Да си представим, че след време някой нов Омир ще

Да си представим, че след време някой нов Омир ще напише Путиниада. Ослепял от нуклеарния гърмеж, само че пък резистентен на радиация, ще реди словом поемите си в дребни обществени групи, изпаднали от изчезналия към този момент Facebook. Ще споделя по какъв начин втората троянска или третата международна избухнала поради хубавата Тереза. То нали няма да има никакви цифрови следи за нея. Ще подреди и другите герои, проблем е единствено кой ще бъде в облика на коня, може и Меркел. И по този начин нататък... Добра тематика за писателите фантасти. 

И ужасна - за политиците фантасти. Не знам за какво критическият натурализъм, с обичаи на Запад, по този начин внезапно беше сменен със социалистическия натурализъм - прийом да представиш мечтаното за действителност. И за какво водещи европолитици станаха социалистически реалисти в изискванията на победилия капитализъм, е цялостна мистерия.

Допитах се до психолози, само че отговорът пристигна от очния доктор. Обяснението е просто: не може политически далтонисти да се ориентират в свят, който към този момент не е черно-бял. За няколко години той се насити с изключителни цветови нюанси, които, в случай че не бъдат доловени, осъзнати и използвани на време, международната картина ще се разпадне. И може да последва нещо доста по-ужасно от политическата гибел на водачите далтонисти.

Да повтаряш с комсомолска безотговорност, че Путин е отговорен за безусловно всички отрицателни и мъчно разбираеми процеси, обхванали териториите на демокрацията - от избора на Тръмп до успеха на популисти и националисти в Европа, от невижданото обществено разслоение до новия тероризъм, е елементарно, комфортно и безсмислено като агиттабло. Диктатор, агресор, главорез на свободното слово, злокобна опасност за основата на нашите развити демокрации, отворени общества и свободни стопански системи. Добре, това е " доста евентуално ", което в превод на британски значи " потвърдено ". Да го глобяваме и свалим, само че какво да вършим с неговия южен облик и сходство Ердоган, който по хипотеза би трябвало да споделя евроатлантическите полезности като член на North Atlantic Treaty Organization. И който на всичко от горната страна незабавно се нуждае от водещ кардиолог, защото голямото му сърце, побрало някогашните територии на Османската империя, в скоро време може да го докара до системи, евентуално военни. С какво окупацията на Северен Кипър е по-демократична от анексията на Крим, експанзията в Украйна - от експанзията в Сирия, публицистите в турски зандани - от публицистите в съветските? Цветова политическа задача, която чакаме да се реши от далтонисти.

Още по-сложно става, като прибавим и другите цветове, изгрели върху азиатската палитра: комунистически Китай, който прави сполучлив капитализъм, отпред с новия Мао; Индия, чиято икономическа кобра се надига от кошницата под свирнята на един същински факир; Сингапур, чиито жители поетапно стават милионери, само че пък ядат пердах с пръчки. Толкова комплицирано, че политиците далтонисти неотложно би трябвало да бъдат заменени с политици импресионисти.  

Как и от кое място ще ги откри демократичният свят и в случай че ги открие, дали ще ги познае, е различен въпрос. Но няма опция, тъй като този либерален свят незабавно се нуждае от разговор с нюансите. Само и само от разговор. Иначе целият политически хайлайф от Евроатлантическите ширини ще изгуби визия за времето в трите му политически измерения и ще изпадне в обстановката на Плевнелиев, на който обаче ориста му го върна, като го сдружи със синоптичка. 

А има и една дребна детайлност в нюансите - нуклеарният боеприпас на тоталитарна Русия можеше да унищожи планетата веднъж по времето на Хрушчов. Сега може да я унищожи няколко пъти. Рискът нараства, в случай че бъде тотално изолирана. И е безспорен - в случай че се разпадне.  

Така че импресионистите незабавно да сменят далтонистите, до момента в който не е пристигнал Омир да запечата историята на един изчезващ свят.