Животът не е просто биохимия и електрически импулси. Нов научен

Животът не е просто биохимия и електрически импулси. Нов теоретичен опит демонстрира, че всички живи организми безусловно излъчват забележима светлина – и че това едвам доловимо зарево изчезва сега на гибелта.

Изследването е извършено от екип учени от University of Calgary и National Research Council of Canada, а резултатите са оповестени от Science Alert. За първи път учените показват директни физически доказателства, че животът е съпроводен от ултраслабо фотонно лъчение, което стопира след края му.

Светлина, която не виждаме – само че съществва

Идеята, че живите същества „ светят “, звучи съвсем мистично и постоянно се свързва с псевдонаучни изказвания за аури. Учените обаче акцентират, че тук няма нищо паранормално. Става дума за действителен физичен феномен – лъчение на извънредно дребен брой фотони, подбудени от биологични процеси в клетките.

Проблемът до момента е бил, че тази светлина е извънредно слаба – толкоз, че нормално се „ губи “ измежду топлинното лъчение и електромагнитния звук, който генерира самият метаболизъм.

И въпреки всичко екипът, управителен от физика Уахид Салари, съумява да я улови.

Как е извършен опитът

Учените употребяват високочувствителни CCD камери и матрици, с цел да следят най-слабите вероятни светлинни излъчвания.

Експериментът е извършен върху:

цели живи мишки, а по-късно и върху същите мишки след гибелта им;

листа от два разнообразни растителни типа.

Мишките били поставяни поотделно в изцяло тъмни кутии и следени в продължение на един час. След това били евтаназирани и следени още един час. За да се изключи въздействието на температурата, телата им били поддържани на телесна температура и след гибелта.

Резултатът бил явен: преди гибелта клетките излъчват доста повече фотони, до момента в който след нея светлинният сигнал внезапно понижава. Подобен резултат бил регистриран и при растенията.

Откъде идва това зарево?

Макар тематиката за така наречен биофотони към момента да е противоречива, учените имат разумно пояснение. Различни биологични процеси – изключително тези, свързани със стрес в клетките – водят до формиране на реактивни кислородни типове. Именно те могат да бъдат източник на ултраслабото светлинно лъчение.

Такива процеси се задействат при:

топлина;
липса на кислород;
патогени;
дефицит на хранителни субстанции.

Подобни светлинни излъчвания са били следени и в предишното – в сърдечна тъкан, бактериални колонии и обособени кафези – само че за първи път те са проследени на равнище цялостен организъм, преди и след гибелта.

Потенциал за бъдещето

Според създателите на проучването това изобретение може да има голямо практическо значение. В бъдеще ултраслабото фотонно лъчение може да се употребява като неинвазивен способ за диагностика – за отдалечено разкриване на клетъчен стрес, тъканни увреждания или ранни патологични процеси.

С други думи, един ден може да разберем дали сме здрави, не по признаците, а по това… по какъв начин светим.