В Тайван статуя на свободата вместо факла държи часовник „Сейко
ДАЛЕЧ НА ИЗТОК С КОРАБ „ КАРАВЕЛОВ “
11.05.1987 година, порт Каошунг (Тайван) - кея
Това ли е загадъчният остров Формоза, наименуван по този начин от завоеватели европейци? Точно в десетката, само че ние идваме с цялостен товар кремиковски железа в Тайван, порт Каошунг. Рейд с кораби на котва и типичен джонки. Предупредени сме, че пристанището е претрупано, само че не щеш ли надалеч на изток напълно по западноевропейски влизаме в врата от ход и заставаме на 35-то място.
Минути след края на маневрата оставам самичък в машинното поделение. Въртя гаечни ключове и виждам по трапа да слиза китаец. Пита нещо с два пръста, което за мен значи, че търси втория монтьор. С полиглотски жест подвигам плещи. Онзи обръща обратно. Ей ю, крещя след него и той стопира. Старателно избърсвам омаслените си длани, разтварям две соди и му депозирам едната. Всеки надига своето стъкло. Гостът първи стига до дъното и леко кимва. Тенкю. Ами да, в този тип, щедро потен и изпоцапотен никой няма да ми прикачи почетното „ сър “, даже в случай че почерпя с уиски.
Колегата слиза на вахта с едночасово забавяне. Посрещам го намусен, само че той разяснява, че сме се престарали с въртенето на часовника напред и незабавно след идването корекцията е с час обратно. Още не сме пристигнали и би трябвало да се връщаме. Снощи ми взеха 1 час от почивката, в този момент ми го натрисат на вахтата. Нейсе.
Четири часа след нас „ Ботев “ застава на четири места зад „ Каравелов “. Това наподобява на български търговски десант. Междувременно първата промяна свободни към този момент са в живота. Прибирането им към среднощ наподобява на Наполеоновото оттегляне от Москва. В Каошунг е скъпо и прескъпо за джоба на моряка.
12.05.1987 година Денят ми стартира с усмивка – гледах от палубата утринната гимнастика на митничари. Явно дълго репетиран синхрон. А отвън пристанището виждам да не пропусна нещо, което може да се види от таксито. Завод на „ Филипс “ с ограда вид „ Бухенвалд “. Минаваме около петролна база с големи шкембести цистерни, които се охлаждат с течаща вода. Пренаселени автостради, доминирани от мотоциклети, като забележителен % от ездачите им са дами с маски на лицата. Смог. Освен по улиците, начесто паркирани мотоциклети има и по тротоарите. Все отново чувство за многочисленост основават магазините. Безчет.
За разлика от европейските правила, тук правилото е лакът-хълбок. Защото широчината е невъзможна, магазинната повърхност е нещо като тунел или кулоар. Големият магазин е бездънен, а дребният – плитък. Спреш ли пред нещо от всевъзможния избор, ти към този момент нямаш сянка. Нейното място заема продавачка, ненатрапливо подготвена да бъде потребна при избора. Разбира се, в центъра попадаме в голям магазин, ситуиран на три етажа подземен. Текстилът не може да вземе мозъка на европееца, за разлика от сергиите навън. Това са моркови-великани, един от които може да нахрани лъв-вегетарианец. Дини, чийто профил наподобява на монголоиден вид очи. Ябълки с съвсем цилиндрична форма и с изключение на познатите банани и ананаси, тропическата сергия е отрупана с непозната флора в цветове от зелено през жълто до алено. Светофар. Земя, която ражда надали не всичко и създава доста.
Статуя на свободата, която вместо факла държи високо часовник „ Сейко “, не може да не бъде видяна, само че не задържа вниманието. За разлика от величествена пагода. Току пред входа гори избухлив огън, чийто обреден смисъл не възприемам. Типична архитектура с още по-типичните дракони върху покрива. Колонада от камък с всевъзможни инкрустации, само че това не е фина обработка, а дихание на Буда. В храма димят свещи, напълно разнообразни от познатите ни восъчни сходства, взели цвят от лицето Христово. По-скоро това е постепенно и без искри пламнал бенгалски огън, който богомолците държат на снопове ту пред себе си, ту ниско над глава. Предпазливо присядам на един от дребното столове. Не съм единственият фен и не върша усещане никому.
Несмутими в унеса си мъже и дами са опрели колене в специфични меки постелки и държат в ръце дървен предмет, съвсем сходен на бъбрек. Устните им шушукат нещо, лицата им издават положение покрай транс. Кулминация, отварят ръце, всеки независимо, „ бъбрекът “ се разпада на две елементи и с тътнеж отеква на мраморния под. Човекът се навежда, възвръща анатомичната целокупност на дървената движимост и… изначало, отново до транс. Безшумно излизам на открито с благопожелание всички богове да дадат берекет на тези хора.
Огромна книжарница. Отлична полиграфия. Шекспир до „ Доктор Живаго “. Портрет на Чарли Чаплин. В съседство – букинист. По еврообразец оживено беседва с гости за „ своите “ книги. Повече съветник, в сравнение с търговец. Жалко, че езиковата преграда не ми разреши да вляза в разговор. А има страни по света, там някъде на Балканите, където на такива места застават хора, на които им е все едно дали работят в книжарница или в месарница.
Боулинг, билярд с бели ръкавици, канонада от електронни игри, само че ми се коства, че и тук, както на всички места, посетителите са малко. Може би обслужващата сфера предлага повече от действителните потребности. Според часовника дребната моряшка група се събира на уреченото място с швейцарска акуратност. Странно, надалеч на изток се държим като истински западняци. Пък и в този момент към този момент имаме цялостно съвпадане на ползите.
Китайската кухня предлага известни и ценени по света деликатеси, само че надали приготвени по тротоарна технология. Аламинут пред очите на клиента. Хигиената одобрявам снизходително и не ме смущава, имам проблем с ароматите. Почти нонстоп притискам сред зъби филтъра на запалена цигара, с цел да ми мирише на нещо свое. Все още имам от българските. Но жаждата си е жадност и тайванската бира се оказва универсална. Влизаме в непретенциозно заведение, с няколко маси, уютно и без азиатски аромати. Светкавично вентилатор над главите ни. На секундата и поръчката. Веднага на масата се появява чист пепелник. Добро е питието. Над главите ни – пъстър тв приемник. Американски аеробик. Не гледаме. Собственикът прещраква канала. Мелодрама. Не гледаме. Друг канал – видеозаписи на мачове от международното състезание по футбол в Мексико през 1986 година Гледаме с втората бира.
Такси и назад на кораба. Разтоварването върви по график, само че към момента няма информация накъде ще отплаваме след Тайван. Въпреки изтощените си нозе, вземам решение да отида до наоколо акостиралия транспортен съд „ Ботев “. Все отново тъкмо преди 5 години 5 месеца бях на борда му. От тогавашния екипаж заварих единствено един палубен моряк. И тук още не знаят накъде след Тайван. Отказах почерпка, на крайник обменихме малко мемоари, прегърнахме се като остарели съзаклятници и поех назад по трапа.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
11.05.1987 година, порт Каошунг (Тайван) - кея
Това ли е загадъчният остров Формоза, наименуван по този начин от завоеватели европейци? Точно в десетката, само че ние идваме с цялостен товар кремиковски железа в Тайван, порт Каошунг. Рейд с кораби на котва и типичен джонки. Предупредени сме, че пристанището е претрупано, само че не щеш ли надалеч на изток напълно по западноевропейски влизаме в врата от ход и заставаме на 35-то място.
Минути след края на маневрата оставам самичък в машинното поделение. Въртя гаечни ключове и виждам по трапа да слиза китаец. Пита нещо с два пръста, което за мен значи, че търси втория монтьор. С полиглотски жест подвигам плещи. Онзи обръща обратно. Ей ю, крещя след него и той стопира. Старателно избърсвам омаслените си длани, разтварям две соди и му депозирам едната. Всеки надига своето стъкло. Гостът първи стига до дъното и леко кимва. Тенкю. Ами да, в този тип, щедро потен и изпоцапотен никой няма да ми прикачи почетното „ сър “, даже в случай че почерпя с уиски.
Колегата слиза на вахта с едночасово забавяне. Посрещам го намусен, само че той разяснява, че сме се престарали с въртенето на часовника напред и незабавно след идването корекцията е с час обратно. Още не сме пристигнали и би трябвало да се връщаме. Снощи ми взеха 1 час от почивката, в този момент ми го натрисат на вахтата. Нейсе.
Четири часа след нас „ Ботев “ застава на четири места зад „ Каравелов “. Това наподобява на български търговски десант. Междувременно първата промяна свободни към този момент са в живота. Прибирането им към среднощ наподобява на Наполеоновото оттегляне от Москва. В Каошунг е скъпо и прескъпо за джоба на моряка.
12.05.1987 година Денят ми стартира с усмивка – гледах от палубата утринната гимнастика на митничари. Явно дълго репетиран синхрон. А отвън пристанището виждам да не пропусна нещо, което може да се види от таксито. Завод на „ Филипс “ с ограда вид „ Бухенвалд “. Минаваме около петролна база с големи шкембести цистерни, които се охлаждат с течаща вода. Пренаселени автостради, доминирани от мотоциклети, като забележителен % от ездачите им са дами с маски на лицата. Смог. Освен по улиците, начесто паркирани мотоциклети има и по тротоарите. Все отново чувство за многочисленост основават магазините. Безчет.
За разлика от европейските правила, тук правилото е лакът-хълбок. Защото широчината е невъзможна, магазинната повърхност е нещо като тунел или кулоар. Големият магазин е бездънен, а дребният – плитък. Спреш ли пред нещо от всевъзможния избор, ти към този момент нямаш сянка. Нейното място заема продавачка, ненатрапливо подготвена да бъде потребна при избора. Разбира се, в центъра попадаме в голям магазин, ситуиран на три етажа подземен. Текстилът не може да вземе мозъка на европееца, за разлика от сергиите навън. Това са моркови-великани, един от които може да нахрани лъв-вегетарианец. Дини, чийто профил наподобява на монголоиден вид очи. Ябълки с съвсем цилиндрична форма и с изключение на познатите банани и ананаси, тропическата сергия е отрупана с непозната флора в цветове от зелено през жълто до алено. Светофар. Земя, която ражда надали не всичко и създава доста.
Статуя на свободата, която вместо факла държи високо часовник „ Сейко “, не може да не бъде видяна, само че не задържа вниманието. За разлика от величествена пагода. Току пред входа гори избухлив огън, чийто обреден смисъл не възприемам. Типична архитектура с още по-типичните дракони върху покрива. Колонада от камък с всевъзможни инкрустации, само че това не е фина обработка, а дихание на Буда. В храма димят свещи, напълно разнообразни от познатите ни восъчни сходства, взели цвят от лицето Христово. По-скоро това е постепенно и без искри пламнал бенгалски огън, който богомолците държат на снопове ту пред себе си, ту ниско над глава. Предпазливо присядам на един от дребното столове. Не съм единственият фен и не върша усещане никому.
Несмутими в унеса си мъже и дами са опрели колене в специфични меки постелки и държат в ръце дървен предмет, съвсем сходен на бъбрек. Устните им шушукат нещо, лицата им издават положение покрай транс. Кулминация, отварят ръце, всеки независимо, „ бъбрекът “ се разпада на две елементи и с тътнеж отеква на мраморния под. Човекът се навежда, възвръща анатомичната целокупност на дървената движимост и… изначало, отново до транс. Безшумно излизам на открито с благопожелание всички богове да дадат берекет на тези хора.
Огромна книжарница. Отлична полиграфия. Шекспир до „ Доктор Живаго “. Портрет на Чарли Чаплин. В съседство – букинист. По еврообразец оживено беседва с гости за „ своите “ книги. Повече съветник, в сравнение с търговец. Жалко, че езиковата преграда не ми разреши да вляза в разговор. А има страни по света, там някъде на Балканите, където на такива места застават хора, на които им е все едно дали работят в книжарница или в месарница.
Боулинг, билярд с бели ръкавици, канонада от електронни игри, само че ми се коства, че и тук, както на всички места, посетителите са малко. Може би обслужващата сфера предлага повече от действителните потребности. Според часовника дребната моряшка група се събира на уреченото място с швейцарска акуратност. Странно, надалеч на изток се държим като истински западняци. Пък и в този момент към този момент имаме цялостно съвпадане на ползите.
Китайската кухня предлага известни и ценени по света деликатеси, само че надали приготвени по тротоарна технология. Аламинут пред очите на клиента. Хигиената одобрявам снизходително и не ме смущава, имам проблем с ароматите. Почти нонстоп притискам сред зъби филтъра на запалена цигара, с цел да ми мирише на нещо свое. Все още имам от българските. Но жаждата си е жадност и тайванската бира се оказва универсална. Влизаме в непретенциозно заведение, с няколко маси, уютно и без азиатски аромати. Светкавично вентилатор над главите ни. На секундата и поръчката. Веднага на масата се появява чист пепелник. Добро е питието. Над главите ни – пъстър тв приемник. Американски аеробик. Не гледаме. Собственикът прещраква канала. Мелодрама. Не гледаме. Друг канал – видеозаписи на мачове от международното състезание по футбол в Мексико през 1986 година Гледаме с втората бира.
Такси и назад на кораба. Разтоварването върви по график, само че към момента няма информация накъде ще отплаваме след Тайван. Въпреки изтощените си нозе, вземам решение да отида до наоколо акостиралия транспортен съд „ Ботев “. Все отново тъкмо преди 5 години 5 месеца бях на борда му. От тогавашния екипаж заварих единствено един палубен моряк. И тук още не знаят накъде след Тайван. Отказах почерпка, на крайник обменихме малко мемоари, прегърнахме се като остарели съзаклятници и поех назад по трапа.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ