Да се пазят вещи, употребявани в ежедневието от починал близък

Да се пазят движимости, използвани в всекидневието от умрял непосредствен човек, е традиция, толкоз постоянно срещана в праисторията, колкото е и през днешния ден, сочи ново изследване.
Екип от учени от университета в Йорк описват, че лъжици и шлифовани камъни са били съхранявани от хората от желязната ера като прочувствено увещание и „ продължаваща връзка “ с умрелия - процедура, която се възпроизвежда в обществата по целия свят и през днешния ден.
Изследването се концентрира върху предмети за ежедневна приложимост, които остават в семейството на умрелия, само че околните му не желаят да ги използват, а ги държат като безценен спомен и не ги изхвърлят.
В шотландското градче Броксмут, издигнато към 640 година преди новата епоха, сред стените на кръгла къща са открити мелничарски камъни и костни лъжици. Учените стигат до извода, че тези движимости от бита са били сложени там от околните на умрял човек, с цел да им припомнят за него. В наши дни хората си оставят за прочувствена връзка дреха, джобно огледало, табакера, часовник, кутия за бижута, завивка.
Според доктор Линдзи Бюстер от катедрата по археология „ значимо е да разпознаем суровата прочувствена мощ, която ежедневните предмети могат да придобият в избрани моменти и места ".
Досега археолозите са се фокусирали върху откриваните предмети с мисълта, че те или имат висока материална стойност, или са индикатор за заможност, или са предопределени за блага на боговете.
Изследването напомня, че в доста общества ежедневните предмети биха могли да бъдат заровени дружно с умрелия. Традиционните тълкования са, че античните хора са вярвали в задгробния живот и са мислели, че тези движимости ще са нужни на умрелия в отвъдното.  
Докладът на екипа е оповестен тук.