Ще спре ли някога Земята да се върти?
Земята, в случай че не сте последовател на теорията за плоска Земя, се върти към оста си един път на всеки 24 часа. Но това не постоянно е било по този начин и в един (много далечен) ден в бъдещето тя теоретично би могла даже да спре и да стане приливно заключена към Луната. Астрономически събития (и, несъмнено, изгубването на човечеството) обаче най-вероятно ще ни попречат в миналото да забележим планетата ни с една страна, постоянно обърната към Луната.
Нека стартираме с по-забавната част: какво би станало, в случай че Земята ненадейно спре да се върти? Макар сходен сюжет да е извънредно малко евентуален, последствията биха били пагубни за всичко, което се намира на повърхността ѝ.
Представете си, че сте на въртележка и се въртите, а тя ненадейно стопира, до момента в който вие продължавате да се движите. Вероятно ще се нараните, тласкани от инерцията си. Само че можете да сте признателни, че въртележката не се е въртяла със скорост 1600 км/ч.
Ако Земята спре ненадейно, водата и скалите ще бъдат изхвърлени на изток с тази скорост, разкъсвайки повърхността и изстрелвайки парчета в атмосферата и Космоса. Джеймс Зимбелман, старши геолог в Националния музей по въздухоплаване и космос към Смитсониън във Вашингтон, изяснява пред Live Science, че тези фрагменти след това ще бъдат привлечени назад от земната гравитация, бомбардирайки планетата и втечнявайки земната кора в разтопен „ океан от канара “.
Земята обаче няма да спре ненадейно да се върти, с изключение на при пагубен конфликт с друго небесно тяло. В античното минало обаче планетата ни се е въртяла по-бързо от през днешния ден. Макар процесът да се въздейства от фактори като трусове, придвижване на ледове и подземни води, оценките демонстрират, че въртенето на Земята като цяло се забавя с към 1–2 милисекунди на век.
„ За интервала от 2000 до 2018 година увеличението на дължината на деня в резултат на придвижването на ледовете и подземните води е било 1,33 милисекунди на век – по-бързо от всеки различен интервал през предходните 100 години “, изяснява НАСА, като добавя, че в случай че излъчванията продължат да порастват, забавянето може да стане още по-осезаемо.
„ Ако излъчванията продължат да се усилват, удължаването на деня поради климатичните промени може да доближи 2,62 милисекунди на век, изпреварвайки резултата от лунното приливно търкане, което приблизително усилва дължината на деня с 2,4 милисекунди на век. Именно това търкане е главната причина за забавянето на въртенето на Земята от милиарди години. “
Това са промени, които човек мъчно би забелязал в границите на един живот. Няма да бъдете изхвърлени в Космоса поради минимална смяна в скоростта на въртене за 100 години. В дълготраен проект обаче разликата е забележителна. Преди към 600 милиона години, при приблизително нарастване на денонощието от 1,8 милисекунди на век, Земята е правела едно цялостно завъртане за към 21 часа.
Основният фактор за забавянето на въртенето, както отбелязва НАСА, е приливното търкане сред Земята и Луната.
„ Луната продължава да се отдалечава от Земята с към 4 сантиметра годишно. Енергията за това идва основно от земните океани, които се издуват под въздействие на лунната гравитация и на собствен ред упражняват гравитационно влияние върху Луната “, изясняват от НАСА.
„ Тези океански издувания не са изцяло синхронизирани с позицията на Луната, тъй като водата се нуждае от време, с цел да се реалокира. Това основава търкане, което забавя въртенето на Земята, и сили, които трансформират орбитата на Луната, карайки я да се отдалечава. “
Това е извънредно муден развой, само че в случай че Земята и Луната продължат „ танца “ си задоволително дълго, планетата ни в последна сметка ще стане приливно заключена към Луната. Тогава единствено едната страна на Земята постоянно ще вижда Луната на едно и също място в небето. Ден и нощ ще продължат да съществуват, само че ще траят толкоз дълго, колкото е нужно на Луната да обиколи Земята. Вие обаче няма да сте тук, с цел да го видите.
„ След към 50 милиарда години – в случай че Земята и Луната по някакъв метод избегнат гибелта на Слънцето – Земята също ще стане приливно заключена към Луната “, показва НАСА. „ Само половината от популацията на планетата би виждало Луната. “
Най-вероятно обаче Земята в никакъв случай няма да стигне до този миг, защото ще бъде погълната от Слънцето в неговата фаза на червен колос след към 7,6 милиарда години. С други думи – Земята няма да спре да се върти, най-малко не преди да стане дребна част от умиращата ни звезда.
Превод: GlasNews.bg
Нека стартираме с по-забавната част: какво би станало, в случай че Земята ненадейно спре да се върти? Макар сходен сюжет да е извънредно малко евентуален, последствията биха били пагубни за всичко, което се намира на повърхността ѝ.
Представете си, че сте на въртележка и се въртите, а тя ненадейно стопира, до момента в който вие продължавате да се движите. Вероятно ще се нараните, тласкани от инерцията си. Само че можете да сте признателни, че въртележката не се е въртяла със скорост 1600 км/ч.
Ако Земята спре ненадейно, водата и скалите ще бъдат изхвърлени на изток с тази скорост, разкъсвайки повърхността и изстрелвайки парчета в атмосферата и Космоса. Джеймс Зимбелман, старши геолог в Националния музей по въздухоплаване и космос към Смитсониън във Вашингтон, изяснява пред Live Science, че тези фрагменти след това ще бъдат привлечени назад от земната гравитация, бомбардирайки планетата и втечнявайки земната кора в разтопен „ океан от канара “.
Земята обаче няма да спре ненадейно да се върти, с изключение на при пагубен конфликт с друго небесно тяло. В античното минало обаче планетата ни се е въртяла по-бързо от през днешния ден. Макар процесът да се въздейства от фактори като трусове, придвижване на ледове и подземни води, оценките демонстрират, че въртенето на Земята като цяло се забавя с към 1–2 милисекунди на век.
„ За интервала от 2000 до 2018 година увеличението на дължината на деня в резултат на придвижването на ледовете и подземните води е било 1,33 милисекунди на век – по-бързо от всеки различен интервал през предходните 100 години “, изяснява НАСА, като добавя, че в случай че излъчванията продължат да порастват, забавянето може да стане още по-осезаемо.
„ Ако излъчванията продължат да се усилват, удължаването на деня поради климатичните промени може да доближи 2,62 милисекунди на век, изпреварвайки резултата от лунното приливно търкане, което приблизително усилва дължината на деня с 2,4 милисекунди на век. Именно това търкане е главната причина за забавянето на въртенето на Земята от милиарди години. “
Това са промени, които човек мъчно би забелязал в границите на един живот. Няма да бъдете изхвърлени в Космоса поради минимална смяна в скоростта на въртене за 100 години. В дълготраен проект обаче разликата е забележителна. Преди към 600 милиона години, при приблизително нарастване на денонощието от 1,8 милисекунди на век, Земята е правела едно цялостно завъртане за към 21 часа.
Основният фактор за забавянето на въртенето, както отбелязва НАСА, е приливното търкане сред Земята и Луната.
„ Луната продължава да се отдалечава от Земята с към 4 сантиметра годишно. Енергията за това идва основно от земните океани, които се издуват под въздействие на лунната гравитация и на собствен ред упражняват гравитационно влияние върху Луната “, изясняват от НАСА.
„ Тези океански издувания не са изцяло синхронизирани с позицията на Луната, тъй като водата се нуждае от време, с цел да се реалокира. Това основава търкане, което забавя въртенето на Земята, и сили, които трансформират орбитата на Луната, карайки я да се отдалечава. “
Това е извънредно муден развой, само че в случай че Земята и Луната продължат „ танца “ си задоволително дълго, планетата ни в последна сметка ще стане приливно заключена към Луната. Тогава единствено едната страна на Земята постоянно ще вижда Луната на едно и също място в небето. Ден и нощ ще продължат да съществуват, само че ще траят толкоз дълго, колкото е нужно на Луната да обиколи Земята. Вие обаче няма да сте тук, с цел да го видите.
„ След към 50 милиарда години – в случай че Земята и Луната по някакъв метод избегнат гибелта на Слънцето – Земята също ще стане приливно заключена към Луната “, показва НАСА. „ Само половината от популацията на планетата би виждало Луната. “
Най-вероятно обаче Земята в никакъв случай няма да стигне до този миг, защото ще бъде погълната от Слънцето в неговата фаза на червен колос след към 7,6 милиарда години. С други думи – Земята няма да спре да се върти, най-малко не преди да стане дребна част от умиращата ни звезда.
Превод: GlasNews.bg
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ