Тик-так, времето изтича! Не го пропилявай в сълзи за никого – част първа
Да, всички прекосяваме и през този извънредно непосилен интервал. Някой да ни липсва. И не какъв да е, а точно сътрудникът, който до скоро сме наричали „ обич моя “. Но това е наложителен развой, който пък ни прави по-силни и издръжливи. Процес, след който сме изцяло изменени. Осъзнати и може би по-добри.
Всички знаем, че човек не прави оценка какво има досега, в който не го изгуби. И когато загубата е реалност, а обстановката необратима – се научаваме да живеем без това „ нещо “, без значение какво е то. Без значение дали става въпрос за обичаната ни работа или обичаният мъж. Защото загубата на работата, която обичаме също е мъчителна. Но през днешния ден ще приказваме за мъжете. И за това по какъв начин би трябвало да се държи една жена, когато някогашният ѝ стартира да ѝ липсва.
Всичко, от което се нуждаеш тъкмо в този миг е прочувствена непоклатимост и успокоение. Но празнината, която чувстваш е толкоз огромна. Толкова поглъщаща, че забравяш за хората към теб. Забравяш и за самата теб. Че имаш живот, който би трябвало да живееш. Защото времето изтича. Тик-так!
Представяме ти някои от методите, които ще ти оказват помощ по-лесно да преодолееш неналичието, която изпитваш към своя някогашен.
Кажи „ довиждане “ на страстите
Понякога сме безсилни пред обстоятелствата, които даже и да крещят в очите ни, вярата и наивността ни заслепяват и не съумяваме да ги забележим в точния момент. Затова пропиляваме живота си в очакване на нещо или някой, който въобще няма да пристигна. Но това го разбираме едвам най-после, когато към този момент е прекомерно късно и несъмнено е невероятно да върнем стрелките на часовника обратно.
Когато се разделиш с него, би трябвало да знаеш, че има и такава възможност в никакъв случай повече да не се съберете. И да, може би ще усетиш по какъв начин нож се забива в сърцето ти и буца засяда в гърлото. За момент ще изгубиш визия за действителността, боязън и няма да виждаш смисъл да живееш. Ами обичаше го! И това, което чувстваш в този момент е изцяло обикновено. Но ще мине, блага. Няма болежка, която да боли по този начин мощно цялостен живот.
Трябва да се примириш, че този човек повече в никакъв случай няма бъде част от живота ти. И да се научиш да живееш с тази мисъл. Опита да го върнеш, само че уви – не се получи. Може би той не желае. Може би краят е в действителност край. И пътищата ви се разделят тук и в този момент. И вечно.
Защо не помислиш за себе си?
Знаеш ли, че с изключение на мъчителни, разделите са и доста потребни. Защото тогава е моментът, в който ставаме ненадейно мощно и осъзнаваме, че може да преминем през всичко, даже и да си мислим противоположното. Сърцето носи доста на болежка. И тестване след тестване, то още веднъж затуптява. След време. Когато душата е излекувана. Но това няма да стане в случай че по през целия ден стоиш в леглото и изгубиш всевъзможен обществен контакт.
Вероятността да изпаднеш в меланхолия след разлъка е доста огромна. А сега, в който почувстваш, че той ти липсва, ще заболи още повече. Сега е времето да обърнеш внимание на себе си. Знаеш, че всички имаме единствено и само себе си и никой различен. Нали по този начин? И в случай че ти не се обичаш и цени, кой различен ще го направи, блага?
В момента си в интервал на израстване, само че ще осъзнаеш това след време. Тогава, когато болката си е отишла от теб, само че преди този момент е изпълнила задачата си – да те направи по-силна и друга, само че по-добър метод.
Помисли добре какво би те предиздвикало най-малко мъничко да се усмихнеш и го направи. Не се колебай, не се самосъжалявай. Не си нито първата, нито последната жена, разделила се с гаджето си. Научи се да извличаш изгодите от всяка една обстановка, без значение какъв брой отрицателна е тя. Огледай се добре и по-надълбоко. Понякога същински красивото не може да го забележим единствено с взор. Трябва и сърце, нали?
Какво ти липсва?
Обърни внимание на това какво тъкмо ти липсва? Дали е неговото наличие или просто не можеш да стои дълго време сама и си привикнала да споделяш живота си с различен. Може би ти липсва и методът, по който той те караше да се чувстваш? Когато осъзнаеш добре защо тъкмо страдаш, тогава доста по-лесно ще може да преодолееш тази липса. Не изцяло, само че въпреки всичко.
