Мозъкът може да започне да сънува още преди да сме заспали
Тази вечер, до момента в който последователно се унасяте, мозъкът ви може да стартира да сънува още преди мозъкът публично да е минал в сън.
Според медицинските критерии към момента може да сте будни. Мозъчните талази демонстрират будно положение, мускулите резервират тонуса си, а близките звуци не престават да доближават до съзнанието ви. Въпреки това прекарванията ви към този момент могат да наподобяват на сън.
Ново проучване, оповестено в списание Cell Reports, демонстрира, че сънуването не стартира ненадейно след заспиването. Учени от Парижкия институт за мозъка неведнъж събуждали доброволци сега, в който започвали да се унасят, и ги питали какво преди малко е минавало през мозъка им. Оказало се, че странни, съноподобни мисли могат да се появят още по време на бодрост, до момента в който изцяло разумното мислене може да продължи и след навлизането в лек сън.
Резултатите слагат под подозрение обичайна визия, че първо мислим, след това заспиваме, а едвам по-късно започваме да сънуваме. Според създателите границата сред будността и съня е доста по-плавна.
Междинното положение преди съня
Учените назовават това положение хипнагогия. То настава в първите мигове на заспиването, когато елементарна мисъл може да се трансформира в ослепителен облик, звукът от стаята да стане част от мислена сцена, а всекидневен въпрос да прерасне в необикновена история.
„ Будността не значи безусловно, че сме изцяло деликатни, осъзнаваме всичко към себе си или мислим изцяло рационално “, изяснява експертът по съня Делфин Удиет от Inserm и Парижкия институт за мозъка.
По думите ѝ към този момент е известно, че сред будността и съня съществува непрестанен преход с междинни положения, при които обособени елементи на мозъка към този момент могат да бъдат в положение, сходно на сън. Неизяснен оставаше въпросът дали наличието на мислите се трансформира без значение от степента на бодрост.
Как е извършено проучването
В изследването вземат участие 103 здрави доброволци, като окончателният разбор включва данните на 92 души.
Участниците лежали в тъмна и тиха стая с електроенцефалографска шапка, която записвала мозъчната им интензивност. По време на една от сесиите държали дребна бутилка в ръката си. Когато започвали да заспиват, ръката се отпускала, бутилката падала и шумът ги събуждал. В други случаи това ставало посредством звуков сигнал.
След всяко пробуждане участниците разказвали какво са мислили през последните 10 секунди. Общо били събрани 485 описания, от които 375 съдържали действителни мисловни прекарвания.
Вместо авансово да дефинират кои от тях съставляват сънища, учените употребявали логаритъм, който ги групирал съгласно оценките на самите участници.
Така били разграничени четири разнообразни вида психологични положения, които наблюдават постепенния преход от елементарното мислене към сънуването.
Превод: GlasNews.bg
Според медицинските критерии към момента може да сте будни. Мозъчните талази демонстрират будно положение, мускулите резервират тонуса си, а близките звуци не престават да доближават до съзнанието ви. Въпреки това прекарванията ви към този момент могат да наподобяват на сън.
Ново проучване, оповестено в списание Cell Reports, демонстрира, че сънуването не стартира ненадейно след заспиването. Учени от Парижкия институт за мозъка неведнъж събуждали доброволци сега, в който започвали да се унасят, и ги питали какво преди малко е минавало през мозъка им. Оказало се, че странни, съноподобни мисли могат да се появят още по време на бодрост, до момента в който изцяло разумното мислене може да продължи и след навлизането в лек сън.
Резултатите слагат под подозрение обичайна визия, че първо мислим, след това заспиваме, а едвам по-късно започваме да сънуваме. Според създателите границата сред будността и съня е доста по-плавна.
Междинното положение преди съня
Учените назовават това положение хипнагогия. То настава в първите мигове на заспиването, когато елементарна мисъл може да се трансформира в ослепителен облик, звукът от стаята да стане част от мислена сцена, а всекидневен въпрос да прерасне в необикновена история.
„ Будността не значи безусловно, че сме изцяло деликатни, осъзнаваме всичко към себе си или мислим изцяло рационално “, изяснява експертът по съня Делфин Удиет от Inserm и Парижкия институт за мозъка.
По думите ѝ към този момент е известно, че сред будността и съня съществува непрестанен преход с междинни положения, при които обособени елементи на мозъка към този момент могат да бъдат в положение, сходно на сън. Неизяснен оставаше въпросът дали наличието на мислите се трансформира без значение от степента на бодрост.
Как е извършено проучването
В изследването вземат участие 103 здрави доброволци, като окончателният разбор включва данните на 92 души.
Участниците лежали в тъмна и тиха стая с електроенцефалографска шапка, която записвала мозъчната им интензивност. По време на една от сесиите държали дребна бутилка в ръката си. Когато започвали да заспиват, ръката се отпускала, бутилката падала и шумът ги събуждал. В други случаи това ставало посредством звуков сигнал.
След всяко пробуждане участниците разказвали какво са мислили през последните 10 секунди. Общо били събрани 485 описания, от които 375 съдържали действителни мисловни прекарвания.
Вместо авансово да дефинират кои от тях съставляват сънища, учените употребявали логаритъм, който ги групирал съгласно оценките на самите участници.
Така били разграничени четири разнообразни вида психологични положения, които наблюдават постепенния преход от елементарното мислене към сънуването.
Превод: GlasNews.bg
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ