Как Ердоган променя Истанбул
Дълго време голямата строителна площадка се забелязваше отдалеко: зад крановете и скелето последователно се оформяха контурите на новия божи храм. В петък (28 май) новата джамия " Таксим " беше публично открита от президента Реджеп Тайип Ердоган. Пред присъстващите 2500 души той съобщи: " Дълго време не беше разрешено тук да се строи джамия и вярващите трябваше да се молят, седнали на вестници. След борба, траяла век и половина, нашият Истанбул се снабди с джамията " Таксим " ".
Престижният план на Ердоган се забави поради съпротивата на опозицията, градската администрация и строителните управляващи. В тази връзка турският президент приказва на първата петъчна молитва в новата джамия за " трикове, измами, неистини и клопки ".
Джамията е единствено един детайл от цялостното преустрояване на площад " Таксим ", което Ердоган даде обещание на последователите си след изборната си победа през 2011 година. На това място би трябвало да изникнат нови здания, а доста остарели - да изчезнат. Очевидно Ердоган е решен да остави архитектурно своя персонален отпечатък на този централен истанбулски площад.
През февруари 2018 година беше разрушена една икона - културният център " Ататюрк ", с цел да бъде направено място за нова опера. Проектът за преустрояване на площада включваше и трети обект, граничещ с близкия парк " Гези ": тук трябваше да бъде възобновена една казарма от османско време. През 2013 това породи всеобщи митинги в отбрана на парка " Гези ", които бяха потушени с полицейска мощ. След това обаче строителството на казармата беше спряно.
Джамията - знак на властта
Турският публицист и специалист по градоустройство Кемал Чан счита, че построяването на джамията " Таксим " има чисто алегорично значение. " Това би трябвало да увековечи националистическите и консервативни знаци под формата на паметници ", споделя той. В същото време Ердоган преследва и друга цел - да заличи ярки знаци на турската световна република.
Новата джамия на площад " Таксим " надалеч не е първият зрелищен план на Ердоган за божи храм, сбъднат през последните години. През 2019 в азиатската част на Истанбул беше открита джамията " Чамлъджа " - най-голямата в Турция. А през юли 2020 година храмът " Света София ", който дълго време служеше като музей, беше преустроен в джамия. И двата плана породиха разпалени полемики и разногласия в турското общество.
За журналиста Чан всички тези религиозни планове са знаци на властта, които би трябвало да повлияят на мирогледа на популацията. " Засега обаче такова нещо не се вижда ", споделя той и прибавя, че страната се намира в тежка политическа рецесия.
Мюджела Япиджъ, която е член на Камарата на архитектите в Истанбул, напомня, че всеки строителен план в границите на града би трябвало да бъде съгласуван с потребностите на жителите. Архитектката е скептична по отношение на цялостното преустрояване на площад " Таксим ". Тя изяснява, че по време на Османската империя от това място се е разпределяла водата за целия град. Освен това поради многото републикански здания площадът е " предпазена зона ". Така да вземем за пример на площад " Таксим " се намира " Паметникът на републиката ", напомнящ за основаването на актуалната турска страна през 1923 година.
Критиците също така упрекват Ердоган, че стартира османското минало за сметка на републиканските обичаи на страната. А площад " Таксим " с неговата републиканска историческа памет, символизираща модернизирането на Турция, от дълго време е бодил в очите на реакционните сили.
Площад " Таксим " - идеологическо полесражение
Турският президент е прочут с гигантоманията си. За относително малко време при неговото ръководство бяха издигнати ново летище, най-голямата джамия в Турция и нов тунел под Босфора. Сега възнамерява построяването на " втори Босфор " - неестествен плавателен канал редом на протока, свързващ Черно с Егейско море.
Често тези строителни планове би трябвало да припомнят за турското османско завещание. През август 2016 година беше приключен градежът на трети мост над Босфора - и този план беше осъществен макар митингите на природозащитници и на опозицията. Особено мощна рецензия бе изразена във връзка с името на новия мост - той е кръстен на оманския султан и халиф Селим Първи, виновен за всеобщото изтребване на алевити през 16 век.
Източник:
Престижният план на Ердоган се забави поради съпротивата на опозицията, градската администрация и строителните управляващи. В тази връзка турският президент приказва на първата петъчна молитва в новата джамия за " трикове, измами, неистини и клопки ".
Джамията е единствено един детайл от цялостното преустрояване на площад " Таксим ", което Ердоган даде обещание на последователите си след изборната си победа през 2011 година. На това място би трябвало да изникнат нови здания, а доста остарели - да изчезнат. Очевидно Ердоган е решен да остави архитектурно своя персонален отпечатък на този централен истанбулски площад.
През февруари 2018 година беше разрушена една икона - културният център " Ататюрк ", с цел да бъде направено място за нова опера. Проектът за преустрояване на площада включваше и трети обект, граничещ с близкия парк " Гези ": тук трябваше да бъде възобновена една казарма от османско време. През 2013 това породи всеобщи митинги в отбрана на парка " Гези ", които бяха потушени с полицейска мощ. След това обаче строителството на казармата беше спряно.
Джамията - знак на властта
Турският публицист и специалист по градоустройство Кемал Чан счита, че построяването на джамията " Таксим " има чисто алегорично значение. " Това би трябвало да увековечи националистическите и консервативни знаци под формата на паметници ", споделя той. В същото време Ердоган преследва и друга цел - да заличи ярки знаци на турската световна република.
Новата джамия на площад " Таксим " надалеч не е първият зрелищен план на Ердоган за божи храм, сбъднат през последните години. През 2019 в азиатската част на Истанбул беше открита джамията " Чамлъджа " - най-голямата в Турция. А през юли 2020 година храмът " Света София ", който дълго време служеше като музей, беше преустроен в джамия. И двата плана породиха разпалени полемики и разногласия в турското общество.
За журналиста Чан всички тези религиозни планове са знаци на властта, които би трябвало да повлияят на мирогледа на популацията. " Засега обаче такова нещо не се вижда ", споделя той и прибавя, че страната се намира в тежка политическа рецесия.
Мюджела Япиджъ, която е член на Камарата на архитектите в Истанбул, напомня, че всеки строителен план в границите на града би трябвало да бъде съгласуван с потребностите на жителите. Архитектката е скептична по отношение на цялостното преустрояване на площад " Таксим ". Тя изяснява, че по време на Османската империя от това място се е разпределяла водата за целия град. Освен това поради многото републикански здания площадът е " предпазена зона ". Така да вземем за пример на площад " Таксим " се намира " Паметникът на републиката ", напомнящ за основаването на актуалната турска страна през 1923 година.
Критиците също така упрекват Ердоган, че стартира османското минало за сметка на републиканските обичаи на страната. А площад " Таксим " с неговата републиканска историческа памет, символизираща модернизирането на Турция, от дълго време е бодил в очите на реакционните сили.
Площад " Таксим " - идеологическо полесражение
Турският президент е прочут с гигантоманията си. За относително малко време при неговото ръководство бяха издигнати ново летище, най-голямата джамия в Турция и нов тунел под Босфора. Сега възнамерява построяването на " втори Босфор " - неестествен плавателен канал редом на протока, свързващ Черно с Егейско море.
Често тези строителни планове би трябвало да припомнят за турското османско завещание. През август 2016 година беше приключен градежът на трети мост над Босфора - и този план беше осъществен макар митингите на природозащитници и на опозицията. Особено мощна рецензия бе изразена във връзка с името на новия мост - той е кръстен на оманския султан и халиф Селим Първи, виновен за всеобщото изтребване на алевити през 16 век.
Източник:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ