Да пътуваш със самолет веднъж на две години; въобще да

...
Да пътуваш със самолет веднъж на две години; въобще да
Коментари Харесай

За няколко въглеродни отпечатъка по-малко

Да пътуваш със аероплан един път на две години; изобщо да не се качваш на транспортно средство, задвижвано с дизел или бензин; да ядеш единствено растителна храна, отгледана покрай местоживеенето; да не си купуваш дрехи; да свиеш проекта за деца до едно; за какво ли да не се откажеш от поколение? В старанието да понижат въглеродния си отпечатък хората са движени от стопански, обществени и прочувствени претекстове : да водят по-здравословен метод на живот, да харчат по-малко, да се усещат по-добре, да служат за образец на останалите. Но даже този космос от доброжелателност не е задоволителен. Например фрапантният спад в потреблението и пътуванията по време на коронавирус вълните сви световните парникови излъчвания с надалеч под 10 % за цялата 2020 година

" Кампаниите, които ти внушават, че световното стопляне се случва по твоя персонална виновност, са маркетингов трик от учебника на огромните замърсители, които бягат от отговорност и извъртат тематиката към това каква кола караш или каква храна ядеш ", споделя Майкъл Е. Ман, професор в университета на Пенсилвания. Книгата му " Новата климатична война: Битката да си върнем нашата планета " попадна измежду финалистите в класацията на в. Financial Times и консултантската компания McKinsey за най-хубава бизнес книга на 2021 година

" Поведението на потребителите несъмнено въздейства на пазара, само че техният избор не строи високоскоростни влакове, не финансира проучването на възобновима сила и не слага цена на въглеродните емиисии " , написа Ман. Следователно същински радикални промени са вероятни единствено при композиция на самостоятелни и групови дейности. Изглежда, че оттук насетне екологичната ни ангажираност не трябва да се затваря единствено в персоналното ползване, а да се разшири до деен напън върху политици и компании, без чиято интервенция борбата за планетата е изгубена.

Средата на 2000-те - BP пуска първия калкулатор за самостоятелен въглероден отпечатък. Рeкламата жъне триумф. Компаниите за изкопаеми горива намират нов ключ към сърцата и мозъците. В ерата на обществените мрежи е още по-лесно да спекулираш с страстите и предразсъдъците на хората, в сравнение с от екрана на тв приемник. Целта е неустановеност, разделяне и социална бездейност.
Реклама
Първият опит да се трансферира корпоративна отговорност върху плещите на нищо неподозиращото население се прави през 70-те години на предишния век . Рекламата е известна като " Плачещият индианец ". Зад нея стои опозиция против регулация, която ще задължи фирмите за газирани питиета да поемат цена за употребяваните бутилки. Колко е била ефикасна тази опозиция през идващите десетилетия няма потребност на гадаем: пластмасата доближи и до Марианската котловина.

Ирония е какъв брой незабелязано се озоваваме в минното поле на климатичните войни. Да вземем апокалиптичните сюжети. От една страна, те показват откровена паника за бъдещето и милиони хора се разпознават с нея; въпреки това, хиперболизираните научни модели за " утрешния ден " са обичана плячка за закуска на замърсителите. Използват ги, с цел да дискредитират науката. Също и с цел да легитимират на по-късен стадий - когато ще е прекомерно късно - човешката ни обезверена интервенция в ритъма на естествените стихии. Геоинженерството комфортно извежда на напред във времето иноватора бизнесмен, който, без да му се бърка държавното управление, избавя света. На процедура това иноваторство изсмуква несъразмерно великодушни вложения по отношение на задачата, която би постигнало, и пилее време. Дали желаеме да живеем в свят, където инженери местят облаци и стихии с единствена цел петролните компании да получат индулгенции да замърсяват още и още?

Според Ман декарбонизацията на стопанските системи няма опция, както и другите схеми за слагане на цена върху въглерода . " Избирам вярата ", споделя той и счита, че в случай че действаме бързо и всички дружно, ще успеем да спасим планетата.

Няколко фактора ни бутат към повратната точка на радикални систематични решения. С коронавирус пандемията светът се докосна до опасността за човешкия живот, която крие рецесия в голям мащаб. След великодушните помощи за поддръжка на стопанските системи везните на публичните настройки се наклониха одобрително към ролята на държавните управления. Ковид пандемията разголи и пагубните последствия от отхвърлянето на науката. В последните години на международната сцена излезе и нов, ядосан и звучен състезател: въодушевени от образеца на Грета Тунберг, децата и младежите прегръщат екоактивизма като персонална идея.
Реклама
Книгата на Майкъл Ман сигурно ще ни помогне да откриваме по-лесно злосторниците в климатичната война. Може да ни накара да променим държанието си и в други сфери: да сме по-често жители, освен клиенти и консуматори. Примерно негодувам против " злия " Фейсбук: дали да бойкотирам, или да се боря за по-прозрачна, контролирана компания?

" Новата климатична война " на Майкъл Ман сигурно ще ни помогне да откриваме по-лесно злосторниците в климатичната война. Може да ни накара да променим държанието си и в други сфери: да сме по-често жители, освен клиенти и консуматори. И без да отменяме персоналната отговорност, да се замислим кое наше деяние ще има по-добър резултат.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Румяна Тихолова
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР