Дългогодишен директор на Националната галерия в Лондон (1933 ~ 1945),

Дългогодишен шеф на Националната изложба в Лондон (1933 ~ 1945), професор по история на изкуството в Оксфордския университет (1946 ~ 1961), ръководител на Съвета по изкуствата (1953 ~ 1960), високоуважаван интелектуалец, академик откривател и един от най-видните историци на изкуството на нашето време. Кенет Кларк основава фамозната си книга „ Цивилизацията “ от текстовете на едноименната серия телевизионни излъчвания, излъчени напролет на 1969 година Милиони фенове и читатели са поканени на сцената на възхитителното изкуство, основано от човечеството през вековете.

В тази книга аз наблюдавах исторически лъкатушната линия на цивилизацията, като се пробвах да открия както следствията, по този начин и аргументите. Очевидно е, че повече не мога да продължа. Ние нямаме визия накъде отиваме, а смелите, самоуверени публикации за бъдещето ми се костват най-недостойната от интелектуална позиция форма на обществена изява. Учените, които са най-квалифицирани да приказват, мълчат. Дж. Б. С. Халдейн е обобщил ситуацията, като е споделил: „ Лично аз имам възприятието, че вселената е освен по-чудновата, в сравнение с допускаме, само че и по-чудновата, в сравнение с въобще можем да предположим “. 

„ И видях ново небе и нова земя, тъй като предходното небе и предходната земя бяха минали “.

Тези думи ни припомнят, че вселената, по този начин живо разказана в Откровението на Йоан, е задоволително чудновата; само че благодарение на знаци описанието става разбираемо, до момента в който нашата галактика не може да се изясни даже със знаци. И това ни визира всички нас по-непосредствено, в сравнение с бихме могли да предположим. Има да вземем за пример хора на изкуството, които са се влияли прекомерно малко от публичните системи, само че постоянно са откликвали инстинктивно на неизречени оферти за формата на вселената. Струва ми се, че непонятността на нашия нов космос е в последна сметка причина за хаоса в модерното изкуство. Аз не разбирам съвсем нищо от просвета, само че съм прекарал живота си, пробвайки се да уча изкуството, и съм напълно комплициран от това, което става през днешния ден. Понякога това, което виждам, ми харесва, само че когато чета днешните критици, разбирам, че желанията ми са просто инцидентни.

В света на действието обаче някои неща са явни - толкова явни, че се двоумя дали да ги дублирам. Едно от тях е нашата растяща взаимозависимост от машините. Те са престанали да бъдат оръдия и са почнали да ни дават нареждания. И за жал машините, от скорострелния автомат до електронния изчислител, са в множеството случаи средства, с които едно малцинство може да държи в послушание свободни хора.

Другата ни компетентност е нагонът към опустошение. С помощта на машините ние сторихме всичко допустимо да се самоунищожим в две войни и, правейки това, отприщихме един поток от зло, което някои интелигентни хора се пробват да оправдаят с прослава на насилието, „ театри на жестокостта “ и така нататък Трябва да признаем, че бъдещето на цивилизацията не наподобява доста ярко.

И въпреки всичко, когато погледна света към мен в светлината на тези мои беседи, аз напълно нямам възприятието, че навлизаме в нов интервал на безчовечие. Нещата, които са правили Средновековието тъмно - изолираността, неналичието на пъргавина, неналичието на ученолюбивост, безнадеждността, - днес към този момент не съществуват. Когато имам щастието да посетя някой от нашите нови университети, коства ми се, че наследниците на всички наши произшествия наподобяват много радостни - съвсем разнообразни от меланхоличните римляни на късната ера или от патетичните гали, чиито изображения са стигнали до нас. Изобщо двоумя се дали в миналото толкоз доста хора са били по този начин добре нахранени, по този начин начетени и будни духом, толкоз любознателни и сериозни, както младите през днешния ден.

Разбира се, върховете на културата са поизравнени. Но пък не трябва да надценяваме културата на така наречен „ хайлайф “ отпреди войната. Те имаха очарователни обноски, само че бяха невежи като лебеди. Знаеха нещичко за литературата, а някои бяха ходили и на опера. Но не знаеха нищо за живописта и още по-малко за философията (с изключение на Балфур и Халдейн). Членовете на един кръжок по музика или по изобразително изкуство в някой недодялан университет през днешния ден са пет пъти по-осведомени и по-възприемчиви. Естествено тези будни младежи нямат високо мнение за съществуващите институции и желаят да ги отстранен. Е, не е належащо да си млад, с цел да не обичаш институциите. Остава си обаче печалният факт, че даже в най-мрачните епохи институциите са осигурявали действието на обществото, а в случай че желаеме цивилизацията да оцелее, обществото би трябвало по някакъв метод да действа.

Тук към този момент аз си демонстрирам същинския лик - лика на малко демодиран човек. Аз подкрепям редица схващания, отхвърлени от най-живите мозъци на нашето време. Вярвам, че редът е по-добър от хаоса, творчеството - по-добро от разрушението. Предпочитам кротостта пред насилието, опрощението пред отмъщението. Общо взето, мисля, че знанието е за предпочитане пред незнанието. Вярвам, че макар завоюваните в последно време победи от науката хората не са се трансформирали доста през последните две хиляди години и затова ние би трябвало към момента да се стараем да се учим от историята. Историята, това сме ние. Вярвам в още едно-две неща, които по-трудно могат да се формулират в резюме. Например имам вяра във вежливостта, в оня обред, с който заобикаляме да засягаме другите хора, удовлетворявайки личното си „ аз “. И коства ми се, не трябва да забравяме, че сме част от едно огромно цяло, което за улеснение назоваваме природа. Всички живи неща са наши братя и сестри. А най-много имам вяра в дадения от бога талант на някои хора и оценявам това общество, което прави съществуването им допустимо.

В тази книга се приказва за творби на гениални създатели в региона на архитектурата и живописта, на философията, поезията и музиката, на науката и техниката. Да, те съществуват; невероятно е да ги отминем. А те са единствено парченце от това, което е постигнал индивидът на Запада през последните хиляда години, неведнъж след неуспехи и отклонения, най-малко толкоз разрушителни, колкото тези на личната ни ера. Западната цивилизация съставлява поредност от възраждания. Това без друго би трябвало да ни вдъхне очакване в самите нас.

Казах първоначално, че неналичието на себеупование, повече от всичко друго, убива цивилизацията. Ние можем да се самоунищожим също по този начин сполучливо с цинизъм и безбожничество, както и с бомби. Преди шестдесет години У. Б. Йейтс, който се изявяваше като талант повече от всеки различен прочут на мен човек, написа едно популярно пророческо стихотворение:

Всичко се разпада, центърът не устоя.
Анархията шествува по света
и пороят кървясъл, в който се удавя
на всички места привидната непорочност.
Без убеждения живеят най-хубавите,
най-лошите вилнеят с лихи пристрастености.

Несъмнено сред двете войни беше тъкмо по този начин и това насмалко не ни унищожи. И през днешния ден ли е същото? Не напълно, тъй като положителните хора имат убеждения - дори малко повече, в сравнение с би трябвало. Бедата е, че към момента няма център. Не виждам никаква опция на героичния материализъм, а той не е задоволителен. На бъдещето пред нас можем да гледаме с оптимизъм, само че не и безусловно с наслада.

Избрано от: „ Цивилизацията “, Кенет Кларк, изд. Български художник
Снимка:  imdb.com