Някои български поговорки са безкрайно вредни и възпитават погрешни ценности! Посмейте им се, но и помислете (ПЪРВА ЧАСТ)
Далеч сме от мисълта да оспорваме безкрайното благосъстояние на българския фолклор. Но също по този начин не е добре да гледаме безрезервно към него. Защото в някои от обичаните ни поговорки са закодирани много неправилни и на моменти напряко нездравословни максими. Разбира се, значим е и подтекстът, в който се употребява всяка сентенция. Но ето ги и тях. Безспорният шедьовър е „ Преклонена глава сабя не я сече “. В едно изречение е систематизирана цялата ни народопсихология. Ето по какъв начин 500 години иго са се превъплътили в ниско самочувствие, робска настройка, ласкателство, взор надолу към обувките, безмълвие и поклонение. Горе долу в този ред на мисли идва и различен обичан съвет – „ Срещу ръжен не се рита “. Да не вземете да пробвате.
Едва ли има народ, който толкоз настойчиво се стреми да не приема сполетялото го благополучие
Защо другояче да е измислена паметната сентенция „ Много хубаво не е на хубаво “? Хубавото напряко си е съмнителна работа. Опасна, в случай че щете! Идва ей по този начин, внезапно, неестествено. И те сварва по бели гащи. Откъде накъде? Понамирисва си тази работа. Ето и друго упътване, което би било неясно за доста нации – „ Музикант къща не храни “. Добре че момчетата от „ Бийтълс “, „ Лед Цепелин “ и „ Пинк Флойд “ не са се родили тук, че толкоз велики песни щяха да си останат ненаписани и неизпяти. Изобщо в България музиката (а може би и изкуството като цяло) се смята за превъзходен метод да си пропилееш живота. Не ли? Ето и още едно доказателство – „ Дума дупка не прави “. Това, че светът е основан с “В началото бе словото ” не визира българите или най-малко тяхното начало. Езикът не е значим. Бихме желали да грухтим, само че сме лимитирани от природата, която ни е връчила толкоз комплицирано нещо като думите и ни е оставила да се оправяме с тях. Абе, “Око да види и ръка да пипне ” – това е значимото, друго няма.
Очаквайте втора част
