Румяна Нейкова и синът ѝ Емил: "Мамо, ще тренирам гребане"... като теб
Да имаш майка олимпийски първенец не е лесна задача. Да решиш да вървиш по нейните стъпки е още по-трудно. В фамилията на златната медалистка по скиф от Игрите в Пекин 2008 Румяна Нейкова, обаче знаят по какъв начин да се оправят с такива провокации.
Синът ѝ Емил решително гребе към върха в дисциплината на майка си и към този момент е международен и европейски първенец до 23 години!
Началото на спортната кариера на младия Нейков не се отличава с амбициозност. Той не влиза в лодката, с цел да бъде първенец. Този " апетит " за триумфи идва по-късно.
" Беше напълно мое решение да се занимавам с този спорт първоначално. Бях на 13-14-годишна възраст, когато за първи път отидох на гребната база на Панчарево и влязох в лодка. Първата концепция, на това да се занимавам с този спорт, беше да смъква малко килограми, тъй като бях много цялостен. Идеята беше по-различна от това да стана огромен състезател и първенец. С течение на времето, започнах да чувствам в мен напълно разнообразни неща, да го желая, когато не отидех на подготовка, не се усещах толкоз добре. След подготовка се прибирах у дома и се усещах задоволен. С течение на времето, когато за първи път се качих на старта, усетих конкуренцията, почувствах адреналина, разбрах, че това ще е моят спорт и ще бъда най-хубавият ", описа Емил в предаването " 120 минути ".
Майка му, която има в своята сбирка сребро от Игрите в Сидни 2000 и бронз от Атина 2004, също е сюрпризирана от решението на Емил. Като дете той не демонстрира предпочитание да стане като нея, а по-скоро желае да следва пътя на татко си - треньорът Свилен Нейков.
" Занимаваше се с доста други спортове - плуваше, играеше таекуондо, ходеше на волейбол, футбол. През доста спортове мина. Един ден ми се обади по телефона и сподели: " Мамо, аз ходя на Панчарево и стартирам да упражнявам гребане ". Бях учудена, че отива да спортува, защото, до момента в който аз бях играч, той постоянно е бил в моторницата при татко си и е казвал, че няма да стане играч, а треньор ", споделя Румяна.
" Струваше ми се прекомерно мъчно. Тренировките на един състезател са извънредно тежки, сложни. Когато виждаш по какъв начин един човек се натоварва, а ти си на такава дребна възраст, ти се коства, че не е човешко, не е действително ", добавя Емил.
Днес той тренира по 6 дни в седмицата. Интензивните тренировки са 10 месеца в годината. И този труд се отблагодарява. А Румяна няма по какъв начин да не се гордее.
" Бях доста щастлива. Олекна ми, когато и на европейското съумя да завоюва златния орден. Бях доста щастлива. Притеснението го чувствам в този момент - когато не си на старта, в лодката. На старта е по-лесно - влизаш, гребеш, концентрираш се и знаеш къде какво ще направиш. Когато си в профил и очакваш времето, по какъв начин ще премине и го чакаш по какъв начин ще реагира, по какъв начин ще финишира... Страшно неспокойствие е ", споделя тя и е безапелационна, че не нейните, а неговите медали са значими!
" Всичко е съсредоточено върху тези два медала ", споделя олимпийската шампионка.
Синът ѝ Емил решително гребе към върха в дисциплината на майка си и към този момент е международен и европейски първенец до 23 години!
Началото на спортната кариера на младия Нейков не се отличава с амбициозност. Той не влиза в лодката, с цел да бъде първенец. Този " апетит " за триумфи идва по-късно.
" Беше напълно мое решение да се занимавам с този спорт първоначално. Бях на 13-14-годишна възраст, когато за първи път отидох на гребната база на Панчарево и влязох в лодка. Първата концепция, на това да се занимавам с този спорт, беше да смъква малко килограми, тъй като бях много цялостен. Идеята беше по-различна от това да стана огромен състезател и първенец. С течение на времето, започнах да чувствам в мен напълно разнообразни неща, да го желая, когато не отидех на подготовка, не се усещах толкоз добре. След подготовка се прибирах у дома и се усещах задоволен. С течение на времето, когато за първи път се качих на старта, усетих конкуренцията, почувствах адреналина, разбрах, че това ще е моят спорт и ще бъда най-хубавият ", описа Емил в предаването " 120 минути ".
Майка му, която има в своята сбирка сребро от Игрите в Сидни 2000 и бронз от Атина 2004, също е сюрпризирана от решението на Емил. Като дете той не демонстрира предпочитание да стане като нея, а по-скоро желае да следва пътя на татко си - треньорът Свилен Нейков.
" Занимаваше се с доста други спортове - плуваше, играеше таекуондо, ходеше на волейбол, футбол. През доста спортове мина. Един ден ми се обади по телефона и сподели: " Мамо, аз ходя на Панчарево и стартирам да упражнявам гребане ". Бях учудена, че отива да спортува, защото, до момента в който аз бях играч, той постоянно е бил в моторницата при татко си и е казвал, че няма да стане играч, а треньор ", споделя Румяна.
" Струваше ми се прекомерно мъчно. Тренировките на един състезател са извънредно тежки, сложни. Когато виждаш по какъв начин един човек се натоварва, а ти си на такава дребна възраст, ти се коства, че не е човешко, не е действително ", добавя Емил.
Днес той тренира по 6 дни в седмицата. Интензивните тренировки са 10 месеца в годината. И този труд се отблагодарява. А Румяна няма по какъв начин да не се гордее.
" Бях доста щастлива. Олекна ми, когато и на европейското съумя да завоюва златния орден. Бях доста щастлива. Притеснението го чувствам в този момент - когато не си на старта, в лодката. На старта е по-лесно - влизаш, гребеш, концентрираш се и знаеш къде какво ще направиш. Когато си в профил и очакваш времето, по какъв начин ще премине и го чакаш по какъв начин ще реагира, по какъв начин ще финишира... Страшно неспокойствие е ", споделя тя и е безапелационна, че не нейните, а неговите медали са значими!
" Всичко е съсредоточено върху тези два медала ", споделя олимпийската шампионка.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ