Да не казваме, че сме постили много, а сега ще

„ Да не споделяме, че сме постили доста, а в този момент ще си починем, тъй като на този свят няма отмора, нито можем да бъдем без тъга. Тук е време за работа, а там за отмора и заплата. “ ~ Из „ Софроние. Поучително Евангелие

(Икона на Свети Атанасий Велики, Александрийски архиепископ)

18 януари

╫ За свети Атанасий

Благочестиви християни, има мнозина хора на този свят, които, щом видят някой богат, или добре облечен човек, или властник, го хвалят и ублажават, тъй като живее пищно. Но такива хора не са за хвалба, нито за ублажаване, тъй като тази популярност е краткотрайна и това благосъстояние е непостоянно и за малко време, и след гибелта тази популярност изчезва и умира, благосъстоянието остава за другиго, а той отива гол без нищо в земята. Но на мнозина им се случва още през този живот да изгубят благосъстоянието и славата си, които минават през ръцете им като сън или сянка, а те остават с празни ръце, наскърбени и последни бедняци, посрамени и обезверени. Толкова непостоянна е международната популярност.

Единствено добродетелта е непрекъсната, безконечна, похвална и блажена. Помислете какъв брой мощни, богати и славни хора са минали през този свят и в този момент от тях няма даже и една похвална следа, а „ споменът за тях изчезна с звук “ (ср. Екл. 9:5). Дори и да има спомен за някого по отношение на проявен подвиг или светско ръководство, този спомен е безрезултатен и ненужен. Единствено добродетелните и свети хора имат нестихваща хвалба, безсмъртна популярност и постоянно ублажаване, тъй като всеки човек с наслада загатва имената им, както споделя премъдрият Соломон: „ Кога праведниците се умножават, народът се радостни “ (Притч. 29:2). Така и ние през днешния ден радостно честваме прелестния празник на великия иерарх Атанасий, патриарх Александрийски, който популяризираме, ублажаваме с радостни песни, и се просвещаваме духовно. И освен него, само че и постоянно, когато честваме паметта на Божии угодници, като виждаме, че тяхната памет свети като, слънце и осветява душите ни, тъй като, като слушаме за техния живот, добиваме ревнивост и вкарваме живота си в правия път. Понеже Бог ги е избрал, популяризирал и оправдал, с цел да бъдат наследници на Неговото царство. Наистина велико нещо е добродетелта и който е благодетелен, ще получи от Бога неизказана популярност и чест на оня свят, тъй като „ праведните ще блеснат там, като слънце “ (Мат. 13:43). Както споделя Христос: „ Дето съм Аз, там ще бъдат и праведниците “ (ср. Иоан. 12:26), и: „ Дойдете вие, благословените от Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от творение мира “ (Мат. 25:34). Наистина праведниците живеят постоянно и споменът за тях е безконечен. Такива хора на този свят живеят в сходство с Божия закон, а на оня свят отиват там, където Христос седи отдясно на Бог Отец, където са застанали ангелите, мъчениците, пророците, постниците, иерарсите и великият Атанасий, който честваме през днешния ден. Там ще отидем и ние след гибелта си, само че не всички, а единствено тези, които са живели праведно и добродетелно, а тези, които са живели в безвластие и в мръсни грехове, ще отидат на постоянно изтезание.

За това и ние, тъй като сме слаби хора, носим тяло, живеем в света и непрекъснато съгрешаваме, би трябвало да паднем коленопреклонно пред Бога и да Го молим да ни елементарни по огромната Си благосклонност и постоянно да гледаме към тези наши свети наставници и учители, които са живели на този свят чисто, да поставяме старания и ние да живеем чисто, като слушаме тяхното обучение, да живеем добродетелно и праведно. Защото който слуша или чете Свещеното Писание и не извършва това, на което Писанието го учи, не е оневинен пред Бога, нито е сгоден на Бога.

Такъв жив образец на безкрайна добродетел, който може да подтикне всеки към богоугаждане, е свети Атанасий Велики. Той бил от забележителния египетски град Александрия, бил роден от благочестиви родители, които живеели богоугодно и възпитали свети Атанасий, като построили в него благодетелен темперамент и го ограмотили. И щом станал образован, родителите му го завели при светейшия патриарх Александър и го дарили на Бога, както Анна дaрил Самуил, и патриарх Александър го ръкоположил за дякон.

По това време Арий беснеел със своята разкол против християнството и клател всички църкви със зловредното си обучение. За това в Никея се събрал събор от триста и осемнадесет отци, които проклели Арий, изхвърлили го от Христовата Църква и го осъдили на изгнание, само че той отново разпространявал своята разкол с помощниците си. И тъй като имал доста ходатаи, те измолили от цар Константин да го върне от заточението. Тагава станало доста тежко за християните и най-много за свети Атанасий, който тогава бил архидякон и гонел вълка (Арий) с мъдрото си обучение и го заплашвал.

След известно време, когато патриарх Александър умрял, сложили на мястото му свети Атанасий, който въобще не приемал Арий в Христовата Църква. Тогава Арий очевидно разкрил лукавството си срещу свети Атанасий и се мъчел освен да го смъкна от престола, само че и да го изпъди от града. Защото лукавият Арий мислел, че в случай че смъкна свети Атанасий от престола, ще може елементарно да наложи еретическото си обучение. О, какъв брой беди претърпял свети Атанасий от злочестивия Арий! И кой може да опише неговото гонение? Къде ли не е бягал и под дърво и камък се е крил? Защото придумаха цар Константин безусловно да го убият. За това и Бог го популяризирал за страданията му и който желае да види неговото страдалчество и самообладание, да прочете житието му.

За това и ние би трябвало да се потрудим да спасим душите си и да утешим други наши братя, освен с думи, само че и с каузи, та, като „ светне светлината ни пред индивидите и видят положителните ни каузи, да популяризират Бога и да влязат в положителния път “ (ср. Мат. 5:16). Да живеем, като рационални и да мислим, какво желае Божията воля. Да не мислим, че животът ни е без тъга и беди, а да знаем, че Божието око следи всичките ни каузи и неприятните, и положителните. За това би трябвало да се смирим пред Бога с молебствия и положителни каузи, и да Му служим със боязън, и примирение. Най-напред свещениците би трябвало да поучават и да упътват хората от простолюдието, към избавителния път. Който е прислужник, да слугува правилно на господаря си, а който е стопанин, да ръководи заслужено. И всички да бъдем покорни и послушни един към различен, да не бъдем злопаметни и да не се отплащаме със зло за зло, а да благославяме този, който ни кълне, и да вършим положително на този, който ни ненавижда, и да се молим за него, тъй като Христос ни заповядва по този начин (вж. Мат. 5:44, Лук. 6:27, 28). Освен това, да не бъдем лакоми и сребролюбиви, а да сме признателни за това, което имаме. Да имаме вяра на Бога, тъй като Той храни целия свят. Да имаме мяра в яденето, пиенето и във всички неща, тъй като от доста ястие и пиянство човек пропада в греховна бездна. Да не споделяме, че сме постили доста, а в този момент ще си починем, тъй като на този свят няма отмора, нито можем да бъдем без тъга. Тук е време за работа, а там за отмора и заплата. Никога да не споделяме: „ Свършили сме доста положителни каузи. Стигат ни толкоз “, тъй като и хора, които бяха направили велики каузи, за един час паднаха в грях. За това, който е праведник, да внимава да не съгреши, а който като човек е съгрешил, да тича бързо към покаянието, с цел да не го изпревари гибелта, до момента в който е в прегрешението, тъй като си изгубва душата. За това постоянно би трябвало да сме трезви и да се молим на Бога да ни поддържа. Постоянно да мислим, че и ние ще умрем, както са умрели всичките ни татковци и братя, и ще отидем на непознато място, където не сме ходили и където ще даваме отговор за всичките си каузи пред страшното Христово Съдилище и ще получим или постоянно изтезание, или безпределно удоволствие с Божията помощ. Нему популярност във безконечните епохи, амин.

Из: „ Софроние. Поучително Евангелие “, Софроний Епископ Врачански, 1806 година, изд. на Българска православна Църква, Западно и Средноевропейска Епархия, преписа и подреди отец Виктoр Ивaнoв-Цимeр, 2009 г. 
* Икона на Свети Атанасий Велики, Александрийски архиепископ (296 - 373); pravoslavieto.com