Американската мисия ИнСайт направи първите си разтърсващи открития след година работа на Марс
Да, правилно е, че роботизираната експедиция не протича напълно безпрепятствено, защото пробивната “къртица ” към момента не може да навлезе под марсианската повърхнина. Но тя е единствено един от приборите на “ИнСайт ” – задачата е доставила още магнитометър, сеизмометър и сензори за измерването на атмосферното налягане. Тези принадлежности към този момент събират скъпи научни данни, които водят до нови открития. Публикувани са общо шест университетски публикации, от които пет са в Нейчър, а една – в Нейчър Геосайънс.
И какво е разкрила задачата “ИнСайт ”, откогато е кацнала на марсианската повърхнина на 26-ти ноември 2018-та? Оказва се, че на планетата има повече марсотресения, в сравнение с учените допускаха – само че в същото време те са по-слаби от предстоящото. До този миг сеизмометърът SEIS е съумял да засече над 450 сеизмични събития, като множеството от тях евентуално в действителност съставляват марсотресения и нямат второстепенен генезис (например заради духането на вятъра). Най-голямото измерено марсотресение е с магнитуд 4.0 – което не е задоволително, с цел да проникне през кората в долната тога и ядрото. Именно за по-голям трус копнеят учените, защото той ще обезпечи информация за вътрешния градеж на Червената планета.
Марс не има тектонични плочи като Земята, само че има вулканично дейни зони, които предизвикват тремори. Изследователите са разкрили връзка сред двойка марсотресения и една от тези зони на име Цербер, където са следени търкалящи се из урвите камъни. В далечното минало на планетата антични наводнения са прокопали канали, дълги 1 300 километра. А в близкото геологично минало (което е единствено преди 10 милиона години) потоци от лава са потекли из тези канали.
“ИнСайт ” хвърли светлина и върху природата на марсианския магнетизъм. Преди милиарди години планетата е имала ясно изразено магнитно поле. Днес то е изчезнало, но останки от него са към момента запазени под формата на магнитни скали, лежащи на дълбочина сред 61 метра до няколко километра. Магнитометърът е засякъл сигнали, които са 10 пъти по-силни от предсказаното в резултат на проучването на Червената планета чрез орбиталните галактически задачи. Но измерванията на орбиталните апарати се усредняват при наблюдаването на райони, разпростряли се в продължение на стотици километри. За разлика от тях “ИнСайт ” е спускаема задача и прави не световни, а местни измервания.
Повечето от скалите на повърхността са прекомерно млади, с цел да са били намагнитени от остарялото магнитно поле на Марс. “Затова този магнетизъм би трябвало да произлиза от антични скали надълбоко под повърхността ”, счита изследователката Кейтрин Джонсън от Университета на Британска Колумбия. “Ние комбинираме тези данни с това, което знаем от сеизмологията и геологията, с цел да разберем магнитните пластове под “ИнСайт ”. ”
Освен това учените са мощно заинтригувани по какъв начин сигналите се трансформират с течение на времето. Промяната е видима даже в хода на едно денонощие, като са засечени специфични пулсации към среднощ. Изследователите към момента създават теории какво в действителност се случва, като едно от догатките, че по някакъв метод въздействието на слънчевия вятър върху марсианската атмосфера се отразява на измерванията.
“ИнСайт ” също по този начин направи някои открития и за природата на марсианския вятър. Бордовите метеорологични сензори са открили хиляди преминаващи в покрайнината вихрушки, които още биват наричани “пясъчни демони ”. Изследователите са безапелационни, че на мястото на кацане на “ИнСайт ” са следени доста повече вихрушки спрямо всяко друго място на Марс, посещавано от човешки уред. Към сегашния миг камерите не са съумели да снимат забележима буря в региона на “ИнСайт ”, само че сензитивните сензори не пропущат тяхното наличие.
Иначе откривателите към момента не са получили отговор на един от най-вълнуващите въпроси, заради които “ИнСайт ” бе изпратен към Марс – течно ли е ядрото на планетата или твърдо? Очакваме разрешението на загадката през околните месеци или години.
За повече информация: НАСА
