Направи сама: Висящ цветарник
Да си направиш провесен цветарник не е кой знае какво. Ако имаме някои прежди и други въженца в остатък и наоколо има магазин за маниста, можем в някой следобяд, до момента в който гледаме филм или пък ни засърбят ръцете за нещо „ ръчноправено ” да си спретнем един подобен цветарник.
Какво ни би трябвало:
Дървени или други маниста, варират по цветове и размери. Важното е да се съобрази дали през отвора на манистото ще мине въженцето или няколко въженца, както е в този случай. Най- добре, като си избирате манистата да отидете с заготовка от въженцата, които ще употребявате, може да си вземете и игла. Съветвам ви да си купите повече, в сравнение с сте възнамерявали, маниста, тъй като в процеса на направа желанията могат да се трансформират, а по- добре в запаса, в сравнение с да стигнете ненапълно и да нямата маниста.
Аз имам 3бр. оранжеви, 3 бр. зелени и 3бр. жълти в три размери.
Конопено въженце ( моето е с дебелина 2мм, само че може да ползвате различен тип ), избирам го поради здравината и естествения му цвят и текстура. Четният брой е за предпочитане, с цел да не се постанова да вършим възли горе при халката, а единствено да преметнем и завържем.
Ще ни трябват 24м – 4бр.х 2м за един вързоп, х 3 снопа общо.
Прежда. Избрала съм си по- рошава, с цел да отива на конопеното въженце и съм си я съобразила с цвета на манистата. Каквато ви се намира или си харесате, значимото е да минава през манистото. Тук иглата може да помогне, тъй като преждата е по- мека от конопа и може да не благоволи да влезе в манистото непринудено.
От преждата ни трябват, в този случай, 6м – 1бр х 2м за вързоп, х 3 снопа общо за жълтото и същото количество за зеленото ( 6м ).
Забележка: Дължината на въженцата е по- дълга от колкото ще е цветарника, тъй като ще вършим възли и това ще понижи общата дължина. Изрязването след това съгласно желанието е по- елементарно.
Халка. В моя случай това е дървена гривна, като за детска ръка, само че може да е железна и с различен размер.
Кука, вероятно. Зависи от това, по какъв начин ще закрепите цветарника за тавана, корниза или както ви посъветва способният домакински занаятчия.
Ножичка, игла, саксия с пълзящо цвете.
Хубаво да имате поради съответен размер саксия, даже и в нея да се наложи да пресадите друго цвете след време. Оптимално съгласно мен е саксията да е празна, а вътре да сложите някаква тежест. Така, до момента в който работите, ще можете да пробвате, по какъв начин тежестта на саксията ще опъва цветарника и на какво разстояние да са ви украсите от долния завършек на цветарника. Моята саксийка е с височина 15 см и е към този момент засята с една тъжна декоративна лоза, за която по този начин и не се откри провесен цветарник и тя е действителният мотив да си направя този.
Как вършим цветарника:
Предлагам ви моя метод, който вие можете да си развиете или да измененията.
Първо върша единия вързоп, с цел да преценява изработката, дължината и по какъв начин ще наподобява в подготвен тип.
Връзвам горе за халката 4-те ката конопено и зелената за жълтата прежда ( авансово на възелче ) на двоен възел. Усуквам, като връв за мартеница, две конопени и жълтото + другите две и зеленото ( 3х3 въженца ), тъй че да се получи един общ извит вързоп на разстояние към 22см.
Следва възел и стартирам да плетка, вид „ двоен възел ”. В младежките си години с нея плетяхме гривнички от мулине. Ако не се сещате по какъв начин става, на фотосите се вижда готовия и тип. Ако пък е мъчно напълно, и най- елементарна „ плитка ” прави работа.
След към 7см. върша още веднъж възел и нанизвам манистата в определен от мен ред. Следва възел, още веднъж плетка „ двоен възел ” и още веднъж маниста, с по- дребния ми размер, подредени по същия метод като по- огромните.
Оттам нататък взех решение, че е ред на мястото за саксията и направих елементарна плитка с дължина 40см ( в нея включвам височината на саксията и дължина, която влиза под чинийката).
След възела е ред на втория и третия вързоп, които непрекъснато съпоставям с първия, с цел да се получи симетрията.
Когато и трите снопа са подготвени, върша общ възел, който ще се пада под чинийката. Остатъчните въженца подрязах с друга дължина и нанизах по още едно манисто с най- дребния ми размер ( по манисто за два ката въженце ).
Готовата дължина на моя стана 1,20м. само че в случай че ще вършиме само плитка, а не „ двоен възел ”, ще е по- дълъг.
Следва последна проба със саксията и цветарникът е подготвен за окачване. Трите въженца би трябвало да я обръщат на равни дистанции, т.е. 120градуса.
Тази концепция е прелестна за подарък, тъй като не е сложна и не изисква доста време ( направих я за два- три часа ). Но пък може да стане в действителност ефектна и несъмнено – правена е ръчно с обич и с цялата позитивна сила на творчеството. При всички положения ще помогнете едно пълзящо цвете да откри дома си, а един ъгъл в стаята – най- красивата декорация.
Какво ни би трябвало:
Дървени или други маниста, варират по цветове и размери. Важното е да се съобрази дали през отвора на манистото ще мине въженцето или няколко въженца, както е в този случай. Най- добре, като си избирате манистата да отидете с заготовка от въженцата, които ще употребявате, може да си вземете и игла. Съветвам ви да си купите повече, в сравнение с сте възнамерявали, маниста, тъй като в процеса на направа желанията могат да се трансформират, а по- добре в запаса, в сравнение с да стигнете ненапълно и да нямата маниста. Аз имам 3бр. оранжеви, 3 бр. зелени и 3бр. жълти в три размери.
Конопено въженце ( моето е с дебелина 2мм, само че може да ползвате различен тип ), избирам го поради здравината и естествения му цвят и текстура. Четният брой е за предпочитане, с цел да не се постанова да вършим възли горе при халката, а единствено да преметнем и завържем. Ще ни трябват 24м – 4бр.х 2м за един вързоп, х 3 снопа общо.
Прежда. Избрала съм си по- рошава, с цел да отива на конопеното въженце и съм си я съобразила с цвета на манистата. Каквато ви се намира или си харесате, значимото е да минава през манистото. Тук иглата може да помогне, тъй като преждата е по- мека от конопа и може да не благоволи да влезе в манистото непринудено. От преждата ни трябват, в този случай, 6м – 1бр х 2м за вързоп, х 3 снопа общо за жълтото и същото количество за зеленото ( 6м ).
Забележка: Дължината на въженцата е по- дълга от колкото ще е цветарника, тъй като ще вършим възли и това ще понижи общата дължина. Изрязването след това съгласно желанието е по- елементарно.
Халка. В моя случай това е дървена гривна, като за детска ръка, само че може да е железна и с различен размер. Кука, вероятно. Зависи от това, по какъв начин ще закрепите цветарника за тавана, корниза или както ви посъветва способният домакински занаятчия. Ножичка, игла, саксия с пълзящо цвете.
Хубаво да имате поради съответен размер саксия, даже и в нея да се наложи да пресадите друго цвете след време. Оптимално съгласно мен е саксията да е празна, а вътре да сложите някаква тежест. Така, до момента в който работите, ще можете да пробвате, по какъв начин тежестта на саксията ще опъва цветарника и на какво разстояние да са ви украсите от долния завършек на цветарника. Моята саксийка е с височина 15 см и е към този момент засята с една тъжна декоративна лоза, за която по този начин и не се откри провесен цветарник и тя е действителният мотив да си направя този.
Как вършим цветарника:
Предлагам ви моя метод, който вие можете да си развиете или да измененията.
Първо върша единия вързоп, с цел да преценява изработката, дължината и по какъв начин ще наподобява в подготвен тип.
Връзвам горе за халката 4-те ката конопено и зелената за жълтата прежда ( авансово на възелче ) на двоен възел. Усуквам, като връв за мартеница, две конопени и жълтото + другите две и зеленото ( 3х3 въженца ), тъй че да се получи един общ извит вързоп на разстояние към 22см.
Следва възел и стартирам да плетка, вид „ двоен възел ”. В младежките си години с нея плетяхме гривнички от мулине. Ако не се сещате по какъв начин става, на фотосите се вижда готовия и тип. Ако пък е мъчно напълно, и най- елементарна „ плитка ” прави работа.
След към 7см. върша още веднъж възел и нанизвам манистата в определен от мен ред. Следва възел, още веднъж плетка „ двоен възел ” и още веднъж маниста, с по- дребния ми размер, подредени по същия метод като по- огромните.
Оттам нататък взех решение, че е ред на мястото за саксията и направих елементарна плитка с дължина 40см ( в нея включвам височината на саксията и дължина, която влиза под чинийката).
След възела е ред на втория и третия вързоп, които непрекъснато съпоставям с първия, с цел да се получи симетрията.
Когато и трите снопа са подготвени, върша общ възел, който ще се пада под чинийката. Остатъчните въженца подрязах с друга дължина и нанизах по още едно манисто с най- дребния ми размер ( по манисто за два ката въженце ).
Готовата дължина на моя стана 1,20м. само че в случай че ще вършиме само плитка, а не „ двоен възел ”, ще е по- дълъг.
Следва последна проба със саксията и цветарникът е подготвен за окачване. Трите въженца би трябвало да я обръщат на равни дистанции, т.е. 120градуса.
Тази концепция е прелестна за подарък, тъй като не е сложна и не изисква доста време ( направих я за два- три часа ). Но пък може да стане в действителност ефектна и несъмнено – правена е ръчно с обич и с цялата позитивна сила на творчеството. При всички положения ще помогнете едно пълзящо цвете да откри дома си, а един ъгъл в стаята – най- красивата декорация.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ