Да се криеш пред очите на някого, това е една

Да се криеш пред очите на някого, това е една безконечна тактика, която постоянно дава резултат. Ето за какво през 2006 година никой не е подозирал, че в хотел Милениум в Лондон ще се извърши ликвидиране. Странно е да бъде тъкмо там, същият се намира покрай американското посолство, което се радва на извънредно свирепа защита. В същата постройка се счита, че 4-я етаж е запазен напълно за Централно разузнавателно управление на САЩ. Други забавни атракции към въпросният хотел са: парче от Берлинската стена, скулптура на Роналд Рейгън и още доста забавни знаци, които припомнят за едно по-студено и не толкоз благоразумно време. Едва ли някой би подозирал, че към 2006 година единствено на метри от всички тези монументи на културата и дългите мемоари, историята ще се пренапише, този път с доказателство, че глобализацията направи всичко единствено доста по-лесно. Именно тук двама души – Андрей Луговой и Дмитри Ковтун ще създадат история.

Наетите хрътки на тогавашното Комитет за Държавна сигурност (на СССР) са по петите на добре познатия съветски разузнавач Александър Литвиненко – някогашен сътрудник на ФСБ. Той обитава на територията на Англия от 2000 година с сполучлив полет от Москва. Малко по-късно стартира да се демонстрира и като един от най-големите критици на Путин, а от 2003 година има предопределение от MI6 като специалист по съветската проведена престъпност. Малко по-късно стартира да приказва за Испания и намесата на съветската проведена престъпност. Именно там се случва връзката сред политици и мафиоти, въпреки и публично тази версия да не е призната.

Александър Литвиненко

Какво тъкмо е разказвал Литвиненко, не можем да знаем, само че пък има следи, които приказват за връзки и връзки сред политици и нарушители, като от време на време границата в действителност може да се размива. Показанията му демонстрират, че още през 90-те години следите доближават до Анатоли Собчак – кметът на Санкт Петербург. Само една седмица по-късно и Литвиненко би трябвало да отиде и да приказва пред испанския съд за дългата мрежа от връзки, която постоянно се прави оценка в долари. Разкриването на истината е наслаждение, което Кремъл не желае да се случи. В края на 90-те години Александър Литвиненко издава книга, с която показва сътрудници на ФСБ като виновници за слагането на бомби в няколко жилищни здания, като атентатите по-късно се преписват на чеченски  сепаратисти.

Московските посетители носят със себе си доста скъпа отрова – полоний-210 е извънредно необичаен радиоактивен изотоп. Известен е като незабележим, малък и неосезаем за нито един детектор. При усвояване може да се окаже доста съдбовен. Откъде е извлечен? Според някои учени, неговият генезис може да бъде открит в някои нуклеарни реактори в Урал – създаден в съветския град Саров. Именно там е домът и на тайната лаборатория на ФСБ – към този момент не чак толкоз секретна – за разработка на някои от най-хубавите портативни оръжия. Изпратените убийци не могат да се считат за толкоз сполучливи, въпреки всичко имаме имената им. Като някогашен ученик на ФСБ, Литвиненко е трябвало да подозира безусловно всичко и всички. Ето за какво на първата бизнес среща, която е проведена сред тримата, не е докоснал нито чая си, нито чашата. На 1 ноември е бил в положително здраве.

Хотел Милениум разполага с 48 камери, в деня на убийството към 41 са работили изцяло обикновено. Същите запечатват фотография на всеки 2 секунди, а сървърите на хотела пазят фрагменти до 31 дни. Записват се дните и часовете. Колкото и положителни да са самите камери, те също имат своите ограничавания. Точно тук идва работата на Луговой. Той е някогашен специалист по наблюдаване и някогашен телохранител в Кремъл. Една камера е ориентирана над рецепцията, снимат се трите компютърни екрана, само че улавят и дребна част фоайето. Единственото място, където има черна дупка, това е барът на хотела – там няма никакви камери и гостите са невидими. Луговой идва на 31 октомври, когато 14 камери го записват, придружаван е от двете си дъщери. Познава се елементарно, тъй като носи със себе си шалче с цветовете на ЦСКА Москва. Човекът идва с цялото си семейство, което ще употребява за прикритие. Това е неговото трето пътешестване в границите на 3 седмици.

Андрей Луговой

По същото време московският отбор ще се изправи против Арсенал в Шампионска лига. На идващият ден идва и Ковтун, само че сутринта към 8 часа и 32 минути. Литвиненко и Луговой се познават още през 90-те години на предишния век. Двамата са били част от ордата на Борис Бережовски. Именно този олигарх ще бъде патрон на беглеца. През 2005 година Луговой търси своя остарял сътрудник, с цел да му предложи бизнес – инвестиция в кино промишлеността. Луговой декларира, че е дошъл в хотела към 4 часа следобяд, само че истината е, че е бил там към 3 часа и 30 минути – камерите го улавят по какъв начин минава. В 4 часа без 15 минути същото прави и Ковтун, откакто желае напътствие до тоалетните на заведението. Скотланд Ярд вършат инспекция и откриват, че тестванията демонстрират към 2600 бекерела (радиационен декор, формиран при разпад на радиоактивен елемент) в секунда на дръжката на една от мъжките тоалетни, както и още 200 на казанчето за вода. Около 5000 бекерела са изчислени към сешоара.

В 15:59 минути идва Литвиненко с избелели джинси. Какво се случва по-късно, никой не може да съобщи сигурно, само че жертвата в никакъв случай не е ходила до тоалетната. Бившият сътрудник по този начин и няма отговор по кое време тъкмо е съумял да бъде инфектиран. Критиците на Кремъл постоянно са получавали студеното рамо, това се случва с Георги Марков, това се случва и с доста други. След 2000 година тези, които размахват пръст против властта, бързо завършват своя житейски път, от време на време сюрпризирани от развоя на събитията.

Още през 90-те години Литвиненко се изненадва от един доста сериозен факт – какъв брой добра симбиоза има сред властимащите и власткупуващите. По негово мнение, комунистическата идеология просто се е заменила с незаконната. Той е и един от първите заговорили за Мафия в Русия и какви тъкмо функции има в страната. Като някогашен сътрудник на ФСБ, жертвата знае доста добре по какъв начин да разказва своите цели. Дали са високи, ниски, носят ли някакви бижута, каква е косата им, какво приказват, по какъв начин жестикулират, дали пушат и най-важното – дали някой предлага чай. След като Брент Хият взима изявление на потърпевшия, получава и доста тъкмо изложение, което за положението на болния, е същинско достижение.

След като жертвата сяда на масата, той си спомня, че има празни чаши и чаени пакетчета, само че не и вода. Луговой знаел, че неговият другар не пие алкохол, освен това, бил безспорна циция и в никакъв случай нямало да харчи парите си на скъпи заведения. Литвиненко отхвърля каквито и да било поръчки от бармана. Докато стоят, Луговой споделя, че по този начин или другояче ще потеглят скоро, само че в каната има още малко чай, тъй че гостът може да се обслужи. Жертвата желае чиста чаша и стартира да налива към 50 грама. Литвиненко си спомня, че напитката е студена, не я е допива, само че това няма значение, полоният към този момент е тръгнал да нанася вреди и нападна тялото, унищожавайки всичко, което срещне по пътя си. Двамата домакини в бара на хотела не допират напитката, само че имало и доста малко. Малко по-късно Луговой ще откаже да признае, че е докосвал чайникът и въобще не си спомня какво тъкмо е поръчвал. Полицията съумява да откри сметката му от бара. Там са записани три чая, три джина, три тоника, коктейл с шампанско, пура „ Ромео и Жулиета “, джин Гордън и всичко това на стойност от към 70.60 паунда.

Макар и Александър да не е консумирал толкоз доста от питието, той въпреки всичко го е консумирал, което значи, че задачата е изпълнена. На потегляне Луговой среща Литвиненко със своя дребен наследник, споделя му „ Това е чичо Саша, запознайте се. “ и дребното момче подава ръка, без да подозира какво тъкмо е направил татко му. Експерти ще прегледат целия бар. Изследват 100 лъжици, толкоз купи и други принадлежности за чай. Чашата на убития не е сложна за разкриване, тя е наситена с към 100 000 бекерала на квадратен сантиметър. Най-големият източник остава дребното чайниче, като никой не знае какъв брой тъкмо е посочил броячът, още по-лошото е, че след приложимост, приборите се поставят в миялната машина и никой не може да бъде сигурен какъв брой още клиенти на заведението са го употребявали. Масата записва към 20 000 бекерела.

Половината от това е изцяло задоволително, с цел да убие човек, както се и случва. Полоний е открит и в миялната машина на етажа, както и по някои петна от чашите по кафе. Открити са следи по шишета с мартини и бутилки със леден чай, такива има и по лъжицата за сладолед, дъската за рязане, столовете на заведението, алфа талази са регистрирани на столовете, където са седели руснаците, както и на стола на пианото. Агентите на ФСБ са знаели доста добре рисковете за аудиторията, само че по този начин или другояче не се интересували – имали единствено една задача и я извършват брилянтно. Най-важното доказателство е намерено в стая 382 – записана на Ковтун. При разглобяването на мивката, апаратурата регистрира 390 000 бекерела. Нивата са толкоз високи, че единственият източник е от самия полоний, който е бил изсипан там.

Как наподобява полониева проба

Никой различен не е влизал в неговата стая, затова той го е пренасял от самото начало. Няколко дни по-късно в Москва, Ковтун ще отхвърли безусловно всичко и ще се счита за изцяло почтен. Така и не схваща по какъв начин полоният се е озовал в банята му. Очевидно 6-тата година от бягството на Литвиненко ще се окаже съдбовна за него, въпреки и още да не го подозира, той към този момент умира, освен това с доста висока скорост. Руснаците избират тази съставна част, тъй като вярвали, че няма да остави следи,  само че в днешния свят, всичко разполага с такива, стига да се знае къде да ги търси. От този миг нататък, може да ангажирате най-хубавите медицински специалисти, светилата на науката и никой няма да помогне. Необходими са към 17 дни, преди да Александър да бъде прикрепен на легло и да чака своя финален час.

Направени са му към 18 изявленията, а времето е към 8 часа и 57 минути, само че нито едно от тях не може да се употребява в съда. Състоянието му се утежнява към ранните часове на 18 ноември до 9 часа вечерта на 20 ноември. Англия резервира правото си да засекрети диалозите. Единственото, което излиза наяве е, че Литвиненко имал положителни връзки с съветската публицистика Анна Политовская – тя няколко пъти споделя, че е в заплаха. Двамата се срещат в Лондон и тя разкрива, че е следена, срещат се за финален път. През октомври 2006 година е убита на стълбите в жилищната си постройка в Москва. Литвиненко е един от хората, които упрекват непосредствено Путин за осъщественото ликвидиране и по стичане на събитията единствено месец по-късно и той е погубен. Преди да почине, същият споделя къде се намира най-богатия му списък от документи и доказателства, които разказват една доста дълга и забавна мрежа от въздействие. Предоставя своята е-поща, пароли и даже банковата си сметка, изяснява, че в последната ще се открият сметки за 2 сим карти от Orange, закупени са за 20 паунда всяка и се държат в черен портфейл до леглото му.

Една от сим картите би трябвало да се намира при Луговой и тъкмо с нея са разговаряли. В ръцете на Скотланд Ярд попадат и критпираният телефон на сътрудника, както и неговата карта от MI6. Агенцията в никакъв случай не сложила руснака под отбрана, тъй като се съмнявали, че тъкмо в Лондон може да бъде осъществено ликвидиране, освен това на метри от американското посолство. До този миг английската разследваща организация отхвърля да изясни повода за тези дейности. На 20 ноември руснакът е изместен в интензивното поделение. Сърцето му стартира да следва чудноват темп, някои от основните му органи стартират да се разпадат. Лекарите се намират в една необятна територия и не могат да предложат никакво решение за положението му, даже за облекчаването на тъгите.

В Кремъл ще бъдат упрекнати Алекс Голдфарб и неговият другар Борис Бережовски, които употребявали цинично неговата персона за воденето на акция против Путин. През 2013 година Бережовски ще бъде открит мъртъв в дома си. Лекарите от самото начало считат, че Литвиненко е натровен с талий, обаче има един детайл, който липсва в цялото уравнение – изтръпването на пръстите или крайниците, а това е феномен, който нито един доктор не може да изясни на този стадий. В последните часове от живота на тогавашния съветски сътрудник, той разрешава да го снимат. Снимката обикаля света доста бързо. Нещо още по-интересно е, че най-сетне идват и сътрудници от MI6, лекари и учени от института по атомно въоръжаване.

Последният тест на урината демонстрира, че изотопът в тялото на мъжа е полоний. Мнозина преди този момент са вярвали, че това е особеност, която се случва от пластмасовото пликче, само че при по-сериозен разбор излиза наяве какво тъкмо има в тялото. Около среднощ ще изпита два пъти сърдечна непълнота. Лекарите съумяват да го върнат назад към живота. Към 9 часа без 9 минути вечерта, третата сърдечна непълнота най-сетне взима живота му.

През май 2007 година и руснаците, с които се е срещал, декларират на съветска конференция, че са почтени и нямат нищо общо със случилото се. Според тях Александър е бил английски разузнавач, който може да е погубен от своята лична организация. Москва отхвърля да ги екстрадира, тъй като по конституция няма право да го направи.

Снимки: GettyImages, Wikipedia