военни елементи на тяхна територия, което към този момент се случва. По създание това е съветска намеса на територията на Украйна, нарушение на териториалната целокупност на страната, като обаче съветската тактика е много по-усъвършенствана, по-добра и поредна от това, на което станахме очевидци през 2014 година, когато Русия анексира полуостров Крим.
Затръшна ли Путин вратата към дипломацията или тя към момента е открехната?
Това е сериозна стъпка към затварянето на тази врата, тъй като на няколко пъти Европейският съюз предизвести, че в случай че се стигне до военна намеса на територията на Украйна под каквато и да е форма, внезапно понижават вариантите за противопоставяне на съветските геополитически доктрини в западната част на Украйна. С други думи – и Европа, и Америка предизвестиха, че наказания ще има. По-скоро тези дейности на Русия ни доближават до един миг, в който напрежението може да нарасне взривоопасно, може да се стигне до следваща намеса. Санкциите, които ще претърпи съветската стопанска система, ще бъдат пагубни, тъй като ще обиден най-много съветското население. Именно то ще би трябвало да понесе политическата и икономическата отговорност за дейностите на съветския президент.
Можем ли да кажем, че с това си решение Путин си вкарва автогол?
Ние бихме могли да го разтълкуваме като „ вкарване на автогол “, само че въпреки всичко би трябвало да създадем разлика сред стратегическата просвета на Европа, тази на Съединените щати и тази на Русия. Стратегическата просвета на Европа се крепи върху така наречен „ мека мощ “, върху дипломацията. Големите европейски страни, в лицето на Франция и Германия, се пробваха да я употребяват, с цел да предотвратят по-нататъшна ескалация на този спор. Американската стратегическа просвета се крепи върху така наречен „ твърда мощ “ или в избрани случаи, зависи от това кой е в Белия дом, на „ умна мощ “ - комбиниране на дипломация и оръжия или пък просто малко по-решителни дейности благодарение на военни интервенции. Руската стратегическа просвета се крепи върху това, което множеството откриватели и политолози дефинират като „ евразийство “. Както се показва и проф. Александър Дугин в своя труд „ Основи на геополитиката “ – „ Русия може да бъде или велика, или никаква “. Тоест, когато става дума да външнополитически решения и за геополитика, съветските политици постоянно на първо място регистрират това какви ще бъдат последствията от едно деяние върху облика и престижа на Русия на интернационалната сцена, а не толкоз какви биха били последствията върху елементарния руснак. За нас това наподобява някак необяснимо – по какъв начин е допустимо един съветски президент или политик да вкара автогол на личния си народ. Но това е разлика, която е присъща за стратегическата просвета на Русия.
Какви биха били последствията за България на този стадий от развиването на спора Русия-Украйна?
Подозирам, че на този стадий не може да се приказва за някакви директни последствия за България. Факт е обаче, че съветските дейности слагат под въпрос целите на нашата национална сигурност. Продължавам да настоявам, че най-голямата опасност за българската национална сигурност и за българския народен интерес е поляризацията в българското общество. Тази поляризация не е от през вчерашния ден. Ако погледнем исторически, ще забележим, че тя участва още от времето на Освобождението, когато Учредителното заседание се поделя на две фракции – русофили и русофоби. Впоследствие те дават началото и на първите български политически партии. Бях неприятно сюрпризиран, когато един наш депутат разгласи от трибуната, че понятието „ народен интерес “ се дефинира друго от другите политически сили. Това няма по какъв начин да бъде по този начин. Все едно да приемем, че суверенитетът се дефинира друго от политици, адвокати и така нататък Както суверенитетът, по този начин и националният интерес е един. Смятам, че протичащото се е опасност за българската национална сигурност, в случай че не директна, то най-малко индиректна, тъй като дейностите на Русия поляризират българското общество. Една част от българските жители мощно поддържат дейностите на Руската федерация и изрично осъждат военното наличие на НАТО тук, на Балканите. Друга част пък желаят повече натовски войски у нас и осъждат дейностите на Русия. Най-трагичното е, че няма „ златна среда “, която по някакъв метод да послужи за насочна точка на консолидация за всички партии и жители. И в публичното мнение, и в политическия спор царуват тези две крайности.
Някои предвиждат Трета международна война. Според Вас това допустимо ли е?
Ще си разреша да изтъквам бащата на актуалния неореализъм Кенет Уолтц, който споделя, че държавните артисти в 90% от случаите са рационални, а едвам в 10% от случаите са неразумни. Силно се надявам в тази ситуация Русия да работи рационално. Според мен Третата международна война няма да избухне по метода, по който избухват в историята останалите две международни войни. Дори можем да кажем, че и в този момент живеем в изискванията на Трета международна война, когато светът малко по малко стартира да става многополюсен. Това не е наложително да стане благодарение на бомбите, защото една война от вида на Първата и Втората международни би била равнозначна на самоизтребление на човечеството. Според мен подобен вид оценки са много пресилени, само че в последна сметка, когато една нуклеарна мощ е притисната до стената, тя би могла да е непредсказуема. Нека да не забравяме обаче, че 2-3 месеца преди спора в Украйна всички нуклеарни сили се събраха на една маса и изрично обявиха, че пълномащабна война сред тях няма и не би трябвало да има, тъй като това би означавало краят на нашата цивилизация.
Интервю на Веселка Иванова
Как ще коментирате вчерашното изказване на Владимир Путин? Признаването на Донецка и Луганска републики доближава ли ни към война?
Преди 1-2 месеца неколкократно споделих, че войната в Украйна е геополитическа действителност и може да се чака съветска намеса. Тогава този сюжет изглеждаше някак отдалечен и малко евентуален, само че виждаме, че се случва тъкмо това. Сега някой би поспорил, че това не е съветска намеса, а е просто признание на тези две републики, че това е единствено стъпка към ескалация на напрежението, само че нищо повече. Не бих се съгласил с тази теза, тъй като разумно – признаването на Донецка и Луганска републики ще докара до наличието на съветски военни елементи на тяхна територия, което към този момент се случва. По създание това е съветска намеса на територията на Украйна, нарушение на териториалната целокупност на страната, като обаче съветската тактика е много по-усъвършенствана, по-добра и поредна от това, на което станахме очевидци през 2014 година, когато Русия анексира полуостров Крим.
Затръшна ли Путин вратата към дипломацията или тя към момента е открехната?
Това е сериозна стъпка към затварянето на тази врата, тъй като на няколко пъти Европейският съюз предизвести, че в случай че се стигне до военна намеса на територията на Украйна под каквато и да е форма, внезапно понижават вариантите за противопоставяне на съветските геополитически доктрини в западната част на Украйна. С други думи – и Европа, и Америка предизвестиха, че наказания ще има. По-скоро тези дейности на Русия ни доближават до един миг, в който напрежението може да нарасне взривоопасно, може да се стигне до следваща намеса. Санкциите, които ще претърпи съветската стопанска система, ще бъдат пагубни, тъй като ще обиден най-много съветското население. Именно то ще би трябвало да понесе политическата и икономическата отговорност за дейностите на съветския президент.
Можем ли да кажем, че с това си решение Путин си вкарва автогол?
Ние бихме могли да го разтълкуваме като „ вкарване на автогол “, само че въпреки всичко би трябвало да създадем разлика сред стратегическата просвета на Европа, тази на Съединените щати и тази на Русия. Стратегическата просвета на Европа се крепи върху така наречен „ мека мощ “, върху дипломацията. Големите европейски страни, в лицето на Франция и Германия, се пробваха да я употребяват, с цел да предотвратят по-нататъшна ескалация на този спор. Американската стратегическа просвета се крепи върху така наречен „ твърда мощ “ или в избрани случаи, зависи от това кой е в Белия дом, на „ умна мощ “ - комбиниране на дипломация и оръжия или пък просто малко по-решителни дейности благодарение на военни интервенции. Руската стратегическа просвета се крепи върху това, което множеството откриватели и политолози дефинират като „ евразийство “. Както се показва и проф. Александър Дугин в своя труд „ Основи на геополитиката “ – „ Русия може да бъде или велика, или никаква “. Тоест, когато става дума да външнополитически решения и за геополитика, съветските политици постоянно на първо място регистрират това какви ще бъдат последствията от едно деяние върху облика и престижа на Русия на интернационалната сцена, а не толкоз какви биха били последствията върху елементарния руснак. За нас това наподобява някак необяснимо – по какъв начин е допустимо един съветски президент или политик да вкара автогол на личния си народ. Но това е разлика, която е присъща за стратегическата просвета на Русия.
Какви биха били последствията за България на този стадий от развиването на спора Русия-Украйна?
Подозирам, че на този стадий не може да се приказва за някакви директни последствия за България. Факт е обаче, че съветските дейности слагат под въпрос целите на нашата национална сигурност. Продължавам да настоявам, че най-голямата опасност за българската национална сигурност и за българския народен интерес е поляризацията в българското общество. Тази поляризация не е от през вчерашния ден. Ако погледнем исторически, ще забележим, че тя участва още от времето на Освобождението, когато Учредителното заседание се поделя на две фракции – русофили и русофоби. Впоследствие те дават началото и на първите български политически партии. Бях неприятно сюрпризиран, когато един наш депутат разгласи от трибуната, че понятието „ народен интерес “ се дефинира друго от другите политически сили. Това няма по какъв начин да бъде по този начин. Все едно да приемем, че суверенитетът се дефинира друго от политици, адвокати и така нататък Както суверенитетът, по този начин и националният интерес е един. Смятам, че протичащото се е опасност за българската национална сигурност, в случай че не директна, то най-малко индиректна, тъй като дейностите на Русия поляризират българското общество. Една част от българските жители мощно поддържат дейностите на Руската федерация и изрично осъждат военното наличие на НАТО тук, на Балканите. Друга част пък желаят повече натовски войски у нас и осъждат дейностите на Русия. Най-трагичното е, че няма „ златна среда “, която по някакъв метод да послужи за насочна точка на консолидация за всички партии и жители. И в публичното мнение, и в политическия спор царуват тези две крайности.
Някои предвиждат Трета международна война. Според Вас това допустимо ли е?
Ще си разреша да изтъквам бащата на актуалния неореализъм Кенет Уолтц, който споделя, че държавните артисти в 90% от случаите са рационални, а едвам в 10% от случаите са неразумни. Силно се надявам в тази ситуация Русия да работи рационално. Според мен Третата международна война няма да избухне по метода, по който избухват в историята останалите две международни войни. Дори можем да кажем, че и в този момент живеем в изискванията на Трета международна война, когато светът малко по малко стартира да става многополюсен. Това не е наложително да стане благодарение на бомбите, защото една война от вида на Първата и Втората международни би била равнозначна на самоизтребление на човечеството. Според мен подобен вид оценки са много пресилени, само че в последна сметка, когато една нуклеарна мощ е притисната до стената, тя би могла да е непредсказуема. Нека да не забравяме обаче, че 2-3 месеца преди спора в Украйна всички нуклеарни сили се събраха на една маса и изрично обявиха, че пълномащабна война сред тях няма и не би трябвало да има, тъй като това би означавало краят на нашата цивилизация.
Интервю на Веселка Иванова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ