Даже през най-страшното време и в най-лошите условия, като тези

Как празнуват Коледа и Нова година в Гулаг

Даже през най-страшното време и в най-лошите условия, като тези в сталинските лагери, се намира място за празнуване.

Атеистичната руска власт не разрешава православното Рождество Христово, само че скоро осъзнава, че хората се нуждаят от нов зимен празник. Така те „ измислят “ още един. През 1936 година Сталин вкарва традицията за необятно празнуване на Нова година.
Забраненото Рождество
„ Сред безпросветните дни на тежък каторжен труд, оскърбление, болежка, апетит и липса на сън, в живота на пандизчиите от сталинските лагери има редки радостни дни. Както и през днешния ден, най-обичаните и дълго чакани празници са Коледа и Нова година “, споделя Татяна Полянская, старши теоретичен помощник в Историческия музей на ГУЛАГ.

През 1936 година повече от един милион души са в лагерите на Сталин. И до момента в който руската Нова година към момента не е станала народен празник, в лагерите се чества най-вече Коледа, само че несъмнено скрито. За почитането на набожен празник може да се стигне до съществено наказване в лагера. Често „ доносници “ оповестяват за тези нарушавания на режима, тъй че най-малката немарливост води в най-хубавия случай до заличаване на атрибутите на празника, а в най-лошия „ виновният “ е застрашен да бъде отведен в карцера. Така че всичко се прави на персонална отговорност и риск.

Затворниците честват на 24 декември (по остарял жанр, а не като в модерна Русия на 7 януари). На този ден времето за работа в лагерите постоянно съзнателно се усилва, с цел да се обидят възприятията на вярващите и да се лишат от празника. Но пандизчиите поставят всички старания да отбележат този ден, да основат празник и да запазят светли мемоари от него.
Рождественската елха и лагерните угощения
Много по-рано би трябвало да се направи празнична софра, от време на време подготовката стартира даже от есента. Ястията са скромни. Всеки се пробва да запази някои артикули от пратки, изпратени им от родственици. Запазени са тези, които не се скапват дълго време – сушени плодове, брашно, захар, сушена риба.

Всичко това е прикрито деликатно, „ нормално в снежни преспи в двора, тъй като всеки ъгъл в лагера беше деликатно претърсван “, Вера Прохорова, която прекарва шест години в лагера. През нощта в печката, която отоплява казармите, се подготвят угощенията – каша с мед и сушени плодове, сушени картофи, дори пирожки.

Държавен списък на Руската Федерация

Прохорова си спомня, че от време на време е успявала да измоли нов чаршаф от началниците на лагера, сякаш с цел да го размени със остарелия си, само че в действителност го употребила за спонтанна завивка.

Затворниците се пробват да внесат елхови клончета в казармите. На Бъдни вечер тези, които работят в тайгата за дърводобив, даже от време на време съумяват да скрият малко коледно дърво или клон под затворническите си облекла и скрито го носят със себе си.

На самия празник бараката се затваря за цяла нощ. Всички сядат на трапезата и се молят. На масата са поканени и невярващите комунисти. В множеството случаи атеистите се причисляват към угощението. Затворниците си спомнят, че представители на разнообразни религии и народности честват дружно и в коледната нощ те имат чувство за необикновено духовно единение. Четат Евангелието и пеят коледни песни на разнообразни езици.

„ На Коледа, а по-късно и на Нова година, в лагерните казарми царува магия – обединени от общо приповдигнато възприятие, създаващо им вяра за идното по-добро време, се усещаше наслада от живота като подобен – хора от разнообразни националности, генезис, „ политически “ и „ престъпни “ пандизчии се сближаваха “, споделя Татяна Полянская.
Нова година и приветствените картички
В същото време управлението на лагера се отнася снизходително към празнуването на Нова година и по никакъв метод не пречи на пандизчиите. Отначало в лагерите честват единствено партийната интелигенция и атеистите. Скоро обаче празникът става в действителност народен – още една причина да се внесе нещо положително в живота.

Държавен музей на историята на ГУЛАГ

И макар че в края на 30-те години изискванията в лагера се ожесточават, дажбите самун стават мизерни, пандизчиите са хранени единствено с течна каша, хората се вкопчват във всяка опция да създадат най-малко ефимерен тип на празник – допустимо е да се мине и без празнична софра. Те сами вършат декорация за новогодишното дърво от подръчни средства. Изработват играчки и дарове за децата от лагера (Новата година първоначално се възприема най-вече като детски празник).

Много пандизчии също се пробват да зарадват околните си на свобода и им рисуват приветствени картички. Съхранени са няколко от картичките на инженер Алексей Силин, който прекарва пет години на север за „ антисъветска пропаганда “. Картичките на Людмила Хачатрян, прекарала осем години в лагери за брак с чужденец, също са непокътнати.