Как да се спасим от нападение на котка
Да имаш котка като домакински любим значи да сключиш обществен контракт, в който се съгласяваш роболепно да приютиш звяр, който може да се обърне против теб когато и да е и без никаква причина. Собствениците на котки знаят, че разтриването на коремчето може да бъде посрещнато с ненадейно и безпощадно торнадо от зъби и нокти. (Експертите не са сигурни за какво, само че е допустимо повтарящото се държание като глезене да нервира котката с течение на времето.)
Собственик на котка без лекопласт и водороден пероксид е един неопитен притежател.
Шона Гарнър, водещ ветеринарен доктор на приложението за помощ на домашни любимци FirstVet, ще ни даде няколко съвета по какъв начин да действаме при нахлуване. Ако в миналото се окажете в спор с сякаш опитомената си котка, запомнете тези препоръки, с цел да сте сигурни, че ще се отървете единствено с драскотина.
Според ASPCA котките могат да станат нападателни, когато са уплашени, в територията им е навлезнато, има непознати в близост, заради медицински проблем или без на пръв взор никаква причина. Когато котката се приготвя за отбранителна офанзива, тя евентуално ще употребява езика на тялото, с цел да предизвести близките, че следва експанзия. Ще приклекне, ще сплеска ушите си, ще стартира да съска или ще развие пилоерекция (изправяне на космите). Ако видите, че котката прави някое от горепосочените дейности, отдалечете се, до момента в който животното не се успокои.
„ Когато се сблъскате с нападателна котка, би трябвало неотложно да напуснете стаята и да ѝ позволите да се успокои със притежателя си “, споделя Гарнър. „ Ако остане сама с чужд човек и стане нападателна, тогава този човек би трябвало да се отдръпна и да ѝ разреши да се успокои сама. Ако котката е нападателна със самия си притежател, тя може да има потребност от лично пространство, по тази причина отново е най-добре да я оставите сама, до момента в който не е подготвена да се успокои. “
Ядосаната котка има едно мислено – да унищожава. Може да е потребно да я успокоите като ѝ предложите разпръскване под формата на играчка, някакъв звук, лакомство или даже подмятане на предмет. „ Използването на лакомства за котки може да помогне, само че по време на стрес от време на време те не се интересуват от лакомства “, споделя Гарнър. „ Играчките също са отлично средство за похищение на вниманието. “
Агресивната котка е най-добре да бъде оставена сама, когато е допустимо. Ако се намира в стая, която може да бъде затворена, пробвайте да пандизите вратата за малко, с цел да видите дали ще стартира да се отпуска.
Когато ви нападна и бягството не е допустимо, пробвайте се да намерите забрадка или различен някакъв плат (дреха, например), която да употребявате като затруднение сред вас и котката. Тя може да се разочарова, че не може да ви нападне непосредствено, и да отиде да прави нещо друго.
Възможно е също по този начин напряко да хвърлите кърпата върху котката. „ Позволявайки на котката да се скрие в забрадка, може да ѝ помогнете да се отпусне, защото някои котки незабавно ще се успокоят, в случай че се почувстват скрити и не могат да ви видят “, споделя Гарнър.
Кърпите могат да се употребяват и за хващането на ядосана котка, само че защото едно такова неразумно деяние единствено ще я направи още по-разгневена и може да се нараните, би трябвало да се пипа деликатно. (Не се опитвайте да я хванете за козината, защото Гарнър споделя, че това към този момент не е целесъобразна практика). Ако се поуспокои, може да се държи деликатно единствено с ръце: „ Ако котката не е уплашена, най-хубавият метод да я преместите е да поставите ръка под корема ѝ и да увиете другата си ръка към нея, с цел да я люлеете, като я държите притисната до тялото си, с цел да се усеща сигурна. “
„ Доказано е, че щипките, които не стискат толкоз мощно, сложени в долната част на шията тъкмо над раменете (на така наречен мъртва кожа), понижават тревогата и освобождават ендорфини, които оказват помощ за успокояването на котката “, споделя Гарнър.
Въпреки че наподобява нелогично, най-добре е да не отдръпвате ръката си, в случай че котката впие зъби или нокти в нея. Отдръпването на кунката ви обратно ускорява концепцията, че сте плячка.
„ Когато сте ухапани от котка, най-хубавата реакция е да се опитате да не изпадате в суматоха и да позволите на котката да избяга “, споделя Гарнър. „ Често котките, като захапят, не остават така; те ще се оттеглен и ще нанесат нов удар. Не се опитвайте да разтърсите ръката си или да я издърпате от устата на животното. Вместо това, щом усетите, че хватката на котката се разхлабва, умерено се отдръпнете “.
Понякога човек би трябвало да се оправи ръкопашно с котката, даже когато е в припадък на яд. В този случай направете всичко допустимо да се предпазите, като носите очила, ръкавици и ботуши, които би трябвало да оказват помощ да покриете местата, към които идната офанзива най-вероятно ще бъде ориентирана.
Ако сте в борба с котка, не стойте пред вратата и не я притискайте в някой ъгъл. Изправена пред неналичието на излаз, котката може да се развълнува още повече. Дайте ѝ опция да излезе.
Котките, които стартират да се усещат нападателни към други котки или изобщо външни дразнители, могат да насочат хищническия си инстинкт към по-достъпна цел – да вземем за пример към притежателя си. Ако любимката ви се изнервя прекалено много, до момента в който гледа през прозореца да вземем за пример, покриите го с нещо или я дръжте настрани.
Вниманието на котките, които обичат да атакуват краката ви, би трябвало да бъде ориентирано другаде. Когато влезете в стаята, насърчете котката да седне и ѝ предложете лакомство като премия. Така в последна сметка тя ще се научи да бъде по-спокойна, а не да третира краката ви като играчка. И не позволявайте на дребното коте игриво да гризе ръцете или краката ви – то може да израсне в по-силна и ловка котка, която ще желае да прави същото.
Ако успее да ви ухапе или одраска, отнесете се съществено към боийните си рани. Котките могат да придвижват редица бактерии, в това число стафилококи. „ Ухапванията в действителност съставляват действителна заплаха за човешкото здраве “, споделя Гарнър. „ Тъй като те, както другите животни, не си мият постоянно зъбите, в устата им има огромен бактериален товар. Затова котешките ухапвания постоянно се инфектират елементарно, тъй че всяка рана би трябвало да бъде оценена от доктор допустимо най-скоро. “
