Защо се прозяваме?
Дълбокото поемане и издишване с отворена уста или в резюме – прозявката е добре прочут на всички нас развой. Хората не са единствените, които се прозяват, колкото и изненадващо да е това – други бозайници, птиците и влечугите също го вършат непрекъснато. Някога питали ли сте се на какво се дължи това?
Прозявката, която постоянно се възприема като каприз или демонстрация на невъзпитаност от близките, в реалност е директно обвързвана с естествените потребности на мозъка. Главният мозък, както множеството от нас знаят, има потребност от несъмнено количество О2, с цел да действа обикновено. При дефицит на О2 той изпраща сигнал към организма, който стартира с все мощ да търси решение на този проблем. Тук идва и ролята на прозявката, която се смята като най-бързия и елементарен метод за доставяне на мозъка с безцветния газ - когато се прозяваме поемаме доста по-голямо количество О2, в сравнение с когато дишаме обикновено. По този метод неналичието му се компенсира извънредно бързо.
Наскоро екип учени от Университета на Нотингам реши да ревизира какво тъкмо става в нашия мозък до момента в който се прозяваме. Установи се, че това се случва в първичната моторна кора, виновна за двигателната функционалност. Тази част на мозъка играе роля и в разнообразни положения като синдрома на Турет - наследствено неврологично заболяване, при което пациентът страда от голям брой двигателни и речеви тикове. Според учените проучването и разбирането на прозяването ще помогне и за разбирането на сходни разстройства, както и за тяхното лекуване.
Проучване, оповестено в списание Current Biology, загатва, че повода някои хора да се прозяват непрекъснато, а други да не го вършат въобще, зависи от „ възбудимостта “ на главната им моторна кора. Джорджина Джаксън, професор по когнитивна невропсихология и участник във въпросното изследване, съобщи, че тази находка може да има доста по-широка приложимост от предстоящото: "Ако открием метод да понижим „ възбудимостта “ на главната моторна кора у хората, които имат синдрома на Турет, ще може да понижим и техните тиковете “, сподели тя в изявление.
Прозявката, която постоянно се възприема като каприз или демонстрация на невъзпитаност от близките, в реалност е директно обвързвана с естествените потребности на мозъка. Главният мозък, както множеството от нас знаят, има потребност от несъмнено количество О2, с цел да действа обикновено. При дефицит на О2 той изпраща сигнал към организма, който стартира с все мощ да търси решение на този проблем. Тук идва и ролята на прозявката, която се смята като най-бързия и елементарен метод за доставяне на мозъка с безцветния газ - когато се прозяваме поемаме доста по-голямо количество О2, в сравнение с когато дишаме обикновено. По този метод неналичието му се компенсира извънредно бързо.
Наскоро екип учени от Университета на Нотингам реши да ревизира какво тъкмо става в нашия мозък до момента в който се прозяваме. Установи се, че това се случва в първичната моторна кора, виновна за двигателната функционалност. Тази част на мозъка играе роля и в разнообразни положения като синдрома на Турет - наследствено неврологично заболяване, при което пациентът страда от голям брой двигателни и речеви тикове. Според учените проучването и разбирането на прозяването ще помогне и за разбирането на сходни разстройства, както и за тяхното лекуване.
Проучване, оповестено в списание Current Biology, загатва, че повода някои хора да се прозяват непрекъснато, а други да не го вършат въобще, зависи от „ възбудимостта “ на главната им моторна кора. Джорджина Джаксън, професор по когнитивна невропсихология и участник във въпросното изследване, съобщи, че тази находка може да има доста по-широка приложимост от предстоящото: "Ако открием метод да понижим „ възбудимостта “ на главната моторна кора у хората, които имат синдрома на Турет, ще може да понижим и техните тиковете “, сподели тя в изявление.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ