Реформаторите зациклиха, реформираните се оляха!
Да не дава бог, но моторите на ръководещата коалиция - Кирил Петков и Асен Василев, както и техните естествени сътрудници от " ИТН " най-вероятно ще научат политическия живот по най-трудния - като настъпят три-четири пъти една и съща мотика.
Причината, заради която слагаме тази диагноза, е лесното обяснима: те са в действителната власт за първи път и, въпреки да знаят доста неща за движещите сили, процесите и процедурите в огромната политика, на процедура... нищо не знаят. Точно като Сократ, на който приписват именитата крилата фраза " Аз знам, че нищо не знам! "
Ако някой се пита за какво Българска социалистическа партия и " Демократична България " са изпаднали от съдружното ни уравнение, повода е единствено една: те са били във властта години наред и от дълго време са потвърдили, че не могат да реформират нищо - нито правосъдната система, нито себе си даже. И тъй като " алената столетница " няма никакви искания депутатите й да са специалисти по реформиране на третата власт, на " пангара " ни в тази ситуация са единствено народните представители на " Демократична България ". И по-специално - от партийната групировка на Христо Иванов " Да, България ".
Писали сме стотици пъти - още от 2001-2002 година насам, че единоначалието в държавното обвиняване не е недостатък на конституцията, а работен законодателен проблем, който може да бъде решен за един месец от нормално Народно заседание. Описвали сме десетки пъти и методите, по които това може да стане.
Резултат - нулев. По-скоро - безпределно негативен. Защото, без да изпадаме в непотребни детайлности и сълзливи ретроспекции, ще обобщим обстановката по този начин: днешната прокуратура е паразит, заченат, отглеждан и обработен от 1992-1993 година насам. Едновременно и поредно от всички досегашни мандатоносители - Българска социалистическа партия, Съюз на демократичните сили, Национална движение „Симеон Втори" и ГЕРБ. Плюс Движение за права и свободи - партията, която постоянно е била във властта (по един или различен начин) и която в никакъв случай и по никакъв мотив не е робувала на националната мъдрост " И в разврата би трябвало да има малко морал ".
Няма да се връщаме обратно във времето и да си спомним по какъв начин ликвидирането на Националното разследване стартира при ръководството на Съюз на демократичните сили, бе дадено от Национална движение „Симеон Втори", Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия на Брюксел - като гаранция за сполучлива правосъдна промяна, и бе довършено от ГЕРБ.
Публичният резултат е покъртен: корективът сред Министерство на вътрешните работи и обвиняването бе премахнат, а прокуратурата стана действителен стопанин освен на досъдебното произвеждане, само че и на целия углавен развой. Тоест - на всичко! Защото през днешния ден - три десетилетия след демокрацията и три петилетки от влизането ни в Европейски Съюз - българинът продължава да е отговорен до оневиняването му заради липса на доказателства. А не тъй като е почтен до доказване на противното с влезнала в действие присъда.
Или, в случай че би трябвало да обобщим челния ни опит, щом Министерство на вътрешните работи и прокуратурата нарочат някого за отговорен, все едно го жигосват до живот. А когато по-късно - след 10-15 години, примерно - Върховният касационен съд разгласи " пациентът " за почтен, това някак си не важи и в никакъв случай не е важало. Дори в случаите, когато страната е била наказана да заплаща компенсации в размер на 100 000-200 000 лв. за меверейско-прокурорски издевателства.
Но... да си дойдем на тематиката. От 1994 година се знаем, че в този й тип Върховна касационна прокуратура е противоконституционна. Тя би трябвало да е огледално копие на Върховния касационен съд, в нея да работят 60-70 магистрати, които обгрижващи само касационното произвеждане по наказателни каузи.
Вместо това, във ВКП постоянно са работили по 120-180 магистрати, там постоянно е имало някакви измислени отдели от сорта на " Следствен контрол " и " Противодействие на корупцията ", " Противодействие на проведената престъпност " и какво ли не още друго.
Винаги е имало и инспекторат, който - обратно на всевъзможни законови забрани и ограничавания - от време на време се е " занимавал " и със съдии, и със следователи, и със чиновници на Министерство на вътрешните работи. Нещо, което е напълно нелегално в две направления. Първо - тъй като от 15 и недостатък години си има особено основан Инспекторат към Висшия правосъден съвет. И второ - тъй като по никакъв метод не е работа на прокуратурата да се бърка във вътрешните каузи на съдилищата, следствените служби, вътрешното министерство и неговите дирекции.
И още куп противоконституционни " неща " има в структурата и организацията на днешното държавно обвиняване, само че неизвестно за какво ръководещата коалиция се занимава с... нелепости. Или по-скоро - уйдисва на акъла на Гешев, Цацаров и кукловодите им.
Пример първи: министър председателят Кирил Петков бил свикан и се явил на разпит във Върховна касационна прокуратура, където оставил листата с 19-имата " бащици " на корупцията и всякакви други данни и доказателства. Съвсем умерено министър председателят Петков можеше и да не отиде във ВКП, тъй като тази инстанция няма право нито да образува досъдебни производства, нито да извършна предварителни инспекции. За разлика от Върховния касационен съд, тя не съществува в Закона за правосъдната власт, а в Наказателнопроцесуалния кодекс съществува единствено като архивар и админ.
Пример втори: правосъдният министър Надежда Йорданова била привикана да дава показания в КПКОНПИ. Причината - богатствата новина, че разполагала с задоволително сигнали, уличаващи основния прокурор Иван Гешев в корист със служебно състояние, закононарушения по работа и уронване престижа на правосъдната власт. Нито една от тези " провинения " не е от компетенциите на Цацаров (все още) и компания, тъй че правосъдният министър умерено можеше да им тегли една майна. А Народното събрание, вместо да дели комисията на две, да я озапти и върне в лоното на европейските антикорупционни комисии.
Пример трети: безчинство и откровена насмешка с всичко и всички. Главният прокурор Иван Гешев бил дал пояснения пред прокурор от Върховна касационна прокуратура във връзка листата с лица, представен от премиера Кирил Петков. И слезе Господ от небето, и завчас всичко мъртво оживя и хукна да му целува ръце и нозе!
А ние - инцидентните простосмъртни, продължаваме да си чакаме отговорите на два въпроса от преди 20 години.
Въпрос № 1: Кой е отговорен за всички прекъснати по отминалост над 2 млн. досъдебни производства, формирани от 1990 година насам, откакто прокуратурата очевидно не е?
Въпрос № 2: Къде прокуратурата кашира информацията, събрана от всички... над 5 млн. предварителни инспекции, формирани по Закона за правосъдната власт след 2003 година, когато този институт бе изхвърлен от Наказателно-процесуален кодекс като опровержителен на конституцията и правилата на правото?
Причината, заради която слагаме тази диагноза, е лесното обяснима: те са в действителната власт за първи път и, въпреки да знаят доста неща за движещите сили, процесите и процедурите в огромната политика, на процедура... нищо не знаят. Точно като Сократ, на който приписват именитата крилата фраза " Аз знам, че нищо не знам! "
Ако някой се пита за какво Българска социалистическа партия и " Демократична България " са изпаднали от съдружното ни уравнение, повода е единствено една: те са били във властта години наред и от дълго време са потвърдили, че не могат да реформират нищо - нито правосъдната система, нито себе си даже. И тъй като " алената столетница " няма никакви искания депутатите й да са специалисти по реформиране на третата власт, на " пангара " ни в тази ситуация са единствено народните представители на " Демократична България ". И по-специално - от партийната групировка на Христо Иванов " Да, България ".
Писали сме стотици пъти - още от 2001-2002 година насам, че единоначалието в държавното обвиняване не е недостатък на конституцията, а работен законодателен проблем, който може да бъде решен за един месец от нормално Народно заседание. Описвали сме десетки пъти и методите, по които това може да стане.
Резултат - нулев. По-скоро - безпределно негативен. Защото, без да изпадаме в непотребни детайлности и сълзливи ретроспекции, ще обобщим обстановката по този начин: днешната прокуратура е паразит, заченат, отглеждан и обработен от 1992-1993 година насам. Едновременно и поредно от всички досегашни мандатоносители - Българска социалистическа партия, Съюз на демократичните сили, Национална движение „Симеон Втори" и ГЕРБ. Плюс Движение за права и свободи - партията, която постоянно е била във властта (по един или различен начин) и която в никакъв случай и по никакъв мотив не е робувала на националната мъдрост " И в разврата би трябвало да има малко морал ".
Няма да се връщаме обратно във времето и да си спомним по какъв начин ликвидирането на Националното разследване стартира при ръководството на Съюз на демократичните сили, бе дадено от Национална движение „Симеон Втори", Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия на Брюксел - като гаранция за сполучлива правосъдна промяна, и бе довършено от ГЕРБ.
Публичният резултат е покъртен: корективът сред Министерство на вътрешните работи и обвиняването бе премахнат, а прокуратурата стана действителен стопанин освен на досъдебното произвеждане, само че и на целия углавен развой. Тоест - на всичко! Защото през днешния ден - три десетилетия след демокрацията и три петилетки от влизането ни в Европейски Съюз - българинът продължава да е отговорен до оневиняването му заради липса на доказателства. А не тъй като е почтен до доказване на противното с влезнала в действие присъда.
Или, в случай че би трябвало да обобщим челния ни опит, щом Министерство на вътрешните работи и прокуратурата нарочат някого за отговорен, все едно го жигосват до живот. А когато по-късно - след 10-15 години, примерно - Върховният касационен съд разгласи " пациентът " за почтен, това някак си не важи и в никакъв случай не е важало. Дори в случаите, когато страната е била наказана да заплаща компенсации в размер на 100 000-200 000 лв. за меверейско-прокурорски издевателства.
Но... да си дойдем на тематиката. От 1994 година се знаем, че в този й тип Върховна касационна прокуратура е противоконституционна. Тя би трябвало да е огледално копие на Върховния касационен съд, в нея да работят 60-70 магистрати, които обгрижващи само касационното произвеждане по наказателни каузи.
Вместо това, във ВКП постоянно са работили по 120-180 магистрати, там постоянно е имало някакви измислени отдели от сорта на " Следствен контрол " и " Противодействие на корупцията ", " Противодействие на проведената престъпност " и какво ли не още друго.
Винаги е имало и инспекторат, който - обратно на всевъзможни законови забрани и ограничавания - от време на време се е " занимавал " и със съдии, и със следователи, и със чиновници на Министерство на вътрешните работи. Нещо, което е напълно нелегално в две направления. Първо - тъй като от 15 и недостатък години си има особено основан Инспекторат към Висшия правосъден съвет. И второ - тъй като по никакъв метод не е работа на прокуратурата да се бърка във вътрешните каузи на съдилищата, следствените служби, вътрешното министерство и неговите дирекции.
И още куп противоконституционни " неща " има в структурата и организацията на днешното държавно обвиняване, само че неизвестно за какво ръководещата коалиция се занимава с... нелепости. Или по-скоро - уйдисва на акъла на Гешев, Цацаров и кукловодите им.
Пример първи: министър председателят Кирил Петков бил свикан и се явил на разпит във Върховна касационна прокуратура, където оставил листата с 19-имата " бащици " на корупцията и всякакви други данни и доказателства. Съвсем умерено министър председателят Петков можеше и да не отиде във ВКП, тъй като тази инстанция няма право нито да образува досъдебни производства, нито да извършна предварителни инспекции. За разлика от Върховния касационен съд, тя не съществува в Закона за правосъдната власт, а в Наказателнопроцесуалния кодекс съществува единствено като архивар и админ.
Пример втори: правосъдният министър Надежда Йорданова била привикана да дава показания в КПКОНПИ. Причината - богатствата новина, че разполагала с задоволително сигнали, уличаващи основния прокурор Иван Гешев в корист със служебно състояние, закононарушения по работа и уронване престижа на правосъдната власт. Нито една от тези " провинения " не е от компетенциите на Цацаров (все още) и компания, тъй че правосъдният министър умерено можеше да им тегли една майна. А Народното събрание, вместо да дели комисията на две, да я озапти и върне в лоното на европейските антикорупционни комисии.
Пример трети: безчинство и откровена насмешка с всичко и всички. Главният прокурор Иван Гешев бил дал пояснения пред прокурор от Върховна касационна прокуратура във връзка листата с лица, представен от премиера Кирил Петков. И слезе Господ от небето, и завчас всичко мъртво оживя и хукна да му целува ръце и нозе!
А ние - инцидентните простосмъртни, продължаваме да си чакаме отговорите на два въпроса от преди 20 години.
Въпрос № 1: Кой е отговорен за всички прекъснати по отминалост над 2 млн. досъдебни производства, формирани от 1990 година насам, откакто прокуратурата очевидно не е?
Въпрос № 2: Къде прокуратурата кашира информацията, събрана от всички... над 5 млн. предварителни инспекции, формирани по Закона за правосъдната власт след 2003 година, когато този институт бе изхвърлен от Наказателно-процесуален кодекс като опровержителен на конституцията и правилата на правото?
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ