Дългоочакваната втора част на Нецъфнали рози е вече тук под

Дългоочакваната втора част на " Нецъфнали рози ” е към този момент тук под името - " Сърцето ще издържи ”. А в този момент е време да зададем всички тези въпроси, които се питахме през цялото това време на слънчевата Цвети - авторката на романите.

Здравей, Цвети. Благодарим ти, че отдели от времето си, с цел да ни разкажеш повече за новата си книга. Започвам със заглавието, тъй като незабавно разсъни любознанието ни. Към какво искаш да насочиш читателите?

Много просто. Сърцето е компаса, който постоянно е правилен, просто би трябвало да го оставим да ни поведе в вярна посока, все пак останало, което опонира на чувството. Ако разчетем стрелките му, може би ще издържи.

На какво е способно да издържи сърцето на една жена?

Нали знаете, че сърцето е мускул и в никакъв случай не се изморява? Знаете, нали? Успяваме да издържим на всичките компликации, провали и крахове, че от време на време даже забравяме за сърцето си. Надявам се, всяка жена да има човек в живота си, който да й припомня, че сърцето не е просто мускул.

Какви са твоите начини да докоснеш читателя с думи?

Професионалният отговор тук е: употребявам разнообразни похвати, що се отнася до поднасянето на текста - ретроспекция, периодично повтаряне дължина на абзаците, фразеологизми и други. Що се отнася до това да докоснеш читателя, моят персонален отговор би бил: считам, че каквито и начини да използваш няма изключително значение. За да успее някой да се потопи, усети, замисли, да му влияят думите - имаме потребност от обръщение.

Защо реши действието да се развива в Студентски град? Не е ли той противовес на любовта?

Студентски град е противовес, освен на любовта. Много хора биха споделили - мръсното и безобразно ниския морал. Нали? И в този момент се замислете, в случай че поставите една роза в най-голямата чернилка и тя разцъфти, няма ли да е по-красиво, в сравнение с в градината цялостна с други прелестни рози като нея?

Как разцъфтява персонажът на героинята Никол в продължението? Как се трансформира тя спрямо първата книга?

Никол никой няма да я познае. Не единствено външния й тип, само че и характера й. Не желая да издавам по какъв начин наподобява, само че мога да загатна, че в действителност времето, което е минало, я е предиздвикало да се промени, с цел да може да устои на болката.

Лесно ли се пишат любовни истории в актуалното забързано всекидневие?

За мен е елементарно да се роди концепцията, тъй като аз мечтая, сънувам, бленувам и преди да съм приключила една история, към този момент се е родила друга. Физически да съумея да разпиша романа е друга работа. Например, вместо нощес да разписвам нови редове, слушах една три годишна девойка по какъв начин се приспива, разказвайки нейните измислени приказки за мечо, който обича да не спи. Цял час! Тук всички майки ще се ухилен и ще ме схванат!

Кога една обич ни носи повече болежка, в сравнение с благополучие? Трябва ли да се борим за любовта и по какъв начин разбираме по кое време тази битка има смисъл?

Припек, следобедно кафе, сбръчкани остарели пръсти пускат бучка захар в чашата ми и разбъркват. Това е моята призма за благополучие. Намерете очите, които ще носят вашето благополучие и се борете за него. Когато се нараним мъчително, раната зараства след време и към този момент не боли. Болката е краткотрайна, щастието е вечно. Смятам, човек се бори, в случай че знае какво в действителност е благополучие.

Как да съберем сърцето си, откакто е било счупено един път?

Вече се разбрахме, че сърцето устоя на всичко. Просто в действителност би трябвало да имаме хора, които осезаемо да ни припомнят за любовта, смисъла и насладата от живота.

Успя ли присъединяване ти във " Фермата ” да те въодушеви за нови сюжети и персонажи?

Категорично. Започнала съм да работя върху два романа, единият е значително въодушевен от персоналното ми връщане към корените, а Фермата ми уточни вярната посока. Ако съумея да пресъздам даже и част от българщината, която Фермата носи в сърцето си, знам че ще вдъхновя доста хора да тръгнат по моя път, който е посипан с доста носталгия, само че и цялостен с обич.

Имаш ли собствен креативен ъгъл? Къде обича да твори Цвети Иванова?

Най-осезаемо пиша през нощта, слушайки музика. Мястото, което ражда най-вече хрумвания за мен е леглото. Най-налудничаво за хората е, че помня детайлно всички сънища и ми се е случвало даже, да разписвам концепция, която съм сънувала.

Как се чувстваш като млад създател, представяйки своята втора книга пред читателите за първи път?

Убедеността ми, че пътя ми занапред следва нараства, заради две аргументи. Първо - разруши се на пух и прахуляк убеждението, че хората не четат. Напротив, считам че има апетит, изключително за български създатели. Второ - противоположната връзка от читателите… въодушевява ме. Чувствам, че хвърча в облаците след всеки ред изпратен към мен. Благодарна съм и нетърпелива да не преставам да " рисувам ” истории.

Какви са отзивите досега?

За втората книга най-вече известия получавам: " Финалът ме разплака ”. Това ме трогва, тъй като финалът е моя персонална изповед и смисъл, който имах потребност да предам на повече хора. Да се замислят за прошката, за недоизказаните думи, за времето.

Как се оправя един млад създател в България? Какви са провокациите пред теб и по какъв начин се оправи с втората книга?

С втората книга към този момент е по-лесно. Пътят в отъпкан. Работих с необикновено надарените - Станимира Вътева, Александър Георгиев и Николета Бойчева. Благодарна съм, че един път подготвена с текста, оттова нататък е ария.

Какви са твоите проекти и упоритости за бъдещето като публицист?

Както написах, работя върху две истории. Надявам се времето да не ме притиска напълно и да им отделя задоволително време. Обожавам да пиша, преоткрих света по друг метод и се надявам да веселя още дълги години читателите!