Spector Books, издателството, което търси трудните теми
" Да си безусловно свободен в решенията си в действителност е по-лесно. Някои от най-успешните ни заглавия са станали факт, тъй като сме се възползвали изцяло от тази независимост ", споделя Ян Венцел от издателството Spector Books, до момента в който посетителите последователно запълват пространството на библиотеката на " Гьоте институт " и преглеждат отпечатаното през последните две десетилетия.Съоснователите Ане Кьониг и Ян Венцел демонстрираха над 40 от заглавията в каталога си и изнесоха лекция по време на визитата си в София по-рано този юни по покана на платформата ПУК!, основана от фотографите и колекционери Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов. През последните няколко години ПУК! направи серия от събития, в които да разпространява формата на фотокнигата у нас като опция за друго и пробно взаимоотношение сред фотографията, графичния дизайн, типографията и фотожурналистиката, опция на безредния продан на информация през днешния ден или нетрайния резултат на изложбите.
" Да си безусловно свободен в решенията си в действителност е по-лесно. Някои от най-успешните ни заглавия са станали факт, тъй като сме се възползвали изцяло от тази независимост ", споделя Ян Венцел от издателството Spector Books, до момента в който посетителите последователно запълват пространството на библиотеката на " Гьоте институт " и преглеждат отпечатаното през последните две десетилетия.
Съоснователите Ане Кьониг и Ян Венцел демонстрираха над 40 от заглавията в каталога си и изнесоха лекция по време на визитата си в София по-рано този юни по покана на платформата ПУК!, основана от фотографите и колекционери Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов. През последните няколко години ПУК! направи серия от събития, в които да разпространява формата на фотокнигата у нас като опция за друго и пробно взаимоотношение сред фотографията, графичния дизайн, типографията и фотожурналистиката, опция на безредния продан на информация през днешния ден или нетрайния резултат на изложбите.
Историята на Spector Books е в действителност доказателство, че различният път в книгоиздаването е вероятен. Под знака на Spector се появяват сред 40 и 60 заглавия годишно. От основаването му те са отпечатали към този момент над 900 издания, а в допълнение провеждат и фотографския фестивал f/stop.
Всичко стартира през 2001 година в Лайпциг, място, което неслучайно е в центъра, на всичко, което Ане Кьониг и Ян Венцел вършат. Това е един от градовете, в които най-рано се появява обучение по образни изкуства (факултетът по изкуства отваря порти през 1887-а), а непрекъснатият прилив на младежи постоянно подсигурява поддържане на културните връзки сред поколенията и динамичността на артистичната сцена.
Автор: Gert Mothes Реклама
" За известно време, това беше и измежду по-евтините за живот градове в Германия, което докара доста изобретателни експерти, а по-малкият му размер значи, че те по-лесно могат да работят дружно, спрямо по-голям град като Берлин. Също по този начин, от Лайпциг Европа се вижда по-ясно в целостта си ", споделя Ян Венцел, който вижда в местоположението и известна привилегия - екипът им не изпитва дефицита на печатници и качествена хартия, фактори, с които сътрудниците им в Източна Европа постоянно би трябвало да се борят. " Имаме историческия подтекст, че градът беше част от Германска демократична република и Източна Европа оставя въздействие, само че и елементарно може да стигнеш до Виена и Будапеща. За всеки в Париж или Брюксел тази част от Европа наподобява доста по-далечна. Това значи, че културно постоянно може да пътуваме в двете направления. "
Източноевропейският колорит е заздравен и от самите създатели, с които работят - в селекцията им в София беше фотокнигата Ukrainian Night на Йозеф на Катерина Мишченко и Миро Зовнир, които документират в черно-бяло бедността и рецесиите в страната. В момента част от екипа им са и двама съветски графични дизайнери, избягали от Москва малко след началото на нашествието в Украйна.
Първоначално Ане и Ян развиват списание, което излиза три пъти годишно, а през 2008 година концепцията се преформулира в издателство за нехудожествена и есеистична литература, каталози на модерни художници и фотокниги . " Да правиш списание е в действителност по-трудно, в сравнение с издателство за книги , споделя Ане Кьонинг. Това са изцяло разнообразни дистрибуционни модели и пазари, като формата на списанието задължава да поддържаш еднообразно движение непрекъснато, с цел да може да намериш постоянна публика, изключително когато излизаш и на британски език. "
Какво е бестселър в техния свят? Те дават за образец изданието, което назовават " тухлата ", защото е едно от най-обемните им до момента - Das Jahr 1990 freilegen ( " Надникване в 1990 " ), на което Ян е съавтор дружно с режисьора и мъдрец Александър Клуге. В него те събират разнообразни артефакти към 1990 като година, която някак се изплъзва в публичната памет, защото доста международни събития се случват малко преди или малко след нея . Изданието се появява малко преди локдауните през 2020 година, само че все пак над 50 000 бройки и три тиража са продадени. Това е и образец за план, който съумява да събере другите аудитории в едно - от фотографи през историци до любопитни младежи.
Реклама
Изключително търсени са дневниците на американския документален режисьор Йонас Мекас (1922 - 2019), чийто литовски генезис го прави любопитен и за читателите в Източна Европа, изданията им с архивите на Йозеф Куделка и Агнес Варда, а във Франция постоянно има огромен интерес към японската снимка - наклонност, която е устойчива от 90-те насам.
" Всеки род си има лична аудитория - хората, които купуват и колекционират фотокниги, са разнообразни от тези, които се интересуват от модерно изкуство, и доста постоянно се осведомят от събитията онлайн, да вземем за пример тематичните базари и конгреси из Европа ", споделя Ян Венцел, за който най-вълнуващо е какъв брой може да се разшири концепцията за това какво е книга. " Но без значение от наличието постоянно се вълнуваме от това какъв брой надалеч от дизайнерски ъгъл или посредством материалите, които използваме, може да отведем самия хартиен формат. "
Повече на и.
Holding the Camera, издание, в което се изследва историята на фотографията през метода, по който тя се популяризира и по който фотографите физически държат и употребяват камерата през десетилетията
" Да си безусловно свободен в решенията си в действителност е по-лесно. Някои от най-успешните ни заглавия са станали факт, тъй като сме се възползвали изцяло от тази независимост ", споделя Ян Венцел от издателството Spector Books, до момента в който посетителите последователно запълват пространството на библиотеката на " Гьоте институт " и преглеждат отпечатаното през последните две десетилетия.
Съоснователите Ане Кьониг и Ян Венцел демонстрираха над 40 от заглавията в каталога си и изнесоха лекция по време на визитата си в София по-рано този юни по покана на платформата ПУК!, основана от фотографите и колекционери Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов. През последните няколко години ПУК! направи серия от събития, в които да разпространява формата на фотокнигата у нас като опция за друго и пробно взаимоотношение сред фотографията, графичния дизайн, типографията и фотожурналистиката, опция на безредния продан на информация през днешния ден или нетрайния резултат на изложбите.
Историята на Spector Books е в действителност доказателство, че различният път в книгоиздаването е вероятен. Под знака на Spector се появяват сред 40 и 60 заглавия годишно. От основаването му те са отпечатали към този момент над 900 издания, а в допълнение провеждат и фотографския фестивал f/stop.
Всичко стартира през 2001 година в Лайпциг, място, което неслучайно е в центъра, на всичко, което Ане Кьониг и Ян Венцел вършат. Това е един от градовете, в които най-рано се появява обучение по образни изкуства (факултетът по изкуства отваря порти през 1887-а), а непрекъснатият прилив на младежи постоянно подсигурява поддържане на културните връзки сред поколенията и динамичността на артистичната сцена.
Автор: Gert Mothes Реклама
" За известно време, това беше и измежду по-евтините за живот градове в Германия, което докара доста изобретателни експерти, а по-малкият му размер значи, че те по-лесно могат да работят дружно, спрямо по-голям град като Берлин. Също по този начин, от Лайпциг Европа се вижда по-ясно в целостта си ", споделя Ян Венцел, който вижда в местоположението и известна привилегия - екипът им не изпитва дефицита на печатници и качествена хартия, фактори, с които сътрудниците им в Източна Европа постоянно би трябвало да се борят. " Имаме историческия подтекст, че градът беше част от Германска демократична република и Източна Европа оставя въздействие, само че и елементарно може да стигнеш до Виена и Будапеща. За всеки в Париж или Брюксел тази част от Европа наподобява доста по-далечна. Това значи, че културно постоянно може да пътуваме в двете направления. "
Източноевропейският колорит е заздравен и от самите създатели, с които работят - в селекцията им в София беше фотокнигата Ukrainian Night на Йозеф на Катерина Мишченко и Миро Зовнир, които документират в черно-бяло бедността и рецесиите в страната. В момента част от екипа им са и двама съветски графични дизайнери, избягали от Москва малко след началото на нашествието в Украйна.
Първоначално Ане и Ян развиват списание, което излиза три пъти годишно, а през 2008 година концепцията се преформулира в издателство за нехудожествена и есеистична литература, каталози на модерни художници и фотокниги . " Да правиш списание е в действителност по-трудно, в сравнение с издателство за книги , споделя Ане Кьонинг. Това са изцяло разнообразни дистрибуционни модели и пазари, като формата на списанието задължава да поддържаш еднообразно движение непрекъснато, с цел да може да намериш постоянна публика, изключително когато излизаш и на британски език. "
Какво е бестселър в техния свят? Те дават за образец изданието, което назовават " тухлата ", защото е едно от най-обемните им до момента - Das Jahr 1990 freilegen ( " Надникване в 1990 " ), на което Ян е съавтор дружно с режисьора и мъдрец Александър Клуге. В него те събират разнообразни артефакти към 1990 като година, която някак се изплъзва в публичната памет, защото доста международни събития се случват малко преди или малко след нея . Изданието се появява малко преди локдауните през 2020 година, само че все пак над 50 000 бройки и три тиража са продадени. Това е и образец за план, който съумява да събере другите аудитории в едно - от фотографи през историци до любопитни младежи.
Реклама
Изключително търсени са дневниците на американския документален режисьор Йонас Мекас (1922 - 2019), чийто литовски генезис го прави любопитен и за читателите в Източна Европа, изданията им с архивите на Йозеф Куделка и Агнес Варда, а във Франция постоянно има огромен интерес към японската снимка - наклонност, която е устойчива от 90-те насам.
" Всеки род си има лична аудитория - хората, които купуват и колекционират фотокниги, са разнообразни от тези, които се интересуват от модерно изкуство, и доста постоянно се осведомят от събитията онлайн, да вземем за пример тематичните базари и конгреси из Европа ", споделя Ян Венцел, за който най-вълнуващо е какъв брой може да се разшири концепцията за това какво е книга. " Но без значение от наличието постоянно се вълнуваме от това какъв брой надалеч от дизайнерски ъгъл или посредством материалите, които използваме, може да отведем самия хартиен формат. "
Повече на и.
Holding the Camera, издание, в което се изследва историята на фотографията през метода, по който тя се популяризира и по който фотографите физически държат и употребяват камерата през десетилетията
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ