Как нервната майка „заразява“ дъщеря си
Да отглеждаш момиченце е приказка – плитки, панделки, роклички...
Ако обаче майката е нервозна, какво още „ прикача “ на щерка си, разказва клиничният психолог Анастасия Правдина.
1. Недоверие към целия свят
Когато майката възприема света като враждебно място, когато самата тя изпитва яд и паника, не са нужни даже думи, детето усеща това. Нервната майка не може да откри връзка с него, не усеща неговите потребности и потребности. Действа по някакви свои правила или съгласно настроението си.
Детето от своя страна усеща, че не всяко нещо, от което има потребност, ще бъде задоволено, и че е подвластно от настроенията на майка си.
В първите години то може да пораства свръхактивно, а по-късно девойките, даже и откакто се омъжат, изпитват нерешителност.
Възприемат света като рисково място и си мислят: „ Всички желаят да ме обидят, наранят, не трябва да се поверявам на никого. “
2. Нерешителност и липса на автономия
Когато невръстното момиченце за първи път произнесе, „ Аз сама! “, нервната майка, водена от своя боязън и паники, парира всеки опит. Тя не оставя детето даже да се облече единствено.
По-късно самото то губи предпочитание да демонстрира каквато и да е самодейност, тъй като постоянно се намира кой да го свърши вместо него.
Така момичето пораства несигурно в личните си благоприятни условия и има ниска самокритика.
3. Чувство за виновност
Осъзнаването на детето стартира във възрастта 4-6 години.
Майки, които злоупотребяват с упрека : “Как не те е позор! “ или „ Е, кой е отговорен в този момент? “ , са изключително горди, че добре възпитават децата си и ги държат виновни за постъпките.
На процедура те трансферират на тях отговорността за личното им образование.
В учебно заведение постоянно тези девойки стават нещо като „ жертвено агне “ за съучениците си, а по-късно и в службата.
4. Не схващат сами себе си
Характерът на детето в огромна степен се кове до 14-ата му година. Нервната майка дава двойствени послания на детето си: според от своето въодушевление момичето чува разнообразни характерности за себе си – от едната до другата прекаленост като, да вземем за пример: „ Ти си моята принцеса- най-красива, най-умна! “ до „ Защо ми се случи да виждам такава патица като теб! “.
Горкото дете – напълно не може да разбере какво е в действителност. В бъдеще то стартира да търси мнението на близките – за своята осанка, за постъпките си. И непрекъснато има потребност от съвет и непозната помощ.
5. Болезнен перфекционизъм
Стремежът да си по-по-най се образува в учебна възраст. Обичайни изречения като: „ Ти можеш повече, „ Бъди по-добра от останалите “ не постоянно подтикват детето, а по-скоро подценяват това, което е постигнало.
Невротичната майка постоянно се пробва да съпоставя детето си с останалите, без да се замисли от какво сега то в действителност има потребност.
