Целта глобалното затопляне да бъде задържано под 2 градуса Целзий е мъртва
Дългосрочната цел за задържане на световното стопляне под +2 градуса Целзия спрямо прединдустриалния интервал - горната граница, избрана от Парижкото съглашение - е " мъртва ", разгласи във вторник водещ американски климатолог, който бе оспорен от сътрудниците си, заяви Българска телеграфна агенция, цитирайки Агенция Франс Прес.
Джеймс Хансен, някогашен основен климатолог в НАСА, разгласява дружно с няколко свои сътрудници проучване, съгласно което някои феномени, лежащи в основата на изменението на климата, са били подценени.
Според техния разбор на актуалната обстановка и прогнозите им " задачата от 2 градуса Целзий е мъртва ", съобщи господин Хансен на презентация във вторник.
Един от амбициозните сюжети, показан от Междуправителствената експертна група за климатичните промени към Организация на обединените нации (IPCC), който се основава на доста понижаване на излъчванията на парникови газове, което вероятно би могло да задържи световното стопляне под този предел, е " неосъществим през днешния ден ", сподели той.
Джеймс Хансен показва като причина международното ползване на сила, което " се усилва и ще продължи да се усилва ", като " по-голямата част от силата към момента идва от изкопаеми горива ", които са главните източници на парникови газове.
В допълнение към този муден енергиен преход ученият и неговият екип показват в своето проучване, оповестено в списание Environment: Science and Policy for Sustainable Development, " неналичието на натурализъм в оценката на климата ", като пишат, че климатът е по-чувствителен към излъчванията на парникови газове, в сравнение с плануват отчетите на IPCC.
Тази публикация " изисква огромна зоркост ", " тя не е оповестена в списание за климатология и формулира редица хипотези, които не подхождат на всички налични наблюдения ", разяснява пред Агенция Франс Прес Валиери Масон-Делмот, някогашен съпредседател на работната група по климатология на IPCC.
В своя разбор господин Хансен и сътрудниците му настояват също, че намаляването на излъчванията на сяра от морския бранш, което стартира с смяна на регламента през 2020 година, е оказало въздействие върху климата, което е било омаловажено от научната общественост.
Наличието на серни частици на повърхността на водата усилва отразяването на слънчевата сила назад в космоса, като по този метод спомага за охлаждането на атмосферата.
Но най-новите изследвания стигат до заключението, че резултатът на това събитие върху рекордните температури през 2023 година варира от " слаб " до " пренебрежим ", споделя Уилям Колинс, климатолог от университета в Рединг, Англия.
В работата на Хансен има " доста догатки " и " аз не преставам да съм песимистичен ", подлага на критика и Карстен Хаущайн, климатолог от Лайпцигския университет.
Екипът на Джеймс Хансен към момента има вяра, че Атлантическата меридионална циркулация, система от морски течения с съществена роля в регулирането на климата, може да спре " през идващите 20 до 30 години ", което ще докара " по-специално до повишаване на морското ниво с няколко метра ".
През януари проучване, оповестено в Nature Communications, удостовери противоположното - че от 60 години няма признаци Атлантическата мериодонална циркулация да се разпада.
Приетото преди съвсем 10 години от съвсем всички страни по света Парижко съглашение, от което Вашингтон разгласи, че се отдръпва за повторно, има за цел да поддържа повишението на междинната световна температура на непрекъснато равнище в обозримо бъдеще.
Земята към този момент се затопли приблизително с 1,3 градуса Целзий. Границата от 1,5 градуса беше премината за първи път през предходните две години, демонстрираха наблюдения на европейската обсерватория " Коперник ".
Джеймс Хансен, някогашен основен климатолог в НАСА, разгласява дружно с няколко свои сътрудници проучване, съгласно което някои феномени, лежащи в основата на изменението на климата, са били подценени.
Според техния разбор на актуалната обстановка и прогнозите им " задачата от 2 градуса Целзий е мъртва ", съобщи господин Хансен на презентация във вторник.
Един от амбициозните сюжети, показан от Междуправителствената експертна група за климатичните промени към Организация на обединените нации (IPCC), който се основава на доста понижаване на излъчванията на парникови газове, което вероятно би могло да задържи световното стопляне под този предел, е " неосъществим през днешния ден ", сподели той.
Джеймс Хансен показва като причина международното ползване на сила, което " се усилва и ще продължи да се усилва ", като " по-голямата част от силата към момента идва от изкопаеми горива ", които са главните източници на парникови газове.
В допълнение към този муден енергиен преход ученият и неговият екип показват в своето проучване, оповестено в списание Environment: Science and Policy for Sustainable Development, " неналичието на натурализъм в оценката на климата ", като пишат, че климатът е по-чувствителен към излъчванията на парникови газове, в сравнение с плануват отчетите на IPCC.
Тази публикация " изисква огромна зоркост ", " тя не е оповестена в списание за климатология и формулира редица хипотези, които не подхождат на всички налични наблюдения ", разяснява пред Агенция Франс Прес Валиери Масон-Делмот, някогашен съпредседател на работната група по климатология на IPCC.
В своя разбор господин Хансен и сътрудниците му настояват също, че намаляването на излъчванията на сяра от морския бранш, което стартира с смяна на регламента през 2020 година, е оказало въздействие върху климата, което е било омаловажено от научната общественост.
Наличието на серни частици на повърхността на водата усилва отразяването на слънчевата сила назад в космоса, като по този метод спомага за охлаждането на атмосферата.
Но най-новите изследвания стигат до заключението, че резултатът на това събитие върху рекордните температури през 2023 година варира от " слаб " до " пренебрежим ", споделя Уилям Колинс, климатолог от университета в Рединг, Англия.
В работата на Хансен има " доста догатки " и " аз не преставам да съм песимистичен ", подлага на критика и Карстен Хаущайн, климатолог от Лайпцигския университет.
Екипът на Джеймс Хансен към момента има вяра, че Атлантическата меридионална циркулация, система от морски течения с съществена роля в регулирането на климата, може да спре " през идващите 20 до 30 години ", което ще докара " по-специално до повишаване на морското ниво с няколко метра ".
През януари проучване, оповестено в Nature Communications, удостовери противоположното - че от 60 години няма признаци Атлантическата мериодонална циркулация да се разпада.
Приетото преди съвсем 10 години от съвсем всички страни по света Парижко съглашение, от което Вашингтон разгласи, че се отдръпва за повторно, има за цел да поддържа повишението на междинната световна температура на непрекъснато равнище в обозримо бъдеще.
Земята към този момент се затопли приблизително с 1,3 градуса Целзий. Границата от 1,5 градуса беше премината за първи път през предходните две години, демонстрираха наблюдения на европейската обсерватория " Коперник ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ