Минимална заплата 933 лв. отключва сценарий с дълбоки промени в училищата
Да спрем да се популяризираме като дестинация с евтина работна ръка, прикани министър председателят тези дни около повдигането на минималната работна заплата до 933 лв.. Вместо това да привличаме вложители с високо качество, висока добавена стойност и добре готова работна ръка. Това съответно обръщение на премиера беше насочено най-вече към работодателите, които са срещу повдигането на минималната заплата – само че в действителност ще се изискват доста по-мащабни старания, с цел да се случи тази цялостна промяна на стопанската система. Казусът с минималната заплата е забавен, тъй като за първи път тя се дефинира без административна и политическа интервенция. За първи път имаме формула, която дефинира най-ниското възнаграждение по справедлив аршин, вместо политици, служители и синдикати да се намесват на пазара на труда. Формулата за минималната заплата изисква тя да е 50% от междинната – и точно по тази причина се подвига с близо 20%, тъй като и междинната заплата се подвига много бързо последните 2 година С други думи, минималната заплата следва пазарните развития, а не ги предизвиква, нито ги изкривява.
На трудовия пазар имаме систематичен недостиг на фрагменти и растяща конкуренция сред работодателите за тях. Това е тъкмо назад на обстановката от първите две десетилетия на прехода, когато имахме голяма безработица и работодателите постоянно можеха да наемат колкото желаят служащи даже и на ниски заплати. Много работодатели си спомнят с трогване за този интервал на на ниска цена и несметен труд и не желаят да одобряват, че обстановката се е трансформирала и това време няма да се върне. Затова се съпротивляват на повдигането на заплатите, само че не могат да спрат наклонността. Пазарът изисква високи заплати и това няма да се промени.
Нещо повече, България от ден на ден се интегрира в европейския пазар, който е един от най-богатите в света с извънредно високи заплати. Това оказва конкурентен напън за повдигане на приходите в България. Пример – минималната заплата в страни като Германия, Нидерландия, Белгия и Ирландия е 2000 евро, т.е. към 4 хиляди лв.. 4000 лв. е минимална заплата, не междинна! Естествено, че българите се съпоставят със заплатите в Германия и желаят по-високо възнаграждение. И в случай че не го получат, просто могат да отидат да работят в Германия.
Така че консолидираното ни в европейския пазар неизбежно ще покачва заплатите. Влизането в еврозоната и Шенген са такива огромни крачки на интеграция, които ще доведат до спомагателен подтик за повдигане на приходите. В страните от района, които влязоха в еврозоната, заплатите се подвигнаха доста – да вземем за пример Литва влезе в еврозоната през 2015 година със междинна заплата от едвам 800 евро на месец, а в средата на 2023 година междинната заплата към този момент надвиши 2000 евро на месец. Естония също наближава 2000 евро на месец, а Словения към този момент надминава 2200 евро на месец.
Влизането ни в еврозоната и Шенген и интеграцията ни с богатите западни страни ще даде подтик на заплатите и ще е мъчно да привличаме вложители с заричане за ниски заплати. Тогава с какво да привличаме вложители? Един вероятен отговор е ирландският модел – там се притеглят вложители с ниски налози, високо равнище на образованието и отлична бизнес среда, само че заплатите са високи. Т.е. договорката с непознатите вложители е ниски налози против високи заплати.
Ако отворим уеб страницата на Ирландската организация за непознати вложения, там подчертават на образованата работна ръка, модерната инфраструктура, бизнес средата, положителното качество на живот и интеграцията в европейския пазар. Това е, което би трябвало да реализираме и в България. Ключово значение има човешкият капитал, или с други думи образованието. А там най-важен е учителят.
Изследванията демонстрират, че едно и също дете, в случай че попадне на добър преподавател, може да реализира доста в живота – което не се случва, в случай че попадне на слаб преподавател. През последните години България направи една стъпка напред, като увеличи заплащането на учителите, което покачва привлекателността на специалността. Преди десетилетие в педагогическите специалности привличаха възпитаници със относително невисок триумф – да вземем за пример в направление “Педагогика на образованието по… ” междинният триумф беше 4,57 през 2013 година, само че в този момент към този момент наближава 5. Така че имаме известно усъвършенстване, въпреки че към момента педагогиката не е измежду топспециалностите.
Но в някои страни като Финландия са още по-радикални – там за учители се одобряват единствено отличници. Който желае да е преподавател и да работи с деца, би трябвало да е измежду най-хубавите възпитаници и студенти в страната. При нас такива са медицинските специалности – там междинният триумф на признатите е 5,58. Трябва да се стремим към същото и във връзка с педагогиката. Да привличаме най-амбициозните и най-успешните възпитаници и студенти да стават учители.
И, несъмнено, би трябвало да се учи повече, изключително математика – в България децата учат минимум поради изключително дългата лятна ваканция. Тя дава отговор на една земеделска стопанска система от ХIХ век, само че не и на ХХI век. И би трябвало да решим съществено въпроса с отпадането на деца от учебно заведение. Всяко дете би трябвало да върви на учебно заведение, а преди този момент и на предучилищна – това изисква най-сетне да се реши въпросът с детските градини в градове като София.
Както виждаме, в Ирландия с изключение на за качеството на работната мощ се приказва и за инфраструктурата, бизнес средата и качеството на живот, както и интеграцията в европейската стопанска система. Това са също доста значими фактори за привличане на нови вложители. По тези въпроси несъмнено има какво да се направи – всеки се сеща за незавършените автомагистрали в Северна България, само че казусът е доста по-мащабен и включва поддръжката на пътищата, потребността от по-високи тол такси за камионите, неналичието на мостове на Дунав и така нататък
Каква е ролята на бизнеса? Той също ще би трябвало да влага повече – както в образование на личния състав си, по този начин и в повишение на продуктивността на труда. Защото тя главно зависи от съществуването на повече капитал, по-нови и съвременни машини и съоръжение. Високите заплати изискват повече вложения от страна на бизнеса и от страна на страната.
На трудовия пазар имаме систематичен недостиг на фрагменти и растяща конкуренция сред работодателите за тях. Това е тъкмо назад на обстановката от първите две десетилетия на прехода, когато имахме голяма безработица и работодателите постоянно можеха да наемат колкото желаят служащи даже и на ниски заплати. Много работодатели си спомнят с трогване за този интервал на на ниска цена и несметен труд и не желаят да одобряват, че обстановката се е трансформирала и това време няма да се върне. Затова се съпротивляват на повдигането на заплатите, само че не могат да спрат наклонността. Пазарът изисква високи заплати и това няма да се промени.
Нещо повече, България от ден на ден се интегрира в европейския пазар, който е един от най-богатите в света с извънредно високи заплати. Това оказва конкурентен напън за повдигане на приходите в България. Пример – минималната заплата в страни като Германия, Нидерландия, Белгия и Ирландия е 2000 евро, т.е. към 4 хиляди лв.. 4000 лв. е минимална заплата, не междинна! Естествено, че българите се съпоставят със заплатите в Германия и желаят по-високо възнаграждение. И в случай че не го получат, просто могат да отидат да работят в Германия.
Така че консолидираното ни в европейския пазар неизбежно ще покачва заплатите. Влизането в еврозоната и Шенген са такива огромни крачки на интеграция, които ще доведат до спомагателен подтик за повдигане на приходите. В страните от района, които влязоха в еврозоната, заплатите се подвигнаха доста – да вземем за пример Литва влезе в еврозоната през 2015 година със междинна заплата от едвам 800 евро на месец, а в средата на 2023 година междинната заплата към този момент надвиши 2000 евро на месец. Естония също наближава 2000 евро на месец, а Словения към този момент надминава 2200 евро на месец.
Влизането ни в еврозоната и Шенген и интеграцията ни с богатите западни страни ще даде подтик на заплатите и ще е мъчно да привличаме вложители с заричане за ниски заплати. Тогава с какво да привличаме вложители? Един вероятен отговор е ирландският модел – там се притеглят вложители с ниски налози, високо равнище на образованието и отлична бизнес среда, само че заплатите са високи. Т.е. договорката с непознатите вложители е ниски налози против високи заплати.
Ако отворим уеб страницата на Ирландската организация за непознати вложения, там подчертават на образованата работна ръка, модерната инфраструктура, бизнес средата, положителното качество на живот и интеграцията в европейския пазар. Това е, което би трябвало да реализираме и в България. Ключово значение има човешкият капитал, или с други думи образованието. А там най-важен е учителят.
Изследванията демонстрират, че едно и също дете, в случай че попадне на добър преподавател, може да реализира доста в живота – което не се случва, в случай че попадне на слаб преподавател. През последните години България направи една стъпка напред, като увеличи заплащането на учителите, което покачва привлекателността на специалността. Преди десетилетие в педагогическите специалности привличаха възпитаници със относително невисок триумф – да вземем за пример в направление “Педагогика на образованието по… ” междинният триумф беше 4,57 през 2013 година, само че в този момент към този момент наближава 5. Така че имаме известно усъвършенстване, въпреки че към момента педагогиката не е измежду топспециалностите.
Но в някои страни като Финландия са още по-радикални – там за учители се одобряват единствено отличници. Който желае да е преподавател и да работи с деца, би трябвало да е измежду най-хубавите възпитаници и студенти в страната. При нас такива са медицинските специалности – там междинният триумф на признатите е 5,58. Трябва да се стремим към същото и във връзка с педагогиката. Да привличаме най-амбициозните и най-успешните възпитаници и студенти да стават учители.
И, несъмнено, би трябвало да се учи повече, изключително математика – в България децата учат минимум поради изключително дългата лятна ваканция. Тя дава отговор на една земеделска стопанска система от ХIХ век, само че не и на ХХI век. И би трябвало да решим съществено въпроса с отпадането на деца от учебно заведение. Всяко дете би трябвало да върви на учебно заведение, а преди този момент и на предучилищна – това изисква най-сетне да се реши въпросът с детските градини в градове като София.
Както виждаме, в Ирландия с изключение на за качеството на работната мощ се приказва и за инфраструктурата, бизнес средата и качеството на живот, както и интеграцията в европейската стопанска система. Това са също доста значими фактори за привличане на нови вложители. По тези въпроси несъмнено има какво да се направи – всеки се сеща за незавършените автомагистрали в Северна България, само че казусът е доста по-мащабен и включва поддръжката на пътищата, потребността от по-високи тол такси за камионите, неналичието на мостове на Дунав и така нататък
Каква е ролята на бизнеса? Той също ще би трябвало да влага повече – както в образование на личния състав си, по този начин и в повишение на продуктивността на труда. Защото тя главно зависи от съществуването на повече капитал, по-нови и съвременни машини и съоръжение. Високите заплати изискват повече вложения от страна на бизнеса и от страна на страната.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ