Какво ще стане, ако скочим в дупка през цялата Земя
Да се изкопае дупка до противоположната страна на планетата е невероятно, и то освен тъй като би трябвало да преминем през пластове разтопена канара преди твърдото вътрешно ядро. Дори на планета или сателит, който е корав отвред, би било невероятно да се пробие през подълбоките пластове. Но ние сме въоръжени с екзотичната магия на въображението и можем да си представим тази дупка.
Нашата красива дупка от почти 12 756 километра е подготвена. Нека да скочим в нея и да забележим какво ще стане.
Тази бездна е гибелен капан по доста аргументи. Първото нещо, което би ни умъртвило, е температурата. Ако в миналото сте били в мина, може би ви е направило усещане, че там става извънредно горещо. Най-дълбокото, което хората в миналото са изкопавали, Колския свръхдълбок сондаж (Колския полуостров, Печенегския руден регион на Мурманска област, Русия), който е достигал малко над 12 километра или към 0,1% от дължината на нашата мислена дупка.
Причината, заради която са спрели сондирането, е била температурата – единствено на 12 километра дълбочина дъното на дупката достигало температура от 180°C. Учените, които работят по плана, не са очаквали такава стойност, тя е била доста по-висока, в сравнение с са предполагали моделите.
Ако това е някаква разтуха, то няма да отнеме доста време. Изчислено е, че пътуването през дупката през нашата планета ще отнеме към 38 минути и 11 секунди. Но ние ще се опечем доста преди да стигнем до другата страна.
А в случай че носим топлозащитен костюм? Ами отново щем умрем…
Този път килърът е налягането. На морското ниво изпитваме натискът на към няколко десетки километра въздух над вас. В дупката те ще станат хиляди – там въздухът ще се окаже под такова налягане и ще се компресира, че ще настъпи фазов преход и евентуално ще се трансформира в свръхфлуид. А ние ще станем част от тази примес.
Ако налягането стане толкоз високо, евентуално ще сме премахнали целия въздух от повърхността на планетата, убивайки множеството форми на живот, в това число всичките 8 милиарда души. Ако дупката тогава е под вакуум. Сега постепенно се спускаме, предпазени от температурата и налягането. И отново умираме…
Когато слизаме в дупката ние имаме и ротационното ускоряване заради въртенето на Земята. Но можете да си визиите, че вътре в Земята към този момент нещата се въртят един тип по-бавно, тъй като са по-близо до центъра. Така че ще се ударим в стените. И то с висока скорост.
Има обаче решение и на този проблем – дупката да минава през оста на въртене на Земята. След като я преместим там, към този момент можем да скачаме безвредно: от Северния полюс към Южния, общо 38 минути и 11 секунди.
Е, отново може да умрем, само че този път нещата не са сигурни. Никой вакуум не е идеален, тъй че малко въздух може да ни забави по средата на планетата и да загубим инерцията, която ни е нужна, с цел да превъзмогнем гравитацията, която ще ни дърпа обратно след центъра, на път към отсрещната страна. Това би могло да се компенсира със по-силен подтик през цялото време.
