Да патрулираш през обезлюдено село в конфликтна зона може би

Да патрулираш през обезлюдено село в конфликтна зона може би наподобява радикално друго от това да следиш за пробиви в сигурността от тиха зала в корпоративен Security Operations Center (SOC). Според някогашния пехотинец Джеймс Мърфи обаче, нужните инстинкти наподобява са едни и същи.

Днес Мърфи е шеф „ Ветерани и фамилии “ във Forces Employment Charity, а този вид засилена зоркост е тъкмо качеството, което промишлеността на киберсигурността търси – и цени, написа BBC.

Не съществува организация, която да е ваксинирана против хакерски атаки – без значение дали става въпрос за финансови закононарушения или геополитически стимулирани пробиви.

Наскоро Англия започва ускорена стратегия за образование по киберсигурност в армията, която дава обещание една от най-високите начални заплати в английските въоръжени сили.

Но също толкоз постоянен е и потокът в противоположната посока – от армията към корпоративната киберсигурност.

Програмата TechVets на Forces Employment Charity подкрепя сред 15 и 20 души на месец в намирането на работа, като сред 40 и 60% от тях влизат точно в областта на киберсигурността.

На фона на световния дефицит от към 4 милиона киберспециалисти (по данни на Световния стопански форум), сходни начинания запълват сериозни празнини.

Нуждата от сходни фрагменти е ясна още откогато две огромни английски търговски вериги се трансформират в жертва на хакерски атаки през последните няколко седмици.
Как се минава от униформа към киберпространството?
Пътят до кариера в киберсектора не всеки път е пряк. Мо Ахдуд, който краткотрайно извършва длъжността шеф „ Информационна сигурност “, прекарва 10 години в Кралската артилерия с задачи в Северна Ирландия, Босна и Германия до 1999 година

„ Тогава естественият преход беше към полицията или затворническата система “, споделя той. Но бързо осъзнава, че светът се трансформира фрапантно. Като част от своята преквалификация стартира онлайн курсове по компютърни технологии и хардуерен ремонт.

След това работи в потребителска поддръжка, а след това построява кариера в киберсигурността с работодатели като BAE Systems и Universal Studios.

Военната му подготовка го учи, че „ не е значимо какъв брой надълбоко можеш да копаеш, а че под обстрел постоянно ще намериш метод да изкопаеш голяма дупка “. Истинското умеене, съгласно него, е решаването на проблеми в действително време – от сринати връзки до блокирани логистични вериги.

„ Мисленето постоянно е било насочено към процеса: по какъв начин да изправим това? “, споделя Ахдуд. А концепции като „ оценка на риска “, „ многослойна отбрана “ и „ дълбока защита “ са част от военния речник – и съвършено се вписват в света на киберсигурността.

Експертите в бранша разчитат на сюжети, проекти за деяние, както и непрекъснат мониторинг. Но, както и при всяка бойна задача, никой проект не оцелява при първия контакт с съперника.

„ Трябва да можеш да се адаптираш, тъй като нещата в никакъв случай не се развиват по метода, по който очакваш “, споделя Ахдуд.

Бившите ветерани са изключително подобаващи за множеството така наречен „ сини екипи “ – хората, които се грижат от вътрешната страна за сигурността, вършат мониторинг, реагират при произшествия и се занимават с цифрова криминалистика, изяснява Катрин Бърн, асоцииран шеф в LT Harper – организация за асортимент на фрагменти в киберсферата.

В контрастност с „ алените екипи “ – етични хакери, които работят независимо – сините екипи са построени на правилата на екипната работа и устойчивостта напрегнат.

„ Ветераните са привикнали с рецесии – и знаят по какъв начин да работят напрегнат “, прибавя Бърн. „ А и просто са крепко работещи хора. “

Кристал Морин се причислява към Военновъздушни сили на Съединени американски щати с желанието да научи език, като я назначават да учи арабски тъкмо по време на Арабската пролет. Тя работи в областта на контратероризма и финансирането на закани.

След като напуща, стартира работа в защитителен контрактор – още веднъж в областта на контратероризма – а по-късно минава към кибертероризъм и киберразузнаване. Днес тя е пълководец по киберсигурност в американската компания Sysdig.

„ Цялото ми образование беше практическо “, споделя тя, само че отбелязва, че доста други ветерани са се преквалифицирали от артилерия, логистика или други сфери – или са употребявали GI Benefits за академично образование в сигурността.

„ SOC центровете са като военно отделение – адреналинът, решаването на проблеми и поддръжката на реда са налице. Отново се бориш с „ неприятните “, само че този път в дигитален тип. “

„ Камарадството е същото “, споделя Морин. „ Натоварените седмици, по-спокойните, шегите, които никой различен не схваща, в случай че не е бил там… Това е сплотена общественост. “

Джеймс Мърфи също е на мнението, че работодателите от ден на ден разпознават цената на военния опит.

„ Веднъж щом наемат човек от някогашните военни, съвсем постоянно желаят още един “, споделя той.

Естествено, има потребност от акомодация – процесите по въвеждане в нова компания не всеки път са стандартизирани, а терминологията и длъжностите постоянно се разграничават от военната конструкция. Точно затова основният съвет на Мърфи към претендентите е да открият подобаващата за себе си организация.

„ Място, където заран ставаш с готовност да отидеш на работа. Където си част от екип, в който принадлежиш. Където усещаш, че работата ти е от голяма важност. “

Разликата, несъмнено, е в естеството на „ въздействието “. Както споделя Морин:

„ Липсва ми това, че към този момент не мога да задържам неприятните и да пазя света… Но въпреки всичко – през днешния ден го върша по нов метод. “