Зеленски, Залужни и поуките за бъдещите военни лидери
Да се поучим от Украйна по какъв начин се предвожда и побеждава. Това е едно от значимите наблюдения в този неповторим от десетилетия насам спор, които най-вече убягват на анализаторите.
Коментарите са съсредоточени най-вече в три категории:
Те са значими и анализите в тях са потребни, само че в доста от случаите са просто наблюдения, съпроводени от конкретизиране, че е прекомерно рано за заключения и поучения.
Една от аргументите е, че към момента се прави оценка кое от записаното е универсално и кое е пригодно единствено за тази война. В Съединени американски щати, да вземем за пример, армията има определение за това що е поука: " знание или схващане, добито посредством опит; и триумфите, и неуспехите са източници за добиване на поучения ". И следва допълнението, че " един урок е теоретичен, когато можеш да измериш смяна в държанието ".
Това споделя австралийският военачалник от запаса Мик Райън в собствен разбор тази седмица във връзка поуките, които към този момент могат да се извлекат от държанието на президента Володимир Зеленски и военните и цивилен водачи на Украйна. Те са централни за човешкото измерение на войната, известно като " лидерски умения ". Предлагаме ви фрагменти от разбора на Райън, в това число като част от дебата за качествата на българските военни и командири.
Авторът цитира фелдмаршал Монгомъри, който в книгата си от 1961 година назовава това " борбата за сърцата и мислите на хората ". Има и доста други избрания от политици, админи, предприемачи и създатели. Но по време на война това умеене е извънредно значимо - определените или назначените да предвождат и командват би трябвало да умеят да въодушевяват или убеждават останалите да изпълнят комплицирани и сложни неща при ужасни условия и условия.
Добрите лидерски умения се развиват посредством опит, образование, разбор, менторство и психологичен потенциал да се възприемат най-разнообразни хрумвания, изяснява Райън.
Изключително значимо за отговорността, която носят водачите, е да могат да дават отговор на въпроса " Защо? ".
Целта е по-съществена от методите за постигането ѝ и водачите са тези, които би трябвало да дадат на хората си смисъл в това, което ще подхващат.
Но властта, предоставена на водачите, не е безгранична. Поради което е извънредно значимо те да умеят да водят посредством въздействие. Поставянето на ясна цел оказва помощ, само че водачите би трябвало да поставят старания да развиват логическа и прочувствена мотивация за дилемите и задачите. Те би трябвало да си сътрудничат с други хора и да споделят посредством разнообразни медиатори и медии. Войната в Украйна потвърди за следващ път всичко това.
Това, което Зеленски и украинските водачи бяха при започване на войната, е друго от в този момент. Защото спорът непрестанно се развива и би трябвало да се схваща по какъв начин войната се трансформира в придвижване, до момента в който в това време фундаментални нейни черти като противостояща воля на разнообразни хора, принуждение и политически ползи, остават непроменени. Иначе казано, по какъв начин войната се трансформира и остава същата.
Да бъдеш водач и да влияеш на хората да те следват, изключително да си ефикасен боен водач, не е изкуство или непринудено зародило умеене. То се развива и подтиква в един транспарантен и логичен метод на израстване, което, от своя страна, изисква институционално вложение в продължение на дългигодини, както и персонална ангажираност у хората на всички равнища да се образоват професионално.
Именно това показва Украйна във войната. Добрите водачи в действителност имат значение - няма значение дали приказваме за президента или за пълководец на взвод при офанзива - уменията им основават идеална основа за триумфа. Понеже военните интервенции са нещо комплицирано, те изискват военните водачи да бъдат обучавани, да практикуват и да бъдат приспособени от институциите идеално за предназначението си. Пренебрегването на военните водачи е потвърдено във времето като източник на извънредно неприятни резултати на армията и за страната като цяло.
Ген. Райън предлага и няколко поучения от Украйна за развиването на последващо потомство военни водачи:
Изграждане на професионална основа. Още от първичната подготовка те би трябвало да си изградят пиедестал да предвождат във военните институции. Става дума за сериозна фаза от разбиране на полезностите, настройките и държанието, изисквани от такива институции. Лично съм виждал в Украйна, че когато тези институции внимават за съществени неща в специалността, в това число морални дейности, военна успеваемост и положително водачество, е по-вероятно да се реализират триумфи.
Умения да се комуникира и въздейства. Способността да се комуникира е едно от най-основните и съдбоносни функционалности на водачеството. Развиването ѝ би трябвало да е нескончаем развой през цялата кариера на военния. Става дума за умеене да се приказва, написа и влияе и това да се реализира посредством разнообразни средства и форми. Това се цени в армията и потенциалът да поставиш цел на хората, да работиш с подчинените е нещо, които излезе на напред във времето във войната в Украйна. Военните институции би трябвало да имат доверие в способността на членовете им да комуникира и отвън тези организации, както и да са сигурни, че бъдещите водачи ща усъвършенстват това изкуство.
Тактическо майсторство. Ключов миг в професионалното израстване, което би трябвало да стартира с схващане на задачата, процедурите и протоколите при осъществяване на интегрирани военни интервенции.
Командване на задачата. Военните водачи се нуждаят от положително знание и опит за осъществяване на командването на избрана задача. Под това се схваща командирите на обособените елементи да могат гъвкаво да извършват децентрализирани интервенции съгласно видовете заповеди, до момента в който връщат информация по командната верига. Украинците наподобява в това са по-добри от съветските военни, а наподобява този принцип ще е водещ за армиите през XXI в.
Комбиниране на хора, роботи и логаритми. Военните водачи на бъдещето би трябвало наложително да имат поради взаимоотношението сред хора, хрумвания и технологии. Професионалното им развиване би трябвало да включва работа с екипи от хора и машини, както и потребление на изкуствен интелект в помощ взимането на решения. В Украйна следим безусловно детонация на числеността на роботизираните системи, употребявани на бойното поле. Цифровизираните командване и надзор (с вграден неестествен интелект) е основна част от интервенциите. Бъдещите военни водачи би трябвало да умеят да ползват самостоятелни системи, в сражения, логистика, разузнаване и справяне с последствията от бедствия.
Широка софтуерна просветеност. Обединяването човек-робот-алгоритъм-рояк, разказано нагоре, е характерен резултат от по-широката нужда от поддържане на познания за съществуващи, разрастващи се и нови технологии, които или се употребяват от военните, или оказват въздействие върху военните. В Украйна видяхме бойци и офицери да придвижват своята софтуерна просветеност в адаптиране на бойното поле; това е от значително значение на всички равнища на военните старания. Военните водачи би трябвало да оценят провокациите и опциите при потреблението на тези технологии и би трябвало да обръщат непрекъснато внимание на софтуерното обучение, грамотността и етиката.
Творчество и любознание. Бъдещите военни водачи би трябвало да развият способността да употребяват креативно мислене, с цел да раждат нови хрумвания и да ползват техники за сериозно мислене. Въпреки бързо развиващия се потенциал на изчислителната мощност и изкуствения разсъдък, творчеството и изобретателността ще бъдат сериозно значими умения за бъдещите военни водачи. Украинците демонстрираха креативност в доста инициативи по време на тази война, в това число съчетаването на дронове и артилерия, нови цифрови системи за командване и надзор и провеждането на действия за въздействие. Креативността е основа за нови тактики и стратегически подходи и също по този начин би трябвало да повлияе на дейностите за самообразование на водачите, с цел да изградят и поддържат високи достижения в своята специалност. А творчеството произтича от любознанието. Военните институции би трябвало да имат верните тласъци да подхранват любознанието у своите водачи. Това не постоянно е било по този начин в доста западни институции.
Адаптивен потенциал. Бъдещите военни водачи би трябвало да имат функционално схващане на организационната доктрина, институционалните култури и теорията за акомодацията. Те ще изискват когнитивен потенциал и умствена еластичност, с цел да оценят по кое време външните условия на средата се трансформират, да знаят и схванат способността на военните да се приспособяват и също така да осъществят способността да управляват тази смяна в решаващия миг. Както видяхме в Украйна, бойното поле и стратегическият подтекст могат да се трансформират бързо.
Стратегически пиедестал. Докато представянето на бойното поле е от голяма важност, институциите би трябвало също по този начин да разпознават, развиват и предизвикват хората с положително стратегическо мислене, обмисляне и лидерски капацитет. Това е систематична отговорност за военните организации, само че е и дълбока отговорност за най-висшите политически и военни водачи. Откриването и развъждането на гении е от решаващо значение в това отношение. Генерал Залужни, най-хубавият боен водач на XXI век до момента, е артикул на институционалното професионално развиване, опит в командването и откриването на гении от президента Зеленски. Как да намерим и отгледаме нашите лични Залужни?
Те би трябвало да знаят по какъв начин да печелят. Войната е съревнование и ние още веднъж станахме очевидци какъв брой брутална е тази конкурентна среда в Украйна. Както ни припомня Клаузевиц, " да победиш врага или да го обезоръжиш - наречи го както искаш - постоянно би трябвало да бъде задачата на войната ". Военните институции би трябвало да развиват водачи, които знаят по какъв начин да побеждават, само че също и по какъв начин да го вършат в границите на полезностите и етичните рамки на тяхната институция и нацията, на която служат. Във военната специалност сребърни медали няма.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Коментарите са съсредоточени най-вече в три категории:
Те са значими и анализите в тях са потребни, само че в доста от случаите са просто наблюдения, съпроводени от конкретизиране, че е прекомерно рано за заключения и поучения.
Една от аргументите е, че към момента се прави оценка кое от записаното е универсално и кое е пригодно единствено за тази война. В Съединени американски щати, да вземем за пример, армията има определение за това що е поука: " знание или схващане, добито посредством опит; и триумфите, и неуспехите са източници за добиване на поучения ". И следва допълнението, че " един урок е теоретичен, когато можеш да измериш смяна в държанието ".
Това споделя австралийският военачалник от запаса Мик Райън в собствен разбор тази седмица във връзка поуките, които към този момент могат да се извлекат от държанието на президента Володимир Зеленски и военните и цивилен водачи на Украйна. Те са централни за човешкото измерение на войната, известно като " лидерски умения ". Предлагаме ви фрагменти от разбора на Райън, в това число като част от дебата за качествата на българските военни и командири.
Авторът цитира фелдмаршал Монгомъри, който в книгата си от 1961 година назовава това " борбата за сърцата и мислите на хората ". Има и доста други избрания от политици, админи, предприемачи и създатели. Но по време на война това умеене е извънредно значимо - определените или назначените да предвождат и командват би трябвало да умеят да въодушевяват или убеждават останалите да изпълнят комплицирани и сложни неща при ужасни условия и условия.
Добрите лидерски умения се развиват посредством опит, образование, разбор, менторство и психологичен потенциал да се възприемат най-разнообразни хрумвания, изяснява Райън.
Изключително значимо за отговорността, която носят водачите, е да могат да дават отговор на въпроса " Защо? ".
Целта е по-съществена от методите за постигането ѝ и водачите са тези, които би трябвало да дадат на хората си смисъл в това, което ще подхващат.
Но властта, предоставена на водачите, не е безгранична. Поради което е извънредно значимо те да умеят да водят посредством въздействие. Поставянето на ясна цел оказва помощ, само че водачите би трябвало да поставят старания да развиват логическа и прочувствена мотивация за дилемите и задачите. Те би трябвало да си сътрудничат с други хора и да споделят посредством разнообразни медиатори и медии. Войната в Украйна потвърди за следващ път всичко това.
Това, което Зеленски и украинските водачи бяха при започване на войната, е друго от в този момент. Защото спорът непрестанно се развива и би трябвало да се схваща по какъв начин войната се трансформира в придвижване, до момента в който в това време фундаментални нейни черти като противостояща воля на разнообразни хора, принуждение и политически ползи, остават непроменени. Иначе казано, по какъв начин войната се трансформира и остава същата.
Да бъдеш водач и да влияеш на хората да те следват, изключително да си ефикасен боен водач, не е изкуство или непринудено зародило умеене. То се развива и подтиква в един транспарантен и логичен метод на израстване, което, от своя страна, изисква институционално вложение в продължение на дългигодини, както и персонална ангажираност у хората на всички равнища да се образоват професионално.
Именно това показва Украйна във войната. Добрите водачи в действителност имат значение - няма значение дали приказваме за президента или за пълководец на взвод при офанзива - уменията им основават идеална основа за триумфа. Понеже военните интервенции са нещо комплицирано, те изискват военните водачи да бъдат обучавани, да практикуват и да бъдат приспособени от институциите идеално за предназначението си. Пренебрегването на военните водачи е потвърдено във времето като източник на извънредно неприятни резултати на армията и за страната като цяло.
Ген. Райън предлага и няколко поучения от Украйна за развиването на последващо потомство военни водачи:
Изграждане на професионална основа. Още от първичната подготовка те би трябвало да си изградят пиедестал да предвождат във военните институции. Става дума за сериозна фаза от разбиране на полезностите, настройките и държанието, изисквани от такива институции. Лично съм виждал в Украйна, че когато тези институции внимават за съществени неща в специалността, в това число морални дейности, военна успеваемост и положително водачество, е по-вероятно да се реализират триумфи.
Умения да се комуникира и въздейства. Способността да се комуникира е едно от най-основните и съдбоносни функционалности на водачеството. Развиването ѝ би трябвало да е нескончаем развой през цялата кариера на военния. Става дума за умеене да се приказва, написа и влияе и това да се реализира посредством разнообразни средства и форми. Това се цени в армията и потенциалът да поставиш цел на хората, да работиш с подчинените е нещо, които излезе на напред във времето във войната в Украйна. Военните институции би трябвало да имат доверие в способността на членовете им да комуникира и отвън тези организации, както и да са сигурни, че бъдещите водачи ща усъвършенстват това изкуство.
Тактическо майсторство. Ключов миг в професионалното израстване, което би трябвало да стартира с схващане на задачата, процедурите и протоколите при осъществяване на интегрирани военни интервенции.
Командване на задачата. Военните водачи се нуждаят от положително знание и опит за осъществяване на командването на избрана задача. Под това се схваща командирите на обособените елементи да могат гъвкаво да извършват децентрализирани интервенции съгласно видовете заповеди, до момента в който връщат информация по командната верига. Украинците наподобява в това са по-добри от съветските военни, а наподобява този принцип ще е водещ за армиите през XXI в.
Комбиниране на хора, роботи и логаритми. Военните водачи на бъдещето би трябвало наложително да имат поради взаимоотношението сред хора, хрумвания и технологии. Професионалното им развиване би трябвало да включва работа с екипи от хора и машини, както и потребление на изкуствен интелект в помощ взимането на решения. В Украйна следим безусловно детонация на числеността на роботизираните системи, употребявани на бойното поле. Цифровизираните командване и надзор (с вграден неестествен интелект) е основна част от интервенциите. Бъдещите военни водачи би трябвало да умеят да ползват самостоятелни системи, в сражения, логистика, разузнаване и справяне с последствията от бедствия.
Широка софтуерна просветеност. Обединяването човек-робот-алгоритъм-рояк, разказано нагоре, е характерен резултат от по-широката нужда от поддържане на познания за съществуващи, разрастващи се и нови технологии, които или се употребяват от военните, или оказват въздействие върху военните. В Украйна видяхме бойци и офицери да придвижват своята софтуерна просветеност в адаптиране на бойното поле; това е от значително значение на всички равнища на военните старания. Военните водачи би трябвало да оценят провокациите и опциите при потреблението на тези технологии и би трябвало да обръщат непрекъснато внимание на софтуерното обучение, грамотността и етиката.
Творчество и любознание. Бъдещите военни водачи би трябвало да развият способността да употребяват креативно мислене, с цел да раждат нови хрумвания и да ползват техники за сериозно мислене. Въпреки бързо развиващия се потенциал на изчислителната мощност и изкуствения разсъдък, творчеството и изобретателността ще бъдат сериозно значими умения за бъдещите военни водачи. Украинците демонстрираха креативност в доста инициативи по време на тази война, в това число съчетаването на дронове и артилерия, нови цифрови системи за командване и надзор и провеждането на действия за въздействие. Креативността е основа за нови тактики и стратегически подходи и също по този начин би трябвало да повлияе на дейностите за самообразование на водачите, с цел да изградят и поддържат високи достижения в своята специалност. А творчеството произтича от любознанието. Военните институции би трябвало да имат верните тласъци да подхранват любознанието у своите водачи. Това не постоянно е било по този начин в доста западни институции.
Адаптивен потенциал. Бъдещите военни водачи би трябвало да имат функционално схващане на организационната доктрина, институционалните култури и теорията за акомодацията. Те ще изискват когнитивен потенциал и умствена еластичност, с цел да оценят по кое време външните условия на средата се трансформират, да знаят и схванат способността на военните да се приспособяват и също така да осъществят способността да управляват тази смяна в решаващия миг. Както видяхме в Украйна, бойното поле и стратегическият подтекст могат да се трансформират бързо.
Стратегически пиедестал. Докато представянето на бойното поле е от голяма важност, институциите би трябвало също по този начин да разпознават, развиват и предизвикват хората с положително стратегическо мислене, обмисляне и лидерски капацитет. Това е систематична отговорност за военните организации, само че е и дълбока отговорност за най-висшите политически и военни водачи. Откриването и развъждането на гении е от решаващо значение в това отношение. Генерал Залужни, най-хубавият боен водач на XXI век до момента, е артикул на институционалното професионално развиване, опит в командването и откриването на гении от президента Зеленски. Как да намерим и отгледаме нашите лични Залужни?
Те би трябвало да знаят по какъв начин да печелят. Войната е съревнование и ние още веднъж станахме очевидци какъв брой брутална е тази конкурентна среда в Украйна. Както ни припомня Клаузевиц, " да победиш врага или да го обезоръжиш - наречи го както искаш - постоянно би трябвало да бъде задачата на войната ". Военните институции би трябвало да развиват водачи, които знаят по какъв начин да побеждават, само че също и по какъв начин да го вършат в границите на полезностите и етичните рамки на тяхната институция и нацията, на която служат. Във военната специалност сребърни медали няма.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ