Следващото затишие на Слънцето ще „изстуди“ Сибир и Америка
Дългосрочните прогнози на слънчевата интензивност сочат, че идната фаза на мъртвило на Слънцето може освен да забави промените на климата, само че и да провокира доста намаляване в скоростта и растежа на средногодишните температури.
Това се отнася за северната част на Евразия и северните ъгълчета на Канада и Съединени американски щати, настояват астрономи в публикация, оповестена в сп. Nature Communications.
Слънчевата интензивност се дефинира по количеството петна и изригвания на Слънцето, свързани с промените в магнитното поле на звездата. Цикълът на слънчева интензивност – от най-много до най-много – продължава 11 години. В годините на интензивно Слънце се усилват и учестяват магнитните стихии, които могат да провокират и механически проблеми, и неразположения при хората, а също по този начин се следят полярни сияния.
Най-дългият прочут спад на слънчева интензивност е бил регистриран в края на XIX век от астронома Едуард Маундер след проучване на архивите на наблюденията на Слънцето. Минимумът на Маундер траял от 1645 по 1715 година, с него се свързва „ дребният ледников интервал “ в Европа. Втори сходен епизод, получил названието най-малко на Далтон , е закрепен чак след началото на постоянните наблюдения на слънчевата интензивност от 1790 до 1830 година
Ричард Ууд (Richard Wood) и сътрудниците му от Метеорологичния офис на Англия в Ексетър са открили, че сходство на най-малко на Маундер може да стартира в околните десетилетия. Изследователите са стигнали до този извод, откакто изучили историята на съмненията в силата на слънчевата интензивност за последните няколко века.
Както изясняват учените, до наскоро Слънцето се е намирало във фаза на по този начин наречения Велик безоблачен най-много, в който интензивността на звездата е била по-висока от многогодишната норма. Но сегашният 24-ти безоблачен цикъл, почнал през януари 2008 година, се оказал рекордно слаб и астрономите се страхували, че светилото ще изпадне в заспалост.
Ууд и сътрудниците му, обезпокоени от подобен сюжет, решили да изяснят какви климатични промени носи след себе си настъпването на сходство на най-малко на Маундер или на по-малкия му „ брат “ най-малко на Далтон. Използвайки данните, насъбрани за годините на наблюдаване на Слънцето, откривателите основали компютърен климатичен модел, който регистрира настъпването на сходен най-малко.
Както се оказало, следствията от такова „ успокоение “ на Слънцето ще бъдат задоволително мощно забележими, въпреки и не във всички райони на земното кълбо. Например в Европа темповете на световното стопляне ще се забавят и средногодишните температури ще набъбнат с един градус по-малко от предстоящото през днешния ден.
Най-много те ще се проявят в полярните райони на Северното полукълбо, където температурите в обособени райони на Западен и Източен Сибир, Северна Канада и Съединени американски щати ще спаднат с 1,5 градуса по Целзий. В резултат на това средногодишните температури в някои ъгълчета от тези райони освен няма да набъбнат, само че и доста ще спаднат спрямо през днешния ден.
От друга страна, като цяло този резултат няма да е задоволителен за прекъсването на промените на климата и средногодишните температури по планетата ще не престават да порастват.
Както акцентират учените, изцяло е допустимо даденият сюжет да не бъде изпълнен, в случай че идващият цикъл на слънчева интензивност се върне към „ естествените “ стойности, следени в предходните десетилетия. В подобен случай световното стопляне ще продължи със сегашните темпове. И въпреки всичко Ууд и сътрудниците му считат, че най-малко ще има, като изхождат от данните от наблюденията на „ дъното “ на настоящия цикъл от октомври 2013 година.
