Как Credit Suisse и SVB станаха жертва на амбициите си?
Да се случи банкова рецесия, може да се счита за злощастие. Но да има две в границите на 15 години, наподобява отчетливо като немарливост. Втората банкова може още да не е завършила, само че към този момент се обрисуват някои уроци за управляващите и вложителите, написа в собствен разбор FT.
Най-очевидното е, че понятието банкова суматоха се е трансформирало, правейки банкирането, което в никакъв случай не е било лесна за ръководство промишленост, още по-трудна. Credit Suisse, Silicon Valley Bank и други, бяха съборени от бързо, софтуерно опосредствано изтегляне на депозити, провокирано от падащите цени на акциите им. Новините се разпространиха в обществените медии, предизвиквайки спомагателен спад на акциите и още повече тегления.
Притеснените клиенти към този момент не би трябвало да се редят на опашка в банков клон, с цел да получат парите си, те просто натискат бутон. Викторианският бизнес модел на акционерни банки, предлагащи депозити на виждане и срочни заеми с закрепени условия, се нуждае от самодейна регулация и консервативно ръководство, в случай че желае да оцелее в модерната ера.
Има смесени доказателства за първото. Контролът върху капитала, ликвидността и ливъриджа, въведен след международната финансова рецесия от 2008 година, оказа помощ, и откакто рецесията настъпи, централните банки и регулаторите започнаха решителни дейности. Бруталното отношение на швейцарските управляващи към Credit Suisse (спешно беше проведена покупката й от локалния съперник UBS), поемането на SVB от Федералната корпорация за гарантиране на депозитите в Съединени американски щати (FDIC) и ръководеното от английския регулатор продажба на нейното дъщерно сдружение в Обединеното кралство за 1 паунд, бяха ефикасен спешен мениджмънт.
Но американските управляващи по-специално имат въпроси, на които би трябвало да отговорят за това по какъв начин бе позволено да се развие обстановката. Бързият напредък на SVB, нейната нездравословна централизация на активи и пасиви, както и други проблеми, свързани с ръководството на риска, накараха клона на Федералния запас в Сан Франсиско да издаде няколко предизвестия към управлението на банката и да наложи възбрана за придобивания.
Регулаторът е забелязал сигналите за заплаха още през 2021 година, само че не е било направено задоволително, с цел да се предотврати тя. Бордът на Фед, на който районните клонове рапортуват, разпореди бърз обзор, като отговорите ще съставляват интерес за регулаторите на всички места.
Това включва Англия, където желанието на държавното управление наподобява е да разхлаби банковата регулация. Даването на второстепенен мандат на регулаторите за стимулиране на растежа и интернационалната конкурентоспособност наподобява по-опасно с всеки минал ден, до момента в който рецесията се развива.
Същото важи и за планувания обзор на строгия режим в Обединеното кралство, съгласно който висшите мениджъри се държат виновни. Акционерите и облигационерите рискуват да бъдат унищожени от банкови банкрути и имат право да знаят, че виновните в действителност ще бъдат държани такива. Снизходителното отношение към мениджмънта наподобява като неприятно контролиране, защото главната причина за неуспеха както на Credit Suisse, по този начин и на SVB, беше неуспехът на ръководството им.
В Credit Suisse – уважаваната швейцарска институция – специализирала в отпущането на балансови заеми, основани на кредитни оценки, фундаменталната неточност бе стратегическа и се корени много обратно в предишното. Тя искаше да бъде универсална банка с цялостен набор от услуги, огромна хапка за всичко, друго от американска финансова институция, като купи уолстрийтската капиталова банка First Boston на стадии сред 1978 година и 1996 година
Това породи културно противоречие сред консервативните швейцарски банкери и надъханите уолстрийтски финансисти. Имаше интервали на триумф, само че имаше и доста рискови знаци, в това число огромно текучество на топ мениджъри, както и постоянни санкции, загуби и кавги.
Трейдърската загуба от 5.5 милиарда $ през 2021 година, когато главният й брокерски клиент Archegos Capital се срина, беше прекомерно огромен удар. През 2022 година бяха оповестени проекти за обособяване на мощно подкопаната капиталова банка, обръщайки тактика, чието наследство беше просто да остави цялата група уязвима.
Нито една от европейските банки не се е чувствала удобно да има и ръководи пълномащабна капиталова банка, в това число, апропо, и спасителят на Credit Suisse, UBS. Опитът на Credit Suisse не беше най-лошият, само че това бе амбициозна тактика, която ставаше по-трудна с развиването на промишлеността.
Сагата демонстрира, че съгласуването на тактиката с мениджърските запаси е най-важното решение, което бордът на една банката би трябвало да вземе и евентуално най-трудното.
SVB имаше по-проста тактика, само че стана жертва на различен капан за амбициозните банки - груповото мислене. Предпочитана банка за софтуерните стартъпи компании, тя позволи свръхконцентрация на потребителските депозити към скъпи бумаги с закрепена рента. Когато лихвите се повишиха и цените на облигациите потънаха, тя беше срината. Къде беше благоразумието на борда й? Това беше повтаряне на 2007 – 2008 година, когато банките се имитираха при експозициите си към високорисковите ипотеки, като малко на брой оспорваха всеобщото мнение.
Това е най-ясният урок, който може да се извлече от тази разрастваща се рецесия - сигурността е в подобаващия мащаб – с изключение на когато тя липсва.
Най-очевидното е, че понятието банкова суматоха се е трансформирало, правейки банкирането, което в никакъв случай не е било лесна за ръководство промишленост, още по-трудна. Credit Suisse, Silicon Valley Bank и други, бяха съборени от бързо, софтуерно опосредствано изтегляне на депозити, провокирано от падащите цени на акциите им. Новините се разпространиха в обществените медии, предизвиквайки спомагателен спад на акциите и още повече тегления.
Притеснените клиенти към този момент не би трябвало да се редят на опашка в банков клон, с цел да получат парите си, те просто натискат бутон. Викторианският бизнес модел на акционерни банки, предлагащи депозити на виждане и срочни заеми с закрепени условия, се нуждае от самодейна регулация и консервативно ръководство, в случай че желае да оцелее в модерната ера.
Има смесени доказателства за първото. Контролът върху капитала, ликвидността и ливъриджа, въведен след международната финансова рецесия от 2008 година, оказа помощ, и откакто рецесията настъпи, централните банки и регулаторите започнаха решителни дейности. Бруталното отношение на швейцарските управляващи към Credit Suisse (спешно беше проведена покупката й от локалния съперник UBS), поемането на SVB от Федералната корпорация за гарантиране на депозитите в Съединени американски щати (FDIC) и ръководеното от английския регулатор продажба на нейното дъщерно сдружение в Обединеното кралство за 1 паунд, бяха ефикасен спешен мениджмънт.
Но американските управляващи по-специално имат въпроси, на които би трябвало да отговорят за това по какъв начин бе позволено да се развие обстановката. Бързият напредък на SVB, нейната нездравословна централизация на активи и пасиви, както и други проблеми, свързани с ръководството на риска, накараха клона на Федералния запас в Сан Франсиско да издаде няколко предизвестия към управлението на банката и да наложи възбрана за придобивания.
Регулаторът е забелязал сигналите за заплаха още през 2021 година, само че не е било направено задоволително, с цел да се предотврати тя. Бордът на Фед, на който районните клонове рапортуват, разпореди бърз обзор, като отговорите ще съставляват интерес за регулаторите на всички места.
Това включва Англия, където желанието на държавното управление наподобява е да разхлаби банковата регулация. Даването на второстепенен мандат на регулаторите за стимулиране на растежа и интернационалната конкурентоспособност наподобява по-опасно с всеки минал ден, до момента в който рецесията се развива.
Същото важи и за планувания обзор на строгия режим в Обединеното кралство, съгласно който висшите мениджъри се държат виновни. Акционерите и облигационерите рискуват да бъдат унищожени от банкови банкрути и имат право да знаят, че виновните в действителност ще бъдат държани такива. Снизходителното отношение към мениджмънта наподобява като неприятно контролиране, защото главната причина за неуспеха както на Credit Suisse, по този начин и на SVB, беше неуспехът на ръководството им.
В Credit Suisse – уважаваната швейцарска институция – специализирала в отпущането на балансови заеми, основани на кредитни оценки, фундаменталната неточност бе стратегическа и се корени много обратно в предишното. Тя искаше да бъде универсална банка с цялостен набор от услуги, огромна хапка за всичко, друго от американска финансова институция, като купи уолстрийтската капиталова банка First Boston на стадии сред 1978 година и 1996 година
Това породи културно противоречие сред консервативните швейцарски банкери и надъханите уолстрийтски финансисти. Имаше интервали на триумф, само че имаше и доста рискови знаци, в това число огромно текучество на топ мениджъри, както и постоянни санкции, загуби и кавги.
Трейдърската загуба от 5.5 милиарда $ през 2021 година, когато главният й брокерски клиент Archegos Capital се срина, беше прекомерно огромен удар. През 2022 година бяха оповестени проекти за обособяване на мощно подкопаната капиталова банка, обръщайки тактика, чието наследство беше просто да остави цялата група уязвима.
Нито една от европейските банки не се е чувствала удобно да има и ръководи пълномащабна капиталова банка, в това число, апропо, и спасителят на Credit Suisse, UBS. Опитът на Credit Suisse не беше най-лошият, само че това бе амбициозна тактика, която ставаше по-трудна с развиването на промишлеността.
Сагата демонстрира, че съгласуването на тактиката с мениджърските запаси е най-важното решение, което бордът на една банката би трябвало да вземе и евентуално най-трудното.
SVB имаше по-проста тактика, само че стана жертва на различен капан за амбициозните банки - груповото мислене. Предпочитана банка за софтуерните стартъпи компании, тя позволи свръхконцентрация на потребителските депозити към скъпи бумаги с закрепена рента. Когато лихвите се повишиха и цените на облигациите потънаха, тя беше срината. Къде беше благоразумието на борда й? Това беше повтаряне на 2007 – 2008 година, когато банките се имитираха при експозициите си към високорисковите ипотеки, като малко на брой оспорваха всеобщото мнение.
Това е най-ясният урок, който може да се извлече от тази разрастваща се рецесия - сигурността е в подобаващия мащаб – с изключение на когато тя липсва.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ