Да Винчи е роден в Тоскана през 1452 г. –

Да Винчи е роден в Тоскана през 1452 година – извънбрачен наследник на флорентински нотариус и млада селянка. Малко се знае за детството му, само че артистичният му гений е явен още в ранна възраст, защото на 14 години той чиракува в една от най-известните флорентински работилници по това време: тази на художника и ваятел Андреа дел Верокио.

През 1482 година, към този момент сам той художник, да Винчи се реалокира от Флоренция в Милано в търсене на нова работа. Там стартира като боен инженер за Лудовико Сфорца, предстоящ херцог на Милано, и проектира доста от известните си военни изобретения. По време на престоя си в града да Винчи основава и едно от най-известните си творби „ Тайната вечеря “.

Той прекарва 17 години в Милано, рисувайки, извайвайки и записвайки нови изобретения и научни и анатомични наблюдения в поредност тетрадки. Но през 1499 година френското настъпление в града приключва работата му с Сфорца и да Винчи прекарва няколко години в пътешестване из Италия, работейки по разнообразни планове. Сред тях е и Мона Лиза, картина, за която се счита, че е стартирана през 1503 година, и Света Анна с мадоната и младенеца (1510).

Да Винчи прекарва последните си години в Château du Clos Lucé в Амбоаз, Франция, на работа за френския крал Франсис I. Той умира там, на 2 май 1519 година, на 67-годишна възраст.

След гибелта му непубликуваните ръкописи на да Винчи, цялостни с хрумвания и наблюдения, в началото са подценени, а по-късно разпръснати, като доста страници изчезват вечно. Но през 20 век учените и реставраторите стартират да възвръщат и интерпретират каквито текстове са оживели. Благодарение на тях към този момент можем да оценим активността на един от най-необикновените мозъци, които светът познава.

Както ще забележим, да Винчи прави реформаторски открития в инженерството, науката, анатомията и промишлеността, постоянно епохи преди тези хрумвания да бъдат необятно признати и приложени на процедура от света.

Рисуването е с цел да Винчи най-вече образователно и изследователско упражнение: тип брейнсторм на хартия. Винаги готов да опитва с нови техники, да Винчи прави глинени модели, покрива ги с лен, потънал във влажна глина, и по-късно ги рисува.

Една от най-известните му произведения, Мона Лиза, илюстрира техниката сфумато, с която той е прочут, където цветовете се размиват като пушек, с цел да се получат по-меки контури. По думите на самия да Винчи, „ окото не познава ръба на нито едно тяло “.

Да Винчи не се опасява да схване и приложи неортодоксални способи в живописта. В Тайната вечеря той отхвърля обичайните по това време фрескови техники, в които пигментът се смесва с вода и от време на време яйчен жълтък, а вместо това опитва с други бои на водна и маслена основа, с цел да сътвори своя шедьовър.

През цялата си кариера да Винчи се стреми към акуратност в своите анатомични рисунки. Въпреки че множеството от тях се основават на изследвания на живи хора, те разкриват и знания, възприети чрез дисекция. Да Винчи се снабдява с човешки череп през 1489 година и първата му документирана човешка дисекция е на 100-годишен мъж, на чиято мирна гибел става очевидец във флорентинска болница през 1506 година

Човешката дисекция е строго контролирана от църквата, която възразява против това, което счита за опозоряване на мъртвите. Независимо от това, дисекциите на да Винчи са осъществени намерено в болничното заведение на Санта Мария Нуова във Флоренция. Сред неговите рисунки е схема с мастило и тебешир на бебе в утробата, евентуално направена посредством дисекция на жена, умряла при раждане.

Редица ръкописи на да Винчи съдържат трудове за зрението, в това число значими проучвания на оптиката, както и теории, свързани със сянката, светлината и цветовете. За него окото е най-важният от сетивните органи: „ прозорецът на душата “, както той се показва. Сега знаем по какъв начин работи то, само че по негово време зрението е мистерия. За да усложни още повече нещата, окото е сложен за дисекция орган – когато се среже, тя се смачква и лещата придобива по-сферична форма.

Да Винчи сварява очите, с които разполага, като неумишлено по този метод изкривява лещите им. След деликатно проучване стигна до заключението, че окото е геометрично тяло, което се състои от две концентрични сфери: външната „ албугинова сфера “ и вътрешното „ стъкловидно тяло “ или „ кристална сфера “. Той видя и, че в задната част на окото, против зеницата, има отвор в зрителния нерв, посредством който изображенията се изпращат до мозъка, където се събира цялата сензорна информация.

Наблюденията на Леонардо върху работата на окото предшестват фундаменталните проучвания на Йохан Кеплер през 17 век върху работата на човешката ретина, изпъкналите и вдлъбнати лещи и други свойства на светлината и на астрономията.

Да Винчи е удивен от мисълта за хвърчене. Той усеща, че в случай че успее да разбере изцяло по какъв начин летят птиците, ще може да приложи това познание за конструиране на машина, която разрешава на индивида да се издигне в небето. Той се пробва да съчетае динамичния капацитет на човешкото тяло с реплика на естествения полет.

В своите бележки да Винчи описва прилепи, хвърчила и птици като модели за подражателство, а своята летяща машина назовава „ великата птица “. Той прави опити да лети още през 1478 година и многочислените му проучвания за птиците и проектите за летателни машини се съдържат в неговия Кодекс за полета на птиците, 1505 година Той изследва в детайли механизма на полета, записвайки по какъв начин птиците реализират уравновесен динамизъм посредством науката за придвижванията на въздуха.

Преди Леонардо доста малко учени изследват скали в опит да дефинират по какъв начин са се образували. Доминира концепцията, че науката за Земята идва от древността и мнението на Аристотел, че скалите са се развили с течение на времето, пробвайки се да се трансфорат в съвършени детайли като злато или живак. Геологическите знания се основават на догатката, че Земята, заобиколена от сфери с вода, въздух и огън, е божествено създание. Смятало се е, че находищата на вкаменелости са залегнали от „ потопа “ (библейския) или са с вълшебен генезис.

Да Винчи означи, че вкаменелостите са прекомерно тежки, с цел да плават: те не биха могли да бъдат отнесени на високо място от наводняване. Наблюдавайки по какъв начин тук-там има няколко пласта вкаменелости, той разсъждава, че сходни феномени не могат да бъдат резултат единствено от едно събитие. Наблюдава пластове вкаменелости в планини високо над морското ниво и стига до заключението, че пейзажът е образуван от неведнъж наводнение и ерозивните сили на водата.