Далечната 1969 г. е повече от вълнуваща за Чанси Стар.

Далечната 1969 година е повече от вълнуваща за Чанси Стар. По това време той заема позицията на декан по инженерни и приложни науки в калифорнийския университет в Лос Анджелис. Като академик, той има задачата да открие разликата сред толеранса в рисковете, фокусирайки се върху изборите – непринуден и не толкова  непринуден подобен.

Стар вижда, че когато човек си мисли, че държи всичко под надзор – една доста лъжлива идея, работеща напълно с предходен опит и религия, че изходът може да бъде определен свободно – индивидът стартира да прави най-различни неточности. Един подобен образец може да бъде алпинистът, който изкачва планини без нужните защитни въжета – рискът става фрапантно по-висок. Ученият пресмята, че при сходни занимания, възможностите за съдбовен излаз са доста по-високи, в сравнение с терористична офанзива.

Повечето хора не срещат ограничавания да се излагат на риск във всекидневието си и да повтарят разнообразни занимания, повишавайки удоволствието от крайния резултат. Все отново милиони хора сядат зад кормилото всеки ден, пропускайки опцията, че тъкмо през днешния ден могат да катастрофират.

Подобна наклонност може да се открие и при пушенето – през днешния ден повече от милиард души избират този недостатък, въпреки и да знаят какви здравни опасности се крият. В доста връзки има противоречие сред толерираните доброволни опасности с опита да избегнем прекомерно рисковите такива. През последната пандемия забелязахме тъкмо една такава алтернатива: дали човек да се изложи непринудено на болест, която към момента няма лекуване или да избере предоставената ваксина, обсъждана като принудителен акт. Странно или не, мнозина избраха първото, въпреки всичко управляват риска.

А и с помощта на най-различни „ дискредитирани “ доказателства в този интервал, държавните управления нямаха никакви шансове. До през днешния ден към момента се има вяра, че имунизацията може да аргументи аутизъм, а още по-страшното е, че в някои случаи се слагат чипове за измяна на ДНК код или даже мисловен надзор – все измами, които просто нямат място в света на науката.

В един от най-критичните моменти имаше единствено едно решение – всеобща имунизация, с която заболяването да се прекъсне. За страдание беше прекомерно късно за сходни ограничения. Много преди появяването на първата ваксина, международното общество беше отровено с най-различни фантастични истории, засрамващи хора като Стивън Кинг и даже Джордж Лукас.

Не би трябвало да се тормозим от сходни явления. В горните редове споделихме, че Стар е бил в апогея си през 1969 година и тогава е имал задоволително забавни явления за проучване. Един подобен е страхът от нуклеарната ел. сила. Малцина знаят по какъв начин работи един нуклеарен реактор, най-малко до момента в който не се появи филмът „ Чернобил “. На фона на това имаме голямо количество пушачи, водачи и хора с наднормено тегло, които по една или друга причина живеят покрай нуклеарна централа.

При съществуването на цялостната гама от пороци и проблеми, същите хора постоянно споделят в изследвания, че се тормозят от въздушните замърсявания, уверени са, че смъртността се е повишила доста през последните години, въпреки и по-опасни в това отношение да са ТЕЦ-овете с твърдо гориво. Сигурно е изненадващо, че през 2020 година повече от 3/5 от електричеството идват посредством горене на въглища и едвам 10% идват от атомните реактори.

При даване на повече информация и запознаване с рисковете, в това число и посочването на Чернобил и Фукушима като единствени произшествия в историята, хората не престават да имат вяра, че нуклеарните реактори са в пъти по-опасни от всички останали замърсители. Броят на хора, които са умряли в резултат на облъчване, са точно при тези две нуклеарни произшествия. Имате потребност от още един образец? Нека обърнем внимание на Франция и Германия. Французите добиват своята сила от нуклеарни реактори – повече от 70%.

Цяла Франция може да се похвали с много съвременна техника, която употребява водите на Сена, Рейн и други, с цел да се охлаждат реакторите. Притесненията от вредата или високата смъртност, каквото няма във Франция, в никакъв случай не са били  даже фактор за разглеждане. От другата страна на Рейн ще открием, че зелените немски еко деятели са на напълно друго мнение.

Там популацията е несъмнено, че това е най-голямото зло и тъкмо то би трябвало да се унищожи и размени с друга по-чиста опция. На този стадий няма да открием такава. Ядрените централи не престават да бъдат най-рентабилни в дълготраен проект, само че съгласно новото зелено придвижване, би трябвало да се отстранен с най-висока скорост.

Всичко това ни демонстрира и още една детайлност – обективният риск. Това е измерването на риска, който познаваме, изправен против незнайното. Това, което Стар ще забележи е, че разбирането на риска е строго субективно и зависи напълно от информацията, която получаваме – познато против непознато.

Психометричните проучвания демонстрират връзка сред характерни рискове с наклонност да отключват неповторими последствия на спомагателни закани, водещи до нежални опасности и съпроводени от нови и неконтролирани такива. Познатите закани най-често са желани, изключително откакто човек може да се довери на опита и познанието да се оправи точно с подобен. На база това, множеството нуклеарни централи не се одобряват за безвредни, до момента в който рентгеновите фотоси остават в скалата на толерирания риск.

Терористичните офанзиви в същата канара се считат за едни от най-високите закани. При евентуален риск от такава, страхът стартира да се покачва, а рационалното мислене ще ни изостави. Поради неналичието на визия за време, локация, нанесена вреда и други, психометриците ги слагат като най-висока заплаха.

По-важното е, че специалистите откриват и още една неверна процедура – високото равнище на боязън води до още по-големи проблеми. През последните две десетилетия точно медиите не стопират да приказват и споделят за възможните офанзиви и висока смъртност. Американците се опасява, че съществува дребна нуклеарна бомба, която може да се взриви в Ню Йорк или всяко друго известно място. Руснаците се притесняваха, че ще бъдат ударени с нуклеарно оръжие – тъкмо затова съществува и по този начин наречената радарна станция „ Дъга “. Точно по този начин, страхът може да направи чудеса с една нация.

Страховете за отравянето на водните резервоари продължава и до през днешния ден, като допълваме с най-различни смъртоносни вируси. Статистиката може доста елементарно да реши казусът с суматохата и отрицателните последици, изключително откакто разберем, че в 90% от случаите на терористични набези, гибелта е най-често на един човек. На фона на тази информация е много „ занимателно “, когато разберем, че на година умират по 1.2 милиона души, само че откакто това не е тероризъм, а натурален цикъл, отхвърляме да се тормозим или да разсъждаваме върху тази тематика.

Една от аргументите за съществуването на по този начин нареченото толериране на риска е и обстоятелството, че всеки ден някой рискува непринудено и наново, поставяйки задачата пред възможните рискове. За мнозина този тип занимания носят смъртен риск, само че откакто наблюдаващият не е в полето и хабитатът на самия риск, той мъчно би могъл да осъзнае каква тъкмо е опасността. За вас скокът с парашут може да е нещо извънредно ужасно, само че за човек, който го прави всеки ден, действието ще е даже скучно.

Рисковете от тежки болести също са изключени, изключително откакто не са на хоризонта или просто не ги познаваме. Фаталистите са друго забавно придвижване в проучването на риска. Въпросните представители са известни с това, че не могат да действат обикновено в актуалния свят. Като водачи, те постоянно не могат да вземат вярното решение и да преценяват обстановката. Тяхно обичано занимание е да не съблюдават отдалеченост, да карат бързо и да се пробват да бъдат първи. На фона на всичко това, те даже отхвърлят да поставят колани на децата си. Резултатът е по-висок брой произшествия и по-висок брой жертви.

Това звучи разумно, изключително откакто всеки един четец е виждал такива практики в всекидневието си. Какво обаче демонстрира проучването? Фаталистите най-често са водачи на такси или на бусове. Има ли логичност? Да, въпреки всичко приказваме за хора, които всеки ден са зад кормилото и са привикнали до степен, в която те самите не виждат никакви опасности. Наградата е по-високо възнаграждение за свършена работа, а рискът е техният живот, както и нашият, в случай че сме дейни водачи. С други думи, Стар и доста други учени ще открият една значима връзка – информацията и познанието на средата ще е ключ за по-хармоничният живот.

Познавайки риска, анализирайки обстановката, осъзнавайки, че даже и да имаме опит, нямаме никакви гаранции и сигурност, то едвам тогава може да приемем, че живеем в някаква симбиоза с останалите. За страдание учените ще открият и още един проблем – животът на един човек е прекомерно къс, с цел да може да опознае всички налични рискове. Не всеки ще има едни и същи тествания в живота си и от време на време рецесията ще изисква трупането на нов опит.

Пандемиите идват по един път на век, войните започнаха да стават все по-чести, а вулканите към момента стоят спокойни на фона на огромните естествени катаклизми. Рискове постоянно ще има, само че най-важно е да не разрешаваме на страхът да управлява нашите решения, в противоположен случай сме изгубени. И най-важното е, че човек постоянно би трябвало да знае кой тъкмо риск да преследва и какви са позитивите и негативите от него.