ГЕРБ ще подкрепи бюджет при дефицит до 3% и консервативна рамка, каза в Сливен Бойко Борисов
ГЕРБ е подготвен да поддържа държавен бюджет, който се придържа към консервативна финансова рамка и недостиг до 3%, съобщи водачът на партията Бойко Борисов в Сливен по време на брифинг. Борисов е в града за среща с младежката организация на ГЕРБ. Пред медиите Борисов разяснява настоящата бюджетна политика и позицията на партията по отношение на импортирания проектобюджет.
„ Ако би трябвало да приказваме за бюджет, аз желая да се върнем на времето, когато ГЕРБ правеше бюджети – когато имахме болшинство и можехме да вършим това, което влиза в нашата стратегия като консервативна партия “, сподели Борисов. По думите му в интервала на ръководство на ГЕРБ бюджетите са били уравновесени, а в редица години – с остатък.
Борисов направи съпоставяне с предишни рецесии, в това число международната финансова и икономическа рецесия, гръцката дългова рецесия, миграционната вълна и пандемията от COVID-19, като акцентира, че тогава страната е запазила финансова непоклатимост.
По отношение на сегашния проектобюджет Борисов сподели, че заложеният недостиг от 5,7% е „ над законовите ограничавания “ и съгласно него основава риск от задълбочаване на дълговата серпантина.
„ Над 3% е нарушаване на закона. Има закон за държавния бюджет, който споделя, че Министерският съвет може да внася до 3% “, сподели Борисов и добави, че при такава рамка ГЕРБ няма да поддържа бюджета.
Лидерът на ГЕРБ обаче акцентира, че при смяна на бюджета и връщане към консервативна рамка партията е подготвена да го поддържа: „ Ако изтеглят бюджета, внесат закостенял бюджет и решат казуса до 3% недостиг, ГЕРБ освен ще го поддържа, само че няма да нападна политически орязани средства “.
Борисов разяснява и тематиката за общинските планове, като уточни, че забавянето на заплащанията към общините и ограничението на инфраструктурни средства е „ неверен метод “, защото визира директно жителите. „ Това не са пари за кметовете, това са пари за хората – за улици, детски градини, водопроводи и канализация “, съобщи Борисов.
В отговор на въпрос Борисов отхвърли да разяснява политически хипотези, в това число за възможни президентски кандидатури, като съобщи, че ще стане известно през септември.
Той добави, че ГЕРБ ще продължи да упорства за „ рационална финансова политика “ и опазване на европейската вероятност.
Лидерът на ГЕРБ изрази терзание от отлив на вложения и съкращения в огромни компании, като уточни, че стабилната икономическа среда е основна за развиването на страната.
По тематиката за енергетиката Борисов съобщи, че планът за Атомна електроцентрала (АЕЦ) „ Белене “ би трябвало да се преглежда в подтекста на изменящата се геостратегическа среда, която въздейства върху реализацията на огромни инфраструктурни планове. Борисов напомни, че в последните години приоритет е било развиването на нови нуклеарни мощности в АЕЦ „ Козлодуй “, в това число седми и осми реактор.
„ Тези реактори са български и са благосъстоятелност на България “, акцентира той.
Борисов показа и разнообразни вероятни сюжети за бъдещето на плана „ Белене “, в това число интернационалните партньорства. Сред тях водачът на ГЕРБ открои вид за основаване на взаимно сдружение (joint venture) с присъединяване на България и задгранични сътрудници, при което активите и инфраструктурата да бъдат оценени и да се разпределя производството на електрическа енергия съразмерно на дяловото присъединяване.
По думите на Борисов сходен модел би могъл да обезпечи дълготрайни доходи за страната, аналогично на други енергийни и инфраструктурни планове. Борисов добави, че другите възможности включват и създаване на нови мощности с присъединяване на американски или европейски консорциуми на територията на България. Според водача на ГЕРБ продажбата на оборудването би била „ най-неизгодният вид “. Борисов акцентира, че енергийните планове би трябвало да се правят оценка като дълготрайна инвестиция в държавната стопанска система.
„ Ако би трябвало да приказваме за бюджет, аз желая да се върнем на времето, когато ГЕРБ правеше бюджети – когато имахме болшинство и можехме да вършим това, което влиза в нашата стратегия като консервативна партия “, сподели Борисов. По думите му в интервала на ръководство на ГЕРБ бюджетите са били уравновесени, а в редица години – с остатък.
Борисов направи съпоставяне с предишни рецесии, в това число международната финансова и икономическа рецесия, гръцката дългова рецесия, миграционната вълна и пандемията от COVID-19, като акцентира, че тогава страната е запазила финансова непоклатимост.
По отношение на сегашния проектобюджет Борисов сподели, че заложеният недостиг от 5,7% е „ над законовите ограничавания “ и съгласно него основава риск от задълбочаване на дълговата серпантина.
„ Над 3% е нарушаване на закона. Има закон за държавния бюджет, който споделя, че Министерският съвет може да внася до 3% “, сподели Борисов и добави, че при такава рамка ГЕРБ няма да поддържа бюджета.
Лидерът на ГЕРБ обаче акцентира, че при смяна на бюджета и връщане към консервативна рамка партията е подготвена да го поддържа: „ Ако изтеглят бюджета, внесат закостенял бюджет и решат казуса до 3% недостиг, ГЕРБ освен ще го поддържа, само че няма да нападна политически орязани средства “.
Борисов разяснява и тематиката за общинските планове, като уточни, че забавянето на заплащанията към общините и ограничението на инфраструктурни средства е „ неверен метод “, защото визира директно жителите. „ Това не са пари за кметовете, това са пари за хората – за улици, детски градини, водопроводи и канализация “, съобщи Борисов.
В отговор на въпрос Борисов отхвърли да разяснява политически хипотези, в това число за възможни президентски кандидатури, като съобщи, че ще стане известно през септември.
Той добави, че ГЕРБ ще продължи да упорства за „ рационална финансова политика “ и опазване на европейската вероятност.
Лидерът на ГЕРБ изрази терзание от отлив на вложения и съкращения в огромни компании, като уточни, че стабилната икономическа среда е основна за развиването на страната.
По тематиката за енергетиката Борисов съобщи, че планът за Атомна електроцентрала (АЕЦ) „ Белене “ би трябвало да се преглежда в подтекста на изменящата се геостратегическа среда, която въздейства върху реализацията на огромни инфраструктурни планове. Борисов напомни, че в последните години приоритет е било развиването на нови нуклеарни мощности в АЕЦ „ Козлодуй “, в това число седми и осми реактор.
„ Тези реактори са български и са благосъстоятелност на България “, акцентира той.
Борисов показа и разнообразни вероятни сюжети за бъдещето на плана „ Белене “, в това число интернационалните партньорства. Сред тях водачът на ГЕРБ открои вид за основаване на взаимно сдружение (joint venture) с присъединяване на България и задгранични сътрудници, при което активите и инфраструктурата да бъдат оценени и да се разпределя производството на електрическа енергия съразмерно на дяловото присъединяване.
По думите на Борисов сходен модел би могъл да обезпечи дълготрайни доходи за страната, аналогично на други енергийни и инфраструктурни планове. Борисов добави, че другите възможности включват и създаване на нови мощности с присъединяване на американски или европейски консорциуми на територията на България. Според водача на ГЕРБ продажбата на оборудването би била „ най-неизгодният вид “. Борисов акцентира, че енергийните планове би трябвало да се правят оценка като дълготрайна инвестиция в държавната стопанска система.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ