Суворов от Родопите спял на Мечи чал, за да не пропусне трен...
Да спиш на нар в гола стая на пистите на връх Мечи чал, с цел да не губиш време за тренировки. Живот по спартански е било всекидневието на един от именитите състезатели и треньори по ски алпийски дисциплини от близкото минало, Георги Милушев-Тренера. През 2019 година Българската федерация по ски означи неговата 75-годишнина и му връчи възпоменателен плакет за цялата му активност в ски спорта. А в Чепеларе преди броени дни Тренера показа книгата си „ Ските - обич и орис “.
Георги Милушев е основно име за триумфите на българските ски в интервала 1975-2005 година. 38 години е треньор ски алпийски дисциплини и получава самопризнание за основополагащия си принос за развиването на българския ски спорт. Създател е на Чепеларската школа по алпийски ски. Изчислява, че медалите, които са спечелили негови ученици са над хиляда, а шампионските трофеи са над 100, тъй като във всички възрасти е подготвял състезатели, и от двата пола.
Създадени от него първенци споделят, че са го наричали Суворов. Обичал да перефразира пред тях великата мисъл на пълководеца " Повече пот в учението, по-малко кръв в багра ", като им заявявал: Повече пот в тренировките и повече победи в надпреварите.
Милушев е родом от Смолян. Завършва елитната Райковска гимназия. От 10-годишен се качва на ските като играч, с цел да изкара към този момент 68 години на тях. Завършва ВИФ „ Георги Димитров “, в този момент Национална спортна академия, през 1968 година „ Тогава се подписваха заявления, че би трябвало да работиш 5 години по специалността където те разпределят. И започнах като треньор в Детско-юношеската школа в Смолян, където изкарах четири години. Междувременно се ожених и взех да строя къща. През 1971 година се откри Спортното учебно заведение в Чепеларе, а от Окръжния национален съвет ми дадоха да схвана, че в случай че не ида треньор там, ще ми спрат градежа на къщата! И по този начин от 1972 година започнах работа, 16 години пътувах с междуградския рейс “, споделя Тренера.
Той хващал рейс в 5.40 ч. сутринта, само че отново закъснявал за тренировките, до момента в който се качи на пистите. Затова си направил стая в постройка на лифта на самия връх на ски център Мечи чал. „ Подът беше от бетон, сложих дъски, самичък си сковах врата, сложих вътре печка с реотани, нар и одеяло и там спях. Сутрин правех по няколко спускания по пистата да загрея. В 8 часа пускаха лифта и в 8.40 ч. започвахме тренировки. Хранех се горе, каквото си занеса, употребих снега за ледник. Един път бях заровил в преспите няколко пържоли, само че куче ги беше намерило и изяло и вечерта останах гладен “, споделя Милушев.
„ Травмите ми през годините са десетки и на ръцете, и на краката. Едно време нямаше автомати, а връзвахме обувките с кожени каишки за глезена. И като паднеш, не отскачаха ските, та бяхме с непрекъснато надути глезени. Желанието да бъдем състезатели обаче беше голямо, конкуренцията беше огромна, по два метра пълен сняг имаше в тези зими, всеки искаше да е първии не обръщахме внимание на контузиите “, споделя Тренера.
Треньорът, съгласно него, би трябвало да е доста добър психолог и да схваща душата на състезателя, с цел да извади от него най-хубавото. " Не може да има написана книга по какъв начин се вършат първенци, тъй като индивидът не е конфекция, всеки човек е едно знамение. Не може да се ползват унифицирани способи. Има правила и способи, само че всичко зависи от съответния човек. Трябва да се откри метод, а това желае доста труд и физически, и психически “, споделя Тренера.
Признава, че още от завършването на спортната академия работил да стане огромен треньор. Рядко хвалел някого, само че когато го признаел за някого от спортистите, това означавало, че ще бъде първенец. Според него, от 1980 до 1985 година са най-успешните години на българския алпийски ски спорт. Той реализира доста тогава, само че за сметка на персоналния си живот. " Когато ми се роди първият наследник Николай, аз го видях, когато беше към този момент на 40 дни. Вторият ми наследник като се роди, бях в Кицбюел и посредством Министерството на здравеопазването научих, че имам наследник. Много деца са спали у дома, жена ми ги е прала, гледала ", споделя Милушев.
128 медала и 28 купи
Георги Милушев-Тренера работи в най-хубавите ски клубове в страната - Семеен кодекс “Родопа”, Семеен кодекс “Чепеларе”, и като помощник- треньор на мъжкия народен тим дружно с известния Петър Попангелов. Бил е треньор на едни от най-хубавите български състезатели и отпред на националния и клубните тимове на ФИС надпревари от всички равнища.
От 2000 година като ръководител и старши треньор на ски клуб “Чепеларе” развива млади състезатели, които единствено за два сезона съумяват да завоюват 128 медала и 28 купи. Пенсионира се през 2007 година като треньор, само че и до момента е ски преподавател в Пампорово и Чепеларе и шеф на ски учебно заведение.
Продължава да учи туристи да карат ски. Тренера в този момент живее в Крумово, Пловдивско. Обиколил съм Европа със ските, тъй че не ми липсва пътешестване, само че планината ми остава на сърце, споделя Милушев.
Внукът - горделивост и премия
В предговора на книгата си Тренера споделя, че я посвещава на своя внук, който е студент в УНСС. „ Най-голямата ми премия и горделивост е моят внук, който носи името ми - Георги. И се надявам аз също да съм негова горделивост “, акцентира Тренера.
" В тази книга има радостни, тъжни, занимателни и поучителни истории за възходи и падения, за триумфи и провали... Има шампионски истории, има социалистически, постсоциалистически и въобще всевъзможни ски истории, за които най-важното е, че са същински, като самия живот. Тази книга е за реализирани фантазии и недостигнати очаквания, за обич и ненавист, за истини и неистини. Тази книга е за любовта към ските от първо лице ", споделя за книгата Жоро Торнев, който е един от редакторите.
Георги Милушев е основно име за триумфите на българските ски в интервала 1975-2005 година. 38 години е треньор ски алпийски дисциплини и получава самопризнание за основополагащия си принос за развиването на българския ски спорт. Създател е на Чепеларската школа по алпийски ски. Изчислява, че медалите, които са спечелили негови ученици са над хиляда, а шампионските трофеи са над 100, тъй като във всички възрасти е подготвял състезатели, и от двата пола.
Създадени от него първенци споделят, че са го наричали Суворов. Обичал да перефразира пред тях великата мисъл на пълководеца " Повече пот в учението, по-малко кръв в багра ", като им заявявал: Повече пот в тренировките и повече победи в надпреварите.
Милушев е родом от Смолян. Завършва елитната Райковска гимназия. От 10-годишен се качва на ските като играч, с цел да изкара към този момент 68 години на тях. Завършва ВИФ „ Георги Димитров “, в този момент Национална спортна академия, през 1968 година „ Тогава се подписваха заявления, че би трябвало да работиш 5 години по специалността където те разпределят. И започнах като треньор в Детско-юношеската школа в Смолян, където изкарах четири години. Междувременно се ожених и взех да строя къща. През 1971 година се откри Спортното учебно заведение в Чепеларе, а от Окръжния национален съвет ми дадоха да схвана, че в случай че не ида треньор там, ще ми спрат градежа на къщата! И по този начин от 1972 година започнах работа, 16 години пътувах с междуградския рейс “, споделя Тренера.
Той хващал рейс в 5.40 ч. сутринта, само че отново закъснявал за тренировките, до момента в който се качи на пистите. Затова си направил стая в постройка на лифта на самия връх на ски център Мечи чал. „ Подът беше от бетон, сложих дъски, самичък си сковах врата, сложих вътре печка с реотани, нар и одеяло и там спях. Сутрин правех по няколко спускания по пистата да загрея. В 8 часа пускаха лифта и в 8.40 ч. започвахме тренировки. Хранех се горе, каквото си занеса, употребих снега за ледник. Един път бях заровил в преспите няколко пържоли, само че куче ги беше намерило и изяло и вечерта останах гладен “, споделя Милушев.
„ Травмите ми през годините са десетки и на ръцете, и на краката. Едно време нямаше автомати, а връзвахме обувките с кожени каишки за глезена. И като паднеш, не отскачаха ските, та бяхме с непрекъснато надути глезени. Желанието да бъдем състезатели обаче беше голямо, конкуренцията беше огромна, по два метра пълен сняг имаше в тези зими, всеки искаше да е първии не обръщахме внимание на контузиите “, споделя Тренера.
Треньорът, съгласно него, би трябвало да е доста добър психолог и да схваща душата на състезателя, с цел да извади от него най-хубавото. " Не може да има написана книга по какъв начин се вършат първенци, тъй като индивидът не е конфекция, всеки човек е едно знамение. Не може да се ползват унифицирани способи. Има правила и способи, само че всичко зависи от съответния човек. Трябва да се откри метод, а това желае доста труд и физически, и психически “, споделя Тренера.
Признава, че още от завършването на спортната академия работил да стане огромен треньор. Рядко хвалел някого, само че когато го признаел за някого от спортистите, това означавало, че ще бъде първенец. Според него, от 1980 до 1985 година са най-успешните години на българския алпийски ски спорт. Той реализира доста тогава, само че за сметка на персоналния си живот. " Когато ми се роди първият наследник Николай, аз го видях, когато беше към този момент на 40 дни. Вторият ми наследник като се роди, бях в Кицбюел и посредством Министерството на здравеопазването научих, че имам наследник. Много деца са спали у дома, жена ми ги е прала, гледала ", споделя Милушев.
128 медала и 28 купи
Георги Милушев-Тренера работи в най-хубавите ски клубове в страната - Семеен кодекс “Родопа”, Семеен кодекс “Чепеларе”, и като помощник- треньор на мъжкия народен тим дружно с известния Петър Попангелов. Бил е треньор на едни от най-хубавите български състезатели и отпред на националния и клубните тимове на ФИС надпревари от всички равнища.
От 2000 година като ръководител и старши треньор на ски клуб “Чепеларе” развива млади състезатели, които единствено за два сезона съумяват да завоюват 128 медала и 28 купи. Пенсионира се през 2007 година като треньор, само че и до момента е ски преподавател в Пампорово и Чепеларе и шеф на ски учебно заведение.
Продължава да учи туристи да карат ски. Тренера в този момент живее в Крумово, Пловдивско. Обиколил съм Европа със ските, тъй че не ми липсва пътешестване, само че планината ми остава на сърце, споделя Милушев.
Внукът - горделивост и премия
В предговора на книгата си Тренера споделя, че я посвещава на своя внук, който е студент в УНСС. „ Най-голямата ми премия и горделивост е моят внук, който носи името ми - Георги. И се надявам аз също да съм негова горделивост “, акцентира Тренера.
" В тази книга има радостни, тъжни, занимателни и поучителни истории за възходи и падения, за триумфи и провали... Има шампионски истории, има социалистически, постсоциалистически и въобще всевъзможни ски истории, за които най-важното е, че са същински, като самия живот. Тази книга е за реализирани фантазии и недостигнати очаквания, за обич и ненавист, за истини и неистини. Тази книга е за любовта към ските от първо лице ", споделя за книгата Жоро Торнев, който е един от редакторите.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ