Да измъчваш едно човешко същество е изкуство, с което се

Да измъчваш едно човешко създание е изкуство, с което се занимават някои от най-жестоките хора в света. В последните години ще открием, че виртуози в това начинание са страни като Съединени американски щати, Русия, Израел, Китай, Северна Корея и доста други. Водещите в тази ранглиста несъмнено знаят по какъв начин да накарат човек да каже даже и майчиното си мляко. Понякога измъчването може да бъде с груба мощ, различен път се прибягва до токсини.

Ако попитате един специалист в тази област, той постоянно ще уточни, че главната задача е измъчваният постоянно да остане жив до времето, в което показа всичко належащо. Не би трябвало да забравяме, че китайците са измислили едно от най-хубавите мъчения в света. През вековете всяка цивилизация и общество е стигнало до някакви изводи. Така нареченото китайско водно изтезание даже не би трябвало да звучи като нещо доста ужасно, само че дали това в действителност е по този начин.

През средновековието най-често се употребяват остри бръсначи, въжета и уреди за причиняването на тъпа болежка. Китайците нямат потребност от това. Необходима е единствено една кофа с вода и въжета, с които да завържат грешника. Достатъчно е върху тях да пада по една капка студена вода на лицето, челото или вероятно върху скалпа.

Поради обстоятелството, че водата може да капе с друг интензитет, жертвата постоянно ще се пробва да предскаже по кое време ще е идната капка. В множеството случаи в никакъв случай не познават и в случай че това продължава 12 часа, може да бъдете сигурни, че даже сънят няма да може да пристигна – суматохата ще бъде в пъти по-жестока.

За страдание се оказва, че този способ става много известен през Виетнамската война, както и по време на войната с терора. И не би трябвало да вършим грешката с опита за предоставяне – арестуваният е накривен на 20-30 градуса, слага се забрадка на главата и стартира заливане с вода. По този метод се симулира давене и са нужни няколко минути за изкривяване. Въпросният способ е неразрешен от редица конвенции и публично се твърди, че не е редно да се употребява.

Според разнообразни данни излиза наяве, че Съединени американски щати са почнали и мъчения с музика, като са се спрели на творчеството на Еминем. Това обаче е друга история, тъй като е редно да обърнем внимание на китайското изтезание и неговото публично пораждане. Според някои историци, първата демонстрация идва към XV и XVI век от Хиполитос де Марисили. Въпросният е сполучлив юрист в Болоня, който остава и до през днешния ден в формалните данни като индивида, който ползва китайското изтезание в Европа.

Легендата споделя, че Марсилис бил удивен от концепцията, че единствено една капка може да бъде унищожителна за човек. Китайците първоначално са употребявали този способ, с цел да чупят скали, а по-късно пристигнала и идната концепция – да го приложат върху хора. Първите опити и проби са извършени във френски и немски лудници в средата на XIX век. Някои лекари допускали, че лудостта може да е разследване на физически болести и тъкмо този способ може да излекува всички ментални проблеми.

Вярата е, че когато има прекалено много кръв в главата, пациентът полудява, затова капките може да го редуцират изцяло или да поддържат някакъв баланс. Самото лекуване по-късно ще се приложи и при болести като бодърствуване и главоболие. Не си правете илюзията, в никакъв случай не се е достигнало до оздравял пациент, а единствено до полудял подобен. В лудницата никой няма да забележи това, само че във всеки различен случай е несъмнено, че има още един пациент, който губи своя разсъдък.

Макар и да съществува доста по-рано, формалното самопризнание и различаване като китайско изтезание ще бъде записано за първи път през 1892 година в обществения лексикон. Хари Худини ще го разпространява доста по-късно. През 1911 година той ще сътвори по този начин наречения контейнер за вода и ще го назова китайска клетка за мъчения. С сложени окови, той ще бъде спуснат във водата. След като завесите бъдат спуснати, Худини съумява да избяга. Трикът е тестван за първи път на 21 септември 1912 година в Берлин.

След този илюзионист, други също ще употребяват китайското изтезание, с цел да печелят известност. В началото на XX век това ще бъде формален способ за воденето на разпит. Американските бойци са употребявали това изтезание първо във Филипините, а по-късно и във Виетнам. Въпросът в доста връзки е дали този способ в действителност е давал резултат. До през днешния ден има доста диспути по тематиката.

Телевизионното предаване MythBusters стартира да проверява. Адам Савидж ще признае, че методът работи, само че в доста случаи се счита, че по-скоро оковите тормозят индивида, в сравнение с самата вода. Едва по-късно се твърди, че интензитетът на водата върху един човек може да побърква. Ако времето остане едно и също, то жертвата може да свикне и да пренебрегва този резултат. Според някои специалисти, нужни са тъкмо към 20 часа, с цел да се доближи до психичен разпад.

Никой не може да удостовери дали това е азиатски способ за гнет и дали е дело на самите китайци, тъй като се разпространява едвам в средновековието. Странното е, че през днешния ден даже тези способи се утвърждават и стават все по-жестоки и по-жестоки.