Най-дълго използваната двулевка - държана в британски музей
Да обиколиш света за 70 минути – това е оферта, която изобщо не звучи пресилено, когато идва от Британския музей. Със своите над 8 милиона експоната той си е спечелил славата на едно от най-надеждните складове на артефакти, документиращи историята на човечеството. И в действителност няма интервал или район, който да не е показан.
България също взе участие с близо 3000 предмета, въпреки в никакъв случай да не е била част от Британската империя и да не е поддържала някакви изключително тесни връзки с Обединеното кралство. Сред тях има както антични монети и съдове, по този начин и
огромен набор от национални носии, кукерски маски, оръдия на труда и даже мартенички
Повечето от тях са част от огромна етнографска сбирка, подарена на музея от България през 1971 година В него може да се види и най-дълго употребяваната ни банкнота – тази от два лв., която е в послание сред 1962 и 1996 година и е единствената с изображение на елементарен човек, а не с историческа персона. На двулевката е гроздоберачката Кина Гърбова. Има и друга от 500 лв. с лика на дребния цар Симеон II, издадена през 1943 година, която сега се продава за към 100 $ в онлайн магазините за колекционери на валута по света.
Съществена част от експонатите в Британския музей идват посредством частни дарения, което от време на време основава разногласия дали законно са добити. Сред тях да вземем за пример е този с Гърция. Южната ни съседка от години упорства Британският музей да ѝ върне мраморни статуи от Партенона, които английски посланик изнася от Атина. Даже предложи това да стане част от преговорния развой за Брекзит, защото счита, че те са били откраднати. От музея настояват, че дипломатът лорд Елгин ги е получил посредством контракт с Османската империя, на чиято територия се намира по това време древногръцкият храм. Такъв обаче не е открит и ЮНЕСКО прикани Обединеното кралство да намерения за връщането им в Гърция.
Подобна е историята и на Четвероевангелието на българския цар Иван-Александър, което постъпва в музея през 1917 година като част от пакет скъпи ръкописи и старопечатни книги, събрани от лорд Робърт Кързън. Смята се, че дипломатът го открива през 1837 година в манастира “Св. Павел” в Атон. Не схваща какво написа в него, само че му харесват илюстрациите и когато игуменът на разлъка му предлага подарък, англичанинът избира Четвероевангелието. Периодично в България също се чуват гласове, че скъпият за историята ни ръкопис би трябвало да бъде върнат у нас, само че Лондон няма сходни планове. През 1973 година той е изместен в Британската библиотека, която същата година е учредена, с цел да поеме част от непрестанно увеличаващите се експонати в музея.
Аменхотеп III е част от египетската експозиция в музея, която включва към 110 000 предмета и се счита за най-голямата в света.
Създаването на музея стартира през 1753 година посредством сбирката на лекар Ханс Слоун, който я завещава на крал Джордж II, с цел да я защищити от плячкосване след гибелта си. Тя се състои от над 70 000 предмета, които откривателят е събирал от целия свят. Парламентът взема решение да ги запази под името Британски музей и те са изложени в Монтагю хаус през 1759 година Така мястото се трансформира в първата социална експозиция, която и до през днешния ден може да бъде прегледана изцяло гратис, както прочее и доста други музеи в английската столица. След началото на пандемията обаче се изисква предварителна онлайн резервация за посещаване, с цел да се заобикаля скупчване на доста хора, и гостите се предизвикват да вършат дарения от 5 до 15 паунда за Британския музей, който се оказва, че след толкоз години битие се нуждае още веднъж от сериозна реорганизация.
По информация на британски медии се приготвя огромна акция за обезпечаване на към 1 милиарда паунда. Тя се управлява от някогашния финансов министър Джордж Осбърн, който оглави управителния съвет на музея предходната година, и се чака да бъде ориентирана най-вече към частни донори. “Цялата постройка се нуждае от голям ремонт. Покривът се разпада, галериите не се отопляват правилно”, споделя осведомен източник пред “Файненшъл таймс”. Той признава, че има концепция и за радикална смяна в самата експозиция, като бъде фокусирана към този момент по-малко към европейската история и повече към артефакти от Африка и Южна Америка. Трансформацията е озаглавена “Проект Розета” на името на най-популярния експонат в Британския музей.
Розетският камък е най-известният епиграфски монумент. Намерен е при разкопките на античната цитадела Ал Рашид до дребното градче Розета край река Нил.
Върху него са написани три версии на декрет, публикуван в древноегипетската столица Мемфис през 196 година преди новата епоха. Две от тях са на древноегипетски език, а една на старогръцки, което разрешава да се сътвори ключ за разшифроване на египетските писмени знаци
Камъкът е от френски боец през 1799 година, като се твърди, че самият Наполеон го е инспектирал и оценявайки неговата значимост, го е поверил за изследване на основана от него в Кайро научна асоциация. Когато обаче той се отдръпва от Египет и френските войски капитулират пред английските, поражда спор за собствеността на събраните от тях стотици артефакти.
В последна сметка камъкът идва в Лондон. Изложен е в Британския музей през 1802 година, като го е напускал от този момент едвам няколко пъти. В края на Първата международна война е прикрит в подземие на една от лондонските гари, а през 1972 година е показан за към месец в Лувъра в Париж. Дори когато би трябвало съществено да бъде реставриран през 1999 година, това става пред погледа на посетителите, защото огромна част от тях идват в музея тъкмо поради него. Което е обяснимо, защото към разшифроването на камъка се водят дълги разногласия сред френски и британски откриватели, а и от време на време се появяват претенции да бъде върнат в Египет.
На всички искания за плячкосани непознати артефакти английските управляващи нормално отвръщат, че това са неща и от историята на Обединеното кралство. А и постоянно акцентират, че в случай че не е била тяхната грижа през последните епохи, евентуално те нямало да оцелеят за бъдещите генерации, а и нямало да бъдат налични за подобен огромен брой откриватели от целия свят.
Колекцията от египетски съкровища е в действителност впечатляваща. Тя включва към 110 000 предмета, измежду които още са статуите на фараоните Рамзес II и Аменхотеп III, едни от най-добре непокътнатите антични папируси от “Книгата на мъртвите” и мумии. Не всички са изложени обаче, защото биха заели забележителна повърхност от музея, а и той разполага с съвсем толкоз древногръцки и римски експонати. Тройно повече са артефактите му от Близкия изток, донесени след експедиции на английски археолози през първата половина на XIX век.
Така че, в случай че желаете да извършите експресна историческа обиколка на света, Британският музей е положително място за това. Трябва обаче да имате поради, че 70-минутният тур се организира единствено два пъти дневно – от 11,30 до 12,40 и от 14 до 15,10 часа, и защото е с екскурзовод, коства 14 паунда.
Необходима е и предварителна онлайн резервация
Но пък подсигурява, че ще видите най-ценните му експонати, които е мъчно да откриете за толкоз малко време сами, защото музеят е голям. Изложбената му повърхност е над 92 000 квадратни метра и даже за проведените турове трябват здрави крайници, защото се върви бързо през доста зали.
Британският музей е един от дребното, който предлага и виртуални обиколки в своите 94 галерии. По време на пандемията те обаче са непокътнати за учебните заведения в Обединеното кралство, защото обичайните училищен екскурзии до него към момента не са възобновени.
Музеят постоянно прави и тематични изложения, за които се заплаща входна такса, само че пък в действителност в тях се показват невероятни шедьоври от разнообразни краища на света. Последната беше за Перу, а през 1976 година по този метод България е показала своите тракийски златни съкровища.
България също взе участие с близо 3000 предмета, въпреки в никакъв случай да не е била част от Британската империя и да не е поддържала някакви изключително тесни връзки с Обединеното кралство. Сред тях има както антични монети и съдове, по този начин и
огромен набор от национални носии, кукерски маски, оръдия на труда и даже мартенички
Повечето от тях са част от огромна етнографска сбирка, подарена на музея от България през 1971 година В него може да се види и най-дълго употребяваната ни банкнота – тази от два лв., която е в послание сред 1962 и 1996 година и е единствената с изображение на елементарен човек, а не с историческа персона. На двулевката е гроздоберачката Кина Гърбова. Има и друга от 500 лв. с лика на дребния цар Симеон II, издадена през 1943 година, която сега се продава за към 100 $ в онлайн магазините за колекционери на валута по света.
Съществена част от експонатите в Британския музей идват посредством частни дарения, което от време на време основава разногласия дали законно са добити. Сред тях да вземем за пример е този с Гърция. Южната ни съседка от години упорства Британският музей да ѝ върне мраморни статуи от Партенона, които английски посланик изнася от Атина. Даже предложи това да стане част от преговорния развой за Брекзит, защото счита, че те са били откраднати. От музея настояват, че дипломатът лорд Елгин ги е получил посредством контракт с Османската империя, на чиято територия се намира по това време древногръцкият храм. Такъв обаче не е открит и ЮНЕСКО прикани Обединеното кралство да намерения за връщането им в Гърция.
Подобна е историята и на Четвероевангелието на българския цар Иван-Александър, което постъпва в музея през 1917 година като част от пакет скъпи ръкописи и старопечатни книги, събрани от лорд Робърт Кързън. Смята се, че дипломатът го открива през 1837 година в манастира “Св. Павел” в Атон. Не схваща какво написа в него, само че му харесват илюстрациите и когато игуменът на разлъка му предлага подарък, англичанинът избира Четвероевангелието. Периодично в България също се чуват гласове, че скъпият за историята ни ръкопис би трябвало да бъде върнат у нас, само че Лондон няма сходни планове. През 1973 година той е изместен в Британската библиотека, която същата година е учредена, с цел да поеме част от непрестанно увеличаващите се експонати в музея.
Аменхотеп III е част от египетската експозиция в музея, която включва към 110 000 предмета и се счита за най-голямата в света.
Създаването на музея стартира през 1753 година посредством сбирката на лекар Ханс Слоун, който я завещава на крал Джордж II, с цел да я защищити от плячкосване след гибелта си. Тя се състои от над 70 000 предмета, които откривателят е събирал от целия свят. Парламентът взема решение да ги запази под името Британски музей и те са изложени в Монтагю хаус през 1759 година Така мястото се трансформира в първата социална експозиция, която и до през днешния ден може да бъде прегледана изцяло гратис, както прочее и доста други музеи в английската столица. След началото на пандемията обаче се изисква предварителна онлайн резервация за посещаване, с цел да се заобикаля скупчване на доста хора, и гостите се предизвикват да вършат дарения от 5 до 15 паунда за Британския музей, който се оказва, че след толкоз години битие се нуждае още веднъж от сериозна реорганизация.
По информация на британски медии се приготвя огромна акция за обезпечаване на към 1 милиарда паунда. Тя се управлява от някогашния финансов министър Джордж Осбърн, който оглави управителния съвет на музея предходната година, и се чака да бъде ориентирана най-вече към частни донори. “Цялата постройка се нуждае от голям ремонт. Покривът се разпада, галериите не се отопляват правилно”, споделя осведомен източник пред “Файненшъл таймс”. Той признава, че има концепция и за радикална смяна в самата експозиция, като бъде фокусирана към този момент по-малко към европейската история и повече към артефакти от Африка и Южна Америка. Трансформацията е озаглавена “Проект Розета” на името на най-популярния експонат в Британския музей.
Розетският камък е най-известният епиграфски монумент. Намерен е при разкопките на античната цитадела Ал Рашид до дребното градче Розета край река Нил.
Върху него са написани три версии на декрет, публикуван в древноегипетската столица Мемфис през 196 година преди новата епоха. Две от тях са на древноегипетски език, а една на старогръцки, което разрешава да се сътвори ключ за разшифроване на египетските писмени знаци
Камъкът е от френски боец през 1799 година, като се твърди, че самият Наполеон го е инспектирал и оценявайки неговата значимост, го е поверил за изследване на основана от него в Кайро научна асоциация. Когато обаче той се отдръпва от Египет и френските войски капитулират пред английските, поражда спор за собствеността на събраните от тях стотици артефакти.
В последна сметка камъкът идва в Лондон. Изложен е в Британския музей през 1802 година, като го е напускал от този момент едвам няколко пъти. В края на Първата международна война е прикрит в подземие на една от лондонските гари, а през 1972 година е показан за към месец в Лувъра в Париж. Дори когато би трябвало съществено да бъде реставриран през 1999 година, това става пред погледа на посетителите, защото огромна част от тях идват в музея тъкмо поради него. Което е обяснимо, защото към разшифроването на камъка се водят дълги разногласия сред френски и британски откриватели, а и от време на време се появяват претенции да бъде върнат в Египет.
На всички искания за плячкосани непознати артефакти английските управляващи нормално отвръщат, че това са неща и от историята на Обединеното кралство. А и постоянно акцентират, че в случай че не е била тяхната грижа през последните епохи, евентуално те нямало да оцелеят за бъдещите генерации, а и нямало да бъдат налични за подобен огромен брой откриватели от целия свят.
Колекцията от египетски съкровища е в действителност впечатляваща. Тя включва към 110 000 предмета, измежду които още са статуите на фараоните Рамзес II и Аменхотеп III, едни от най-добре непокътнатите антични папируси от “Книгата на мъртвите” и мумии. Не всички са изложени обаче, защото биха заели забележителна повърхност от музея, а и той разполага с съвсем толкоз древногръцки и римски експонати. Тройно повече са артефактите му от Близкия изток, донесени след експедиции на английски археолози през първата половина на XIX век.
Така че, в случай че желаете да извършите експресна историческа обиколка на света, Британският музей е положително място за това. Трябва обаче да имате поради, че 70-минутният тур се организира единствено два пъти дневно – от 11,30 до 12,40 и от 14 до 15,10 часа, и защото е с екскурзовод, коства 14 паунда.
Необходима е и предварителна онлайн резервация
Но пък подсигурява, че ще видите най-ценните му експонати, които е мъчно да откриете за толкоз малко време сами, защото музеят е голям. Изложбената му повърхност е над 92 000 квадратни метра и даже за проведените турове трябват здрави крайници, защото се върви бързо през доста зали.
Британският музей е един от дребното, който предлага и виртуални обиколки в своите 94 галерии. По време на пандемията те обаче са непокътнати за учебните заведения в Обединеното кралство, защото обичайните училищен екскурзии до него към момента не са възобновени.
Музеят постоянно прави и тематични изложения, за които се заплаща входна такса, само че пък в действителност в тях се показват невероятни шедьоври от разнообразни краища на света. Последната беше за Перу, а през 1976 година по този метод България е показала своите тракийски златни съкровища.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ