Не за тези прословути 10 лева. Какво искат протестиращите земеделци при село Труд край Пловдив
" Да ядат ", споделят протестиращите земеделци, до момента в който изсипват купища ферментирали сливи и ябълки на асфалта.
Малко преди този момент хората са спорили къде да възпламенят балите със сено, станали към този момент част от програмата на митингите на земеделците - дали на самия път или в средата на кръговото.
" Да го създадем, както би трябвало ", споделя един от протестиращите. Другите не се съгласяват и балите остават отвън платното за придвижване.
Действието се развива на кръговото кръстовище при с. Труд, Пловдивско . Това е третият следващ ден на митинги на земеделските производители.
Върху сеното в средата на кръговото се изсипва бензин. В идващия миг към този момент се издига черен дим.
" Това е, което остана от земеделците ", споделя протестиращ, до момента в който огънят позагасва.
" Пепел ", добавя различен.
Настроението обаче е приповдигнато, за декор звучат български национални песни, хората се майтапят между тях, носи се миризма на ферментирали сливи и бензин.
Демонстрацията при село Труд е проведена от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и множеството протестиращи са нейни представители. Разпознават се по оранжевите жилетки.
90%, 99 да не кажа, от хората, които са тук, са за смяна в политиката в земеделието, не за тези прословути 10 лв.
Хората споделят, че са там по разнообразни аргументи - от желанието им за законодателни промени в земеделския бранш, през настояването за интервенция на страната за удължение на периода на рентите за земя. Исканията за финансови обезщетения, които са една от главните тематики в диалозите сред премиера Николай Денков и протестиращите, остават на назад във времето.
" Аз съм сигурен, че 90%, 99 да не кажа, от хората, които са тук, са за смяна в политиката в земеделието, не за тези прословути 10 лв. ", сподели Райчо Филев , един от недоволните земеделци. Той самият няма да получи средства по програмата за подкрепяне поради вноса от Украйна, само че все пак е на митинга.
Той приказва за предлагането на държавното управление за обезщетения на база единица повърхност обработваема земя, каквито обаче няма да се отпускат за всички.
Председателят на локалната организация на НАЗ Людмил Работов обаче не е склонен с Филев. Според него помощ би трябвало да има за всички в бранша.
" Не знаем какъв брой са [фирмите на загуба], отново споделям, за мен всички са на загуба ", споделя той и прибавя:
" Много е комплицирана тази процедура. Не всеки има потенциал и опция по този препоръчан метод да желае подобен вид помощ. "
За кои земеделци да са помощите е една от главните аргументи за недоразумение сред държавното управление и протестиращите. Още в понеделник Денков предложи помощ на всички производители, които могат да потвърдят, че са били на загуба през 2023 година Те обаче отхвърлиха това предложение.
Първоначалният мотив беше, че те не могат да регистрират загуба, с цел да могат да получават европейски дотации и заеми от банките, а след това споделиха, че по-малките фермери, които са и най-засегнати, се обезпечават по метод, при който е невероятно да са на загуба.
В сряда Денков предложи опростена информация за разноски и доходи, с която хората да потвърждават, че имат потребност от финансова помощ. Предложението беше част от план за нов меморандум сред държавното управление и земеделците.
Единственото, с което не сме подготвени, е да подкрепяме печеливши фирмиНиколай Денков
" Всички съответни претенции, които са сложени, ние сега сме подготвени да ги адресираме. Единственото, с което не сме подготвени, е да подкрепяме печеливши компании ", сподели Денков преди договарянията в сряда.
Тогава беше реализирано съглашение за подкрепяне със 150 млн. лв. на производителите в секторите месо, мляко, плодове и зеленчуци, мед, маслодайна роза, тютюн и винени лозя. Правителството обаче още веднъж не съумя да се споразумее със зърнопроизводителите. С тях договарянията не престават в петък, а Работов споделя, че следва да се срещнат с опростената информация за доходи и разноски, която Денков предлага.
Земеделците споделят, че секторът е в колапс, а главната причина за това виждат в безмитният импорт от Украйна, който съгласно тях е на по-ниски цени поради неналичието на европейски регулации при производството.
В понеделник Денков цитира информация на Националната организация за приходите (НАП), съгласно която зърнопроизводството е измежду най-печелившите браншове в интервала 2018-2022 година, като единствено за последните 2 години заявените облаги са на обща стойност надлежно 2 и 3 милиарда лв..
Безмитният импорт на селскостопански артикули в Европейския съюз от Украйна беше въведен след началото на съветската инвазия в страната като метод за подкрепяне на украинската стопанска система. Заради това за селскостопанските производители бяха планувани финансови средства, които да им оказват помощ да се оправят с отрицателните последици от войната.
Преди дни Европейската комисия (ЕК) заяви, че мярката ще остане до юни 2025 година Това се случи на фона на всеобщи митинги на земеделци в цяла Европа. Според решението на Европейска комисия при достигането на избрани количества на избрани артикули (пилешко, яйца и захар) в Европейски Съюз, вносът ще може да се поправя по отношение на междинните размери през 2022 година и 2023 година
Такава мярка за зърното от Украйна към този момент не се планува макар недоволството на източноевропейските страни.
" Надяваме се, че ще стигнем до някакъв консенсус ", споделя Работов в края на диалога. Филев пък приканва всички хора, които употребяват български артикули, да се причислят към митинга, с цел да може той да има триумф.
Протестът край с. Труд приключи с фермерски кебапчета, след което протестиращите освободиха кръговото кръстовище и потеглиха на шествие към Пловдив.
Малко преди този момент хората са спорили къде да възпламенят балите със сено, станали към този момент част от програмата на митингите на земеделците - дали на самия път или в средата на кръговото.
" Да го създадем, както би трябвало ", споделя един от протестиращите. Другите не се съгласяват и балите остават отвън платното за придвижване.
Действието се развива на кръговото кръстовище при с. Труд, Пловдивско . Това е третият следващ ден на митинги на земеделските производители.
Върху сеното в средата на кръговото се изсипва бензин. В идващия миг към този момент се издига черен дим.
" Това е, което остана от земеделците ", споделя протестиращ, до момента в който огънят позагасва.
" Пепел ", добавя различен.
Настроението обаче е приповдигнато, за декор звучат български национални песни, хората се майтапят между тях, носи се миризма на ферментирали сливи и бензин.
Демонстрацията при село Труд е проведена от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и множеството протестиращи са нейни представители. Разпознават се по оранжевите жилетки.
90%, 99 да не кажа, от хората, които са тук, са за смяна в политиката в земеделието, не за тези прословути 10 лв.
Хората споделят, че са там по разнообразни аргументи - от желанието им за законодателни промени в земеделския бранш, през настояването за интервенция на страната за удължение на периода на рентите за земя. Исканията за финансови обезщетения, които са една от главните тематики в диалозите сред премиера Николай Денков и протестиращите, остават на назад във времето.
" Аз съм сигурен, че 90%, 99 да не кажа, от хората, които са тук, са за смяна в политиката в земеделието, не за тези прословути 10 лв. ", сподели Райчо Филев , един от недоволните земеделци. Той самият няма да получи средства по програмата за подкрепяне поради вноса от Украйна, само че все пак е на митинга.
Той приказва за предлагането на държавното управление за обезщетения на база единица повърхност обработваема земя, каквито обаче няма да се отпускат за всички.
Председателят на локалната организация на НАЗ Людмил Работов обаче не е склонен с Филев. Според него помощ би трябвало да има за всички в бранша.
" Не знаем какъв брой са [фирмите на загуба], отново споделям, за мен всички са на загуба ", споделя той и прибавя:
" Много е комплицирана тази процедура. Не всеки има потенциал и опция по този препоръчан метод да желае подобен вид помощ. "
За кои земеделци да са помощите е една от главните аргументи за недоразумение сред държавното управление и протестиращите. Още в понеделник Денков предложи помощ на всички производители, които могат да потвърдят, че са били на загуба през 2023 година Те обаче отхвърлиха това предложение.
Първоначалният мотив беше, че те не могат да регистрират загуба, с цел да могат да получават европейски дотации и заеми от банките, а след това споделиха, че по-малките фермери, които са и най-засегнати, се обезпечават по метод, при който е невероятно да са на загуба.
В сряда Денков предложи опростена информация за разноски и доходи, с която хората да потвърждават, че имат потребност от финансова помощ. Предложението беше част от план за нов меморандум сред държавното управление и земеделците.
Единственото, с което не сме подготвени, е да подкрепяме печеливши фирмиНиколай Денков
" Всички съответни претенции, които са сложени, ние сега сме подготвени да ги адресираме. Единственото, с което не сме подготвени, е да подкрепяме печеливши компании ", сподели Денков преди договарянията в сряда.
Тогава беше реализирано съглашение за подкрепяне със 150 млн. лв. на производителите в секторите месо, мляко, плодове и зеленчуци, мед, маслодайна роза, тютюн и винени лозя. Правителството обаче още веднъж не съумя да се споразумее със зърнопроизводителите. С тях договарянията не престават в петък, а Работов споделя, че следва да се срещнат с опростената информация за доходи и разноски, която Денков предлага.
Земеделците споделят, че секторът е в колапс, а главната причина за това виждат в безмитният импорт от Украйна, който съгласно тях е на по-ниски цени поради неналичието на европейски регулации при производството.
В понеделник Денков цитира информация на Националната организация за приходите (НАП), съгласно която зърнопроизводството е измежду най-печелившите браншове в интервала 2018-2022 година, като единствено за последните 2 години заявените облаги са на обща стойност надлежно 2 и 3 милиарда лв..
Безмитният импорт на селскостопански артикули в Европейския съюз от Украйна беше въведен след началото на съветската инвазия в страната като метод за подкрепяне на украинската стопанска система. Заради това за селскостопанските производители бяха планувани финансови средства, които да им оказват помощ да се оправят с отрицателните последици от войната.
Преди дни Европейската комисия (ЕК) заяви, че мярката ще остане до юни 2025 година Това се случи на фона на всеобщи митинги на земеделци в цяла Европа. Според решението на Европейска комисия при достигането на избрани количества на избрани артикули (пилешко, яйца и захар) в Европейски Съюз, вносът ще може да се поправя по отношение на междинните размери през 2022 година и 2023 година
Такава мярка за зърното от Украйна към този момент не се планува макар недоволството на източноевропейските страни.
" Надяваме се, че ще стигнем до някакъв консенсус ", споделя Работов в края на диалога. Филев пък приканва всички хора, които употребяват български артикули, да се причислят към митинга, с цел да може той да има триумф.
Протестът край с. Труд приключи с фермерски кебапчета, след което протестиращите освободиха кръговото кръстовище и потеглиха на шествие към Пловдив.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ