Мохамед А. Ел-Ериан: Светът е в разгара на дълбока икономическа промяна
Да се каже, че последните няколко години са стопански бурни, е колосално подценяване на обстановката. Инфлацията набъбна до най-високото си равнище от десетилетия, а комбинацията от геополитическо напрежение, спирания на веригите за доставки и възходящи лихвени проценти заплашва да потопи международната стопанска система в криза. Голяма част икономистите и финансовите анализатори изясняват тези събития като отклонения на естествения бизнес цикъл. От първичната неправилна преценка на Фед, че инфлацията ще бъде " преходна ", до настоящия консенсус, че евентуалната криза в Съединени американски щати ще бъде " къса и плитка ", има сериозна наклонност икономическите компликации да се преглеждат както като краткотрайни, по този начин и като бързо обратими. Вместо още едно завъртане на икономическото колело обаче, светът може да преживее огромни структурни и дълготрайни промени, написа Мохамед А. Ел-Ериан във Foreign Affairs. Според президента на Queens' College в университета в Кеймбридж три нови трендове водят към сходна промяна и евентуално ще играят значима роля в определянето на икономическите събития през идващите няколко години: Преминаването от лимитирано търсене към лимитирано предложение като дълготраен проблем за стопански напредък. Краят на безграничната ликвидност, обезпечавана от централните банки. Нарастващата нестабилност на финансовите пазари. Тези трендове изясняват доста от необикновените стопански феномени през последните няколко години и евентуално ще доведат до още по-голяма неустановеност в бъдеще, защото шоковете стават все по-чести и по-дълбоки. Те ще обиден както обособените хора, по този начин и фирмите и държавните управления – стопански, обществено и политически. И до момента в който анализаторите не осъзнаят вероятността тези трендове да надживеят идващия бизнес цикъл, икономическите шокове, които предизвикват, евентуално доста ще надвишават опциите, които основават, написа Мохамед А. Ел-Ериан, който е старши световен помощник в института Lauder и консултант на Allianz и Gramercy Funds Management.
Рецесиите и инфлациoнните шокове идват и си отиват, само че през последните няколко години се следи поредност от доста малко евентуални, в случай че не и немислими световни стопански и финансови развития, показва Ел-Ериан.
От водачи на свободната търговия Съединени американски щати станаха най-протекционистичната развита стопанска система. Обединеното кралство внезапно се трансформира в нещо, наподобяващо изпаднала в рецесия разрастваща се страна, откакто злощастният минибюджет отслаби валутата, тласна доходността на облигациите към небето, провокира отрицателни оценки от рейтинговите организации и принуди премиера Лиз Тръс да подаде оставка. Цените на дълга се усилиха внезапно, защото лихвените проценти по повече от една трета от световните облигации станаха негативни (създавайки необикновена обстановка, при която кредиторите заплащат на длъжниците). Войната на Русия в Украйна сковава Г-20, ускорявайки последователното намаляване на институцията. А някои западни страни използваха като оръжие интернационалната платежна система, която е гръбнакът на международната стопанска система, в опит да санкционират Москва. Добавете към този лист с малко евентуални събития и бързата рецентрализация на Китай под ръководството на Си Дзинпин и отдалечаването му от Съединени американски щати, укрепването на автокрациите по света и поляризирането и даже фрагментацията на доста демократични демокрации. Изменението на климата, демографските промени и постепенната миграция на икономическо въздействие от запад на изток бяха ненапълно предвидими, само че все пак усложниха световната икономическа среда, разяснява Мохамед А. Ел-Ериан. Излизайки от международната финансова рецесия през 2007-2008 година, множеството икономисти упрекнаха неналичието на търсене за бавния стопански напредък. Правителството на Съединени американски щати се опита да реши този проблем посредством увеличение на разноските (въпреки че поляризацията в Конгреса ограничи този развой от 2011 до 2017 г.) и, което е по-важно, посредством решението на Фед да понижи лихвените проценти и да инжектира голяма ликвидност на пазарите. Ефектите бяха усилени до краен лимит, първо от разноските и намаляването на налозите от Тръмп, а по-късно от незабавната поддръжка, предоставена както от администрациите на Тръмп, по този начин и от тези на Байдън на семействата и фирмите по време на пандемията от COVID-19 - всичко това, до момента в който Федералният запас наводняваше системата с пари. Мнозина обаче не осъзнават, че международната стопанска система е в развой на структурна смяна, която трансформира предлагането, а не търсенето в същински проблем, отбелязва Мохамед А. Ел-Ериан. В началото повода за това бяха резултатите от COVID-19. Не е елементарно да се даде подтик на световна стопанска система, принудена ненадейно да спре. С течение на времето обаче стана ясно, че рестриктивните мерки в предлагането се дължат освен на пандемията, написа Ел-Ериан. Някои сегменти от популацията отслабваха работната мощ с извънредно високи темпове, напускайки по желание или нужда, което затрудняваше фирмите да намерят служащи. Този проблем се усложнява от разстройствата в световните трудови потоци, защото по-малко задгранични служащи получават визи или желаят да мигрират. Изправени пред тези и други ограничавания, фирмите избраха като приоритет по-устойчивите интервенции, а освен по-ефективните. Междувременно държавните управления използваха от ден на ден като оръжие комерсиалните, икономическите и платежните наказания – отговор на съветската инвазия в Украйна. Факт е и увеличаващото се напрежение сред Съединени американски щати и Китай. Подобни събития форсираха постпандемичното пренастройване на световните вериги за доставки към другарски страни.
Това не е единственото пренастройване, което е в ход. Изменението на климата най-сетне принуждава фирмите, семействата и държавните управления да трансформират държанието си, споделя Мохамед А. Ел-Ериан. Като се имат поради заплахите, пред които е изправена планетата, няма различен избор, с изключение на да се отдалечим от разрушителните практики. Неустойчивостта на настоящия път е ясна, както и желанието за зелена стопанска система. Но преходът ще бъде комплициран, не на последно място тъй като ползите на страните и фирмите към момента не са задоволително координирани и липсва нужното интернационално съдействие.
Изводът е, показва Мохамед А. Ел-Ериан, че измененията към понижаване на глобализацията, необятно публикуваният дефицит на работна ръка и императивите на климатичните промени сътвориха компликации при доставките и сложиха възприетите модели за напредък под още по-голям стрес. Пренастройване на централните банки В продължение на години централните банки в огромните стопански системи реагираха на практика на всеки симптом на икономическа уязвимост или неустойчивост на пазара, като „ хвърляха “ от ден на ден пари по казуса. Повече от нужда, в сравнение с по желание, те бяха принудени да употребяват своите безспорно несъвършени принадлежности за поддържане на икономическата непоклатимост, до момента в който държавните управления не съумеят да преодолеят политическата поляризация и да се намесят, с цел да си правят работата, разяснява Мохамед А. Ел-Ериан. Изкупуването на облигации и поддържането на лихвените проценти изкуствено ниски трябваше да бъдат краткотрайни ограничения. Колкото по-дълго централните банки ги удължаваха, толкоз повече съпътстващи вреди причиняваха, написа икономистът.
Финансовите пазари, напомпани с ликвидност, се откъснаха от действителната стопанска система. Богатите, които имат по-голямата част от активите, станаха по-богати, а пазарите привикнаха да мислят за централните банки като за най-хубавите си другари, постоянно разполагаем да лимитират неустойчивостта на пазара. В последна сметка пазарите започнаха да реагират отрицателно даже на намеците за понижаване на поддръжката на централните банки, което ги трансформира в заложници и им попречи да подсигуряват здравето на стопанската система като цяло, отбелязва Ел-Ериан.
Всичко това се промени със скока на инфлацията, който стартира през първата половина на 2021 година Първоначално неправилно диагностицирайки казуса като временен, Фед направи грешката да разреши повишението на цените на силата и храните да експлодира в широкообхватен феномен. Въпреки възходящите доказателства, че инфлацията няма да изчезне от единствено себе си, Фед продължи да изпомпва ликвидност в стопанската система до март 2022 година, когато най-сетне стартира да покачва лихвените проценти - и то много непретенциозно първоначално. Дотогава инфлацията беше скочила над 7%, а Фед беше притиснат в ъгъла. В резултат на това централната банка беше принудена да се насочи към поредност от доста по-стръмни нараствания на лихвите, в това число рекордни четири поредни нараствания от 0,75 процентни пункта сред юни и ноември. Пазарите осъзнаха, че Фед се бори да компенсира изгубеното време и започнаха да се тормозят, че лихвите ще останат по-високи за по-дълго време, в сравнение с би било добре за стопанската система. Резултатът беше неустойчивост на финансовите пазари, която, в случай че се резервира, може да заплаши действието на международните финансови пазари и в допълнение да навреди на стопанската система, предизвестява Ел-Ериан. Рисков бизнес По думите на икономиста навикът на пазарите постоянно да чакат лесни пари има и различен перверзен резултат, насърчавайки забележителна част от международната финансова интензивност да се насочи от мощно контролирани банки към по-малко познатите и контролирани субекти като мениджъри на активи, фондове за частни финансови вложения и хедж фондове. Те направиха това, за което им се заплаща: да се възползват от тези финансови условия, с цел да осъществят облага. Това означаваше вдишване на повече дълг и ливъридж, все по-далеч от областите им на подготвеност и вдишване на все по-големи опасности, допускайки, че лесните пари и поддръжката на централните банки ще продължат и в бъдеще, разяснява Мохамед А. Ел-Ериан. Малко от тях бяха готови за неочаквана смяна в цената или достъпа до финансиране. Краен образец за типа потрес, който последва, беше октомврийският съвсем пълен финансов срив в Обединеното кралство. След като Тръс разгласи проект за огромни нефинансирани данъчни облекчения, доходността на държавните облигации се увеличи, като изненада някои от мощно ливъридж пенсионните фондове в страната. Ако не беше незабавната интервенция на Английската централна банка и отстраняването на Тръс, разпродажбата на облигации можеше да се трансформира в огромна финансова рецесия и в последна сметка в още по-болезнена криза, показва икономистът.
Крехкостта на финансовата система също усложнява работата на централните банки. Вместо да се изправи пред естествената си алтернатива – по какъв начин да понижи инфлацията, без да навреди на икономическия напредък и заетостта – в този момент Фед е изправен пред трилема: по какъв начин да понижи инфлацията, да отбрани растежа и работните места и да обезпечи финансова непоклатимост. Няма елементарен метод да се създадат и трите, изключително при толкоз висока инфлация, предизвестява Мохамед А. Ел-Ериан.
Тези огромни структурни промени изясняват за какво растежът се забавя в по-голямата част от света, инфлацията остава висока, финансовите пазари са нестабилни, а възходящият $ и лихвените проценти предизвикват главоболия в толкоз доста страни. По думите на Мохамед А. Ел-Ериан тези промени значат също, че световните стопански и финансови събития стават все по-трудни за прогнозиране. Вместо да възнамеряват един евентуален резултат – базов сюжет – фирмите и държавните управления в този момент би трябвало да са готови за доста вероятни резултати. И някои от тях евентуално ще имат каскаден резултат – едно неприятно събитие има огромна възможност да докара до друго. В подобен свят верните решения са сложни и елементарно се вършат неточности, разяснява Ел-Ериан. За да навигирате в подобен свят, устойчивостта, опцията за избор и гъвкавостта са жизненоважни, написа икономистът. Устойчивостта или способността да се възстановите след рецесия постоянно зависи от съществуването на мощен финансов баланс и устойчивост. Възможността за избор, която да ви разреши лесна смяна в курса, зависи от непредубедеността във връзка с разнообразието по пол, раса, просвета или опит. Гъвкавостта, или способността да се реагира бързо на изменящите се условия, зависи от водачеството и ръководството, които разрешават смели ходове в моменти на по-голяма изясненост. Тези три посоки няма да изолират фирмите и семействата от всички стопански разтърсвания, които предстоят, написа Ел-Ериан. Те обаче доста ще подобрят способността им да се ориентират в настоящите неравности и ще усилят вероятността да се окажат на по-добър път – по-приобщаващ, удобен за климата и доста по-малко подвластен от накриво и нестабилно финансиране. За държавните управления и централните банки задачата би трябвало да бъде да се сведат до най-малко случаите по време на това пътешестване и да се подобрят възможностите всеки да се озове на по-добро място. Приоритетите на политиката би трябвало да включват модернизиране на инфраструктурата за подкрепяне увеличението на предлагането, възстановяване на стратегиите за образование и пускане на публично-частни партньорства за посрещане на належащите потребности като създаването на ваксини. В същото време държавните управления и централните банки би трябвало да продължат да се борят с инфлацията и да подобрят координацията на фискалната политика, паричната политика и структурните промени, които покачват продуктивността и растежа. Правителствата също по този начин би трябвало да подобрят надзора и регулирането на небанковите финансови субекти, което ще изисква доста по-добро схващане на техническите връзки сред тях, скритият ливъридж, който се крие в балансите им, и каналите, посредством които рискът може да се популяризира в по-широката финансова система. Правителствата би трябвало да защитят най-уязвимите сегменти на обществото. Тези старания ще би трябвало да са на многостранно ниво, отбелязва Ел-Ериан. Правителствата ще би трябвало да работят дружно, с цел да реформират интернационалните финансови институции, да структурират застраховки против общи шокове, да подобрят системите за ранно предизвестие, превантивно да преструктурират задълженията на най-задлъжнелите страни, от което страдат обществените им браншове, и да подобрят действието на Г-20. Това е сложна задача, само че осъществима, счита Ел-Ериан. Колкото по-дълго семействата, фирмите и държавните управления не съумяват да осъзнаят и реагират на структурните промени, които се случват в международната икономическа и финансова система, толкоз по-трудно ще бъде да се понижат рисковете и да се възползват от опциите, свързани с тези промени. Светът не просто е на ръба на нова криза. Той е в разгара на дълбока икономическа и финансова смяна. Да осъзнаем това и да се научим по какъв начин да преминем през нея ще бъде от значително значение, в случай че желаеме светът да се трансформира в по-добро място.
Рецесиите и инфлациoнните шокове идват и си отиват, само че през последните няколко години се следи поредност от доста малко евентуални, в случай че не и немислими световни стопански и финансови развития, показва Ел-Ериан.
От водачи на свободната търговия Съединени американски щати станаха най-протекционистичната развита стопанска система. Обединеното кралство внезапно се трансформира в нещо, наподобяващо изпаднала в рецесия разрастваща се страна, откакто злощастният минибюджет отслаби валутата, тласна доходността на облигациите към небето, провокира отрицателни оценки от рейтинговите организации и принуди премиера Лиз Тръс да подаде оставка. Цените на дълга се усилиха внезапно, защото лихвените проценти по повече от една трета от световните облигации станаха негативни (създавайки необикновена обстановка, при която кредиторите заплащат на длъжниците). Войната на Русия в Украйна сковава Г-20, ускорявайки последователното намаляване на институцията. А някои западни страни използваха като оръжие интернационалната платежна система, която е гръбнакът на международната стопанска система, в опит да санкционират Москва. Добавете към този лист с малко евентуални събития и бързата рецентрализация на Китай под ръководството на Си Дзинпин и отдалечаването му от Съединени американски щати, укрепването на автокрациите по света и поляризирането и даже фрагментацията на доста демократични демокрации. Изменението на климата, демографските промени и постепенната миграция на икономическо въздействие от запад на изток бяха ненапълно предвидими, само че все пак усложниха световната икономическа среда, разяснява Мохамед А. Ел-Ериан. Излизайки от международната финансова рецесия през 2007-2008 година, множеството икономисти упрекнаха неналичието на търсене за бавния стопански напредък. Правителството на Съединени американски щати се опита да реши този проблем посредством увеличение на разноските (въпреки че поляризацията в Конгреса ограничи този развой от 2011 до 2017 г.) и, което е по-важно, посредством решението на Фед да понижи лихвените проценти и да инжектира голяма ликвидност на пазарите. Ефектите бяха усилени до краен лимит, първо от разноските и намаляването на налозите от Тръмп, а по-късно от незабавната поддръжка, предоставена както от администрациите на Тръмп, по този начин и от тези на Байдън на семействата и фирмите по време на пандемията от COVID-19 - всичко това, до момента в който Федералният запас наводняваше системата с пари. Мнозина обаче не осъзнават, че международната стопанска система е в развой на структурна смяна, която трансформира предлагането, а не търсенето в същински проблем, отбелязва Мохамед А. Ел-Ериан. В началото повода за това бяха резултатите от COVID-19. Не е елементарно да се даде подтик на световна стопанска система, принудена ненадейно да спре. С течение на времето обаче стана ясно, че рестриктивните мерки в предлагането се дължат освен на пандемията, написа Ел-Ериан. Някои сегменти от популацията отслабваха работната мощ с извънредно високи темпове, напускайки по желание или нужда, което затрудняваше фирмите да намерят служащи. Този проблем се усложнява от разстройствата в световните трудови потоци, защото по-малко задгранични служащи получават визи или желаят да мигрират. Изправени пред тези и други ограничавания, фирмите избраха като приоритет по-устойчивите интервенции, а освен по-ефективните. Междувременно държавните управления използваха от ден на ден като оръжие комерсиалните, икономическите и платежните наказания – отговор на съветската инвазия в Украйна. Факт е и увеличаващото се напрежение сред Съединени американски щати и Китай. Подобни събития форсираха постпандемичното пренастройване на световните вериги за доставки към другарски страни.
Това не е единственото пренастройване, което е в ход. Изменението на климата най-сетне принуждава фирмите, семействата и държавните управления да трансформират държанието си, споделя Мохамед А. Ел-Ериан. Като се имат поради заплахите, пред които е изправена планетата, няма различен избор, с изключение на да се отдалечим от разрушителните практики. Неустойчивостта на настоящия път е ясна, както и желанието за зелена стопанска система. Но преходът ще бъде комплициран, не на последно място тъй като ползите на страните и фирмите към момента не са задоволително координирани и липсва нужното интернационално съдействие.
Изводът е, показва Мохамед А. Ел-Ериан, че измененията към понижаване на глобализацията, необятно публикуваният дефицит на работна ръка и императивите на климатичните промени сътвориха компликации при доставките и сложиха възприетите модели за напредък под още по-голям стрес. Пренастройване на централните банки В продължение на години централните банки в огромните стопански системи реагираха на практика на всеки симптом на икономическа уязвимост или неустойчивост на пазара, като „ хвърляха “ от ден на ден пари по казуса. Повече от нужда, в сравнение с по желание, те бяха принудени да употребяват своите безспорно несъвършени принадлежности за поддържане на икономическата непоклатимост, до момента в който държавните управления не съумеят да преодолеят политическата поляризация и да се намесят, с цел да си правят работата, разяснява Мохамед А. Ел-Ериан. Изкупуването на облигации и поддържането на лихвените проценти изкуствено ниски трябваше да бъдат краткотрайни ограничения. Колкото по-дълго централните банки ги удължаваха, толкоз повече съпътстващи вреди причиняваха, написа икономистът.
Финансовите пазари, напомпани с ликвидност, се откъснаха от действителната стопанска система. Богатите, които имат по-голямата част от активите, станаха по-богати, а пазарите привикнаха да мислят за централните банки като за най-хубавите си другари, постоянно разполагаем да лимитират неустойчивостта на пазара. В последна сметка пазарите започнаха да реагират отрицателно даже на намеците за понижаване на поддръжката на централните банки, което ги трансформира в заложници и им попречи да подсигуряват здравето на стопанската система като цяло, отбелязва Ел-Ериан.
Всичко това се промени със скока на инфлацията, който стартира през първата половина на 2021 година Първоначално неправилно диагностицирайки казуса като временен, Фед направи грешката да разреши повишението на цените на силата и храните да експлодира в широкообхватен феномен. Въпреки възходящите доказателства, че инфлацията няма да изчезне от единствено себе си, Фед продължи да изпомпва ликвидност в стопанската система до март 2022 година, когато най-сетне стартира да покачва лихвените проценти - и то много непретенциозно първоначално. Дотогава инфлацията беше скочила над 7%, а Фед беше притиснат в ъгъла. В резултат на това централната банка беше принудена да се насочи към поредност от доста по-стръмни нараствания на лихвите, в това число рекордни четири поредни нараствания от 0,75 процентни пункта сред юни и ноември. Пазарите осъзнаха, че Фед се бори да компенсира изгубеното време и започнаха да се тормозят, че лихвите ще останат по-високи за по-дълго време, в сравнение с би било добре за стопанската система. Резултатът беше неустойчивост на финансовите пазари, която, в случай че се резервира, може да заплаши действието на международните финансови пазари и в допълнение да навреди на стопанската система, предизвестява Ел-Ериан. Рисков бизнес По думите на икономиста навикът на пазарите постоянно да чакат лесни пари има и различен перверзен резултат, насърчавайки забележителна част от международната финансова интензивност да се насочи от мощно контролирани банки към по-малко познатите и контролирани субекти като мениджъри на активи, фондове за частни финансови вложения и хедж фондове. Те направиха това, за което им се заплаща: да се възползват от тези финансови условия, с цел да осъществят облага. Това означаваше вдишване на повече дълг и ливъридж, все по-далеч от областите им на подготвеност и вдишване на все по-големи опасности, допускайки, че лесните пари и поддръжката на централните банки ще продължат и в бъдеще, разяснява Мохамед А. Ел-Ериан. Малко от тях бяха готови за неочаквана смяна в цената или достъпа до финансиране. Краен образец за типа потрес, който последва, беше октомврийският съвсем пълен финансов срив в Обединеното кралство. След като Тръс разгласи проект за огромни нефинансирани данъчни облекчения, доходността на държавните облигации се увеличи, като изненада някои от мощно ливъридж пенсионните фондове в страната. Ако не беше незабавната интервенция на Английската централна банка и отстраняването на Тръс, разпродажбата на облигации можеше да се трансформира в огромна финансова рецесия и в последна сметка в още по-болезнена криза, показва икономистът.
Крехкостта на финансовата система също усложнява работата на централните банки. Вместо да се изправи пред естествената си алтернатива – по какъв начин да понижи инфлацията, без да навреди на икономическия напредък и заетостта – в този момент Фед е изправен пред трилема: по какъв начин да понижи инфлацията, да отбрани растежа и работните места и да обезпечи финансова непоклатимост. Няма елементарен метод да се създадат и трите, изключително при толкоз висока инфлация, предизвестява Мохамед А. Ел-Ериан.
Тези огромни структурни промени изясняват за какво растежът се забавя в по-голямата част от света, инфлацията остава висока, финансовите пазари са нестабилни, а възходящият $ и лихвените проценти предизвикват главоболия в толкоз доста страни. По думите на Мохамед А. Ел-Ериан тези промени значат също, че световните стопански и финансови събития стават все по-трудни за прогнозиране. Вместо да възнамеряват един евентуален резултат – базов сюжет – фирмите и държавните управления в този момент би трябвало да са готови за доста вероятни резултати. И някои от тях евентуално ще имат каскаден резултат – едно неприятно събитие има огромна възможност да докара до друго. В подобен свят верните решения са сложни и елементарно се вършат неточности, разяснява Ел-Ериан. За да навигирате в подобен свят, устойчивостта, опцията за избор и гъвкавостта са жизненоважни, написа икономистът. Устойчивостта или способността да се възстановите след рецесия постоянно зависи от съществуването на мощен финансов баланс и устойчивост. Възможността за избор, която да ви разреши лесна смяна в курса, зависи от непредубедеността във връзка с разнообразието по пол, раса, просвета или опит. Гъвкавостта, или способността да се реагира бързо на изменящите се условия, зависи от водачеството и ръководството, които разрешават смели ходове в моменти на по-голяма изясненост. Тези три посоки няма да изолират фирмите и семействата от всички стопански разтърсвания, които предстоят, написа Ел-Ериан. Те обаче доста ще подобрят способността им да се ориентират в настоящите неравности и ще усилят вероятността да се окажат на по-добър път – по-приобщаващ, удобен за климата и доста по-малко подвластен от накриво и нестабилно финансиране. За държавните управления и централните банки задачата би трябвало да бъде да се сведат до най-малко случаите по време на това пътешестване и да се подобрят възможностите всеки да се озове на по-добро място. Приоритетите на политиката би трябвало да включват модернизиране на инфраструктурата за подкрепяне увеличението на предлагането, възстановяване на стратегиите за образование и пускане на публично-частни партньорства за посрещане на належащите потребности като създаването на ваксини. В същото време държавните управления и централните банки би трябвало да продължат да се борят с инфлацията и да подобрят координацията на фискалната политика, паричната политика и структурните промени, които покачват продуктивността и растежа. Правителствата също по този начин би трябвало да подобрят надзора и регулирането на небанковите финансови субекти, което ще изисква доста по-добро схващане на техническите връзки сред тях, скритият ливъридж, който се крие в балансите им, и каналите, посредством които рискът може да се популяризира в по-широката финансова система. Правителствата би трябвало да защитят най-уязвимите сегменти на обществото. Тези старания ще би трябвало да са на многостранно ниво, отбелязва Ел-Ериан. Правителствата ще би трябвало да работят дружно, с цел да реформират интернационалните финансови институции, да структурират застраховки против общи шокове, да подобрят системите за ранно предизвестие, превантивно да преструктурират задълженията на най-задлъжнелите страни, от което страдат обществените им браншове, и да подобрят действието на Г-20. Това е сложна задача, само че осъществима, счита Ел-Ериан. Колкото по-дълго семействата, фирмите и държавните управления не съумяват да осъзнаят и реагират на структурните промени, които се случват в международната икономическа и финансова система, толкоз по-трудно ще бъде да се понижат рисковете и да се възползват от опциите, свързани с тези промени. Светът не просто е на ръба на нова криза. Той е в разгара на дълбока икономическа и финансова смяна. Да осъзнаем това и да се научим по какъв начин да преминем през нея ще бъде от значително значение, в случай че желаеме светът да се трансформира в по-добро място.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ