Преди бабите ни са раждали на полето и нищо им нямало...
Да съпоставяме актуалния живот можем с каквото е угодно – с живота на средностатистическия американец или с бита от каменната епоха. Може пък и въобще да не вършим съпоставения, на всеки както е угодно.
Когато актуалните хора зациклят в тъмната страна на битието, хубаво е да си напомнят някои факт от предишното. Просто с цел да оценят светлата страна на днешния живот и да му се порадват. Само в случай че желаят, несъмнено.
Шефката ми си мисли, че съм доста тиха и кротка. Така е, тъй като не е чувала мненията ми по отношение на живота на дамите в предишното, естественото раждане и отхвърли ми от обичайните изявления от вида „ в миналото на село всички постоянно са били здрави ".
Да, преди ракът не е бил по този начин публикуван. Защото не са го диагностицирали. Човекът умирал, и това е. Не е имало и толкоз проблеми с алергиите при децата. Те умирали от дифтерит или от апетит. След откриването на Америка, половин Европа измряла от сифилис, а половината индийци от грип. В Англия по времето на Хенри VIII, елементарния грип уморил половин Лондон.
Нямало проблем и със мощните дами. Те просто нямали нито права, нито благоприятни условия, нито паспорти, нищо – тях ги изнасилвали и убивали. И никакви проблеми с оргазма също не съществували – такива просто нямало.
И с извънматочната бременност и следродилната меланхолия са нямали проблеми. Първата била и последна - дамата умирала. Тежка била работата...
Онези, които не умирали при раждане, на 40 към този момент били със смъкната матка – от непрекъснатата тежка работа. Ластични гащи също нямало.
Всеки, който желае красиви рокли и балове, дано чете записките на Екатерина Втора. Да, да..., дамата на наследника на престола, а след това императрица. Там има доста да научите за варицелата, женските проблеми и битовите компликациите на знатните люде. Да, да..., у същите тия хора, задоволени с всичките богатства на тая цивилизация. Докато четях тия записки, останах с усещането, че през днешния ден пребивавам не просто луксозно, а доста, доста по-разкошно от императрицата тогава.
Моята прабаба и първата жена на дядо ми умрели при раждане, а половината братя и сестри на татко ми починаха от инфекции, които през днешния ден наподобяват като фантастични истории от филм на ужасите.
И това не е свирепото средновековие, а двадесети век. Е, в действителност който има потребност от мощни чувства, може просто да надзърне в женската енциклопедия от 80-те години и да прочете подборно за персоналната хигиена на дамите.
И какво в този момент – преди 100 години, моите леки раждания биха умъртвили или мен, или щерка ми. А те бяха леки, с помощта на медицината. Когато ме питат, в кои времена бих желала да пребивавам, давам отговор – през днешния ден, в този момент. Не зная какво ни чака в бъдеще, само че през днешния ден имам всичко, което ми е нужно – облекла, заслон, право на избор, опция да пътувам на всички места, да изучавам и работя, където пожелая, средства за контрацепция и хигиена. Мога да се разделя елементарно с някой, който не одобрявам, в случай че не искам да пребивавам повече с него. Мога да карам кола, да се науча да се удрям даже, с цел да защитавам себе си и своите близки – в случай че се постанова, и да, тогава имам и огромни „ шансове " да попадна за това в пандиза. Така е. Но по тази причина няма да бъда убита с камъни или метната от скалите като опозорена.
Да, в нашето общество има толкоз проблеми, само че съпоставени с това, което е било преди, те са просто страхотни.
А искащите да гледат непрекъснато обратно в предишното, май в действителност не схващат къде попадат. Аз разбирам. И зная, че с цел да живеем по този начин в този момент, с цел да стигнем дотук, това е титанично дело. Щастлива съм, че пребивавам през днешния ден и по този метод.
Източник: AdMe.ru
Илюстрация: Jean-François Millet - Gleaners
