По-голям кръг роднини да могат да разрешават донорство, предвиждат промени
Да се разшири кръгът от родственици, които могат да дадат единодушие човек в мозъчна гибел да бъде донор, да се вкара опция човек категорично да заявява приживе единодушие да е донор и да бъде вписван в специфичен указател, да се повдигне въпроса и да стартира полемика дали да се позволи в България така наречен кръстосано донорство и трансплантация на матка. Това са част от промените, залегнали в плана за промени в Закона за лечебните заведения, пуснат през днешния ден за координиране от здравното министерство.
Измененията, оповестени за разискване дружно с промени и в Закона за здравето, засягат всевъзможни взаимотношения в здравния бранш и на над 50 страници вършат редица промени. Едно от промените е обвързвано с донорството.
С цел увеличение броя на донорите се планува опция по-широк кръг родственици да могат да позволяват взимането на органи и тъкани от умрял човек. В момента такова единодушие могат да дадат брачен партньор или родител, дете, брат или сестра. Понякога обаче умрелите нямат такива близки роднини и не могат да станат донори. Промените плануват към този момент воля за донорство да могат да показват и други родственици по съребрена линия " до четвърта степен, в това число при роднинство, зародило въз основа на осиновяване, само че не по-рано от три години от осиновяването ".
Пояснява се обаче, че всеки идващ ред родственици могат да дадат единодушие само при липса на по-близки родственици. За да няма никакви подозрения за непочтеност при вземането на органи и тъкани от умряло лице категорично се прецизира, че в случай че умрялото лице няма близки, то не може да бъде донор.
Предлага се още хората приживе да могат да показват и експлицитното си единодушие за донорство. Това ще се вписва в регистрите на Изпълнителна организация " Медицински контрол ". Това единодушие няма да замести волята на роднините след гибелта на лицето, само че би могло да ги ориентира и да ги улесни при вземането на дефинитивно решение, се показва в претекстовете на здравното министерство.
Измененията прокарват и опцията за така наречен кръстосано донорство – при съществуване на двама реципиенти и надлежно двама донори (техни роднини), които желаят да им дарят орган или тъкан, само че са биологично несъвместими, да се допусне трансплантация на тези двама нуждаещи се пациенти посредством замяна на донорите (нероднини), в случай че те са съвместими със съответните реципиенти.
" Цел на законопроекта е провокиране на полемика, дали да се позволи кръстосаното донорство България ", се отбелязва в претекстовете. Въпросът поражда доста полемики, заради което преди да се вземе решение е от изключително значимо значение да се реализира публичен, медицински и институционален консенсус по въпроса, допълват от здравното министерство. Затова в законопроекта са включени общи разпореждания, които да послужат като основа за водене на полемика по въпроса. " При липса на необятна поддръжка концепцията няма да бъде включена в окончателния законопроект ", заяявват от ведомството.
Друга значима полемика, която повдигат промените, е опцията за въвеждане на трансплантация на матка в България. " Това е нов способ, който е с дребен международен опит. Провокира въпроси от етично и деонтологично естество, заради което задачата на включването на въпроса в сегашния законопроект е да послужи за основа за водене на диспути по въпроса. Аргументите ни да го включим са аналогични на посочените такива във връзка с кръстосаното донорство. Важно е да се води полемика по значими въпроси в тази област като това какви са критериите за установяване на дамата като подобаващ донор на матка и по кое време една жена е осъществила към този момент репродуктивните си функционалности ", се отбелязва в претекстовете.
Измененията, оповестени за разискване дружно с промени и в Закона за здравето, засягат всевъзможни взаимотношения в здравния бранш и на над 50 страници вършат редица промени. Едно от промените е обвързвано с донорството.
С цел увеличение броя на донорите се планува опция по-широк кръг родственици да могат да позволяват взимането на органи и тъкани от умрял човек. В момента такова единодушие могат да дадат брачен партньор или родител, дете, брат или сестра. Понякога обаче умрелите нямат такива близки роднини и не могат да станат донори. Промените плануват към този момент воля за донорство да могат да показват и други родственици по съребрена линия " до четвърта степен, в това число при роднинство, зародило въз основа на осиновяване, само че не по-рано от три години от осиновяването ".
Пояснява се обаче, че всеки идващ ред родственици могат да дадат единодушие само при липса на по-близки родственици. За да няма никакви подозрения за непочтеност при вземането на органи и тъкани от умряло лице категорично се прецизира, че в случай че умрялото лице няма близки, то не може да бъде донор.
Предлага се още хората приживе да могат да показват и експлицитното си единодушие за донорство. Това ще се вписва в регистрите на Изпълнителна организация " Медицински контрол ". Това единодушие няма да замести волята на роднините след гибелта на лицето, само че би могло да ги ориентира и да ги улесни при вземането на дефинитивно решение, се показва в претекстовете на здравното министерство.
Измененията прокарват и опцията за така наречен кръстосано донорство – при съществуване на двама реципиенти и надлежно двама донори (техни роднини), които желаят да им дарят орган или тъкан, само че са биологично несъвместими, да се допусне трансплантация на тези двама нуждаещи се пациенти посредством замяна на донорите (нероднини), в случай че те са съвместими със съответните реципиенти.
" Цел на законопроекта е провокиране на полемика, дали да се позволи кръстосаното донорство България ", се отбелязва в претекстовете. Въпросът поражда доста полемики, заради което преди да се вземе решение е от изключително значимо значение да се реализира публичен, медицински и институционален консенсус по въпроса, допълват от здравното министерство. Затова в законопроекта са включени общи разпореждания, които да послужат като основа за водене на полемика по въпроса. " При липса на необятна поддръжка концепцията няма да бъде включена в окончателния законопроект ", заяявват от ведомството.
Друга значима полемика, която повдигат промените, е опцията за въвеждане на трансплантация на матка в България. " Това е нов способ, който е с дребен международен опит. Провокира въпроси от етично и деонтологично естество, заради което задачата на включването на въпроса в сегашния законопроект е да послужи за основа за водене на диспути по въпроса. Аргументите ни да го включим са аналогични на посочените такива във връзка с кръстосаното донорство. Важно е да се води полемика по значими въпроси в тази област като това какви са критериите за установяване на дамата като подобаващ донор на матка и по кое време една жена е осъществила към този момент репродуктивните си функционалности ", се отбелязва в претекстовете.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ