Докога ще търпим рекета на президентските хищници?
Да, бих могъл за повече изясненост да кажа харвардските хищници, само че с какво ни е отговорен „ Харвард “?
С обстоятелството, че самозвани дилетанти спекулираха с името му? Че президентската клика ни пробута долнопробни ментета във властта свързвайки ги с влиятелния университет в неистовата си жадност да съсипят парламентарната ни народна власт? Че, „ Бледоликият ни президент “ в старанието си да „ преобрази “ България в президентска република заплю Конституцията на страната? Че, изпълнявайки задачата на кремълските си настойници да ни отведе като „ жертвен агнец “ в казахските степи, под скиптъра на нашите окупатори, сътвори в родината ни незапомнено злополучие?
Нима ежедневните тегоби и паниките за утрешния ден на всеки елементарен българин не са плод на безумния прелом, който в лятото на 2020г. президента светлочервен Радев разгласи и оглави?
Нима ще забравим толкоз бързо комунистическия бунт? Блокираните софийски кръстовища от пияни лумпени и безделници?
Псевдо майките на дечица с увреждания, които измежду нощ се гавреха с рожбите си помъкнали ги по шествия и митинги?
А бомбичките и паветата мятани против българските служители на реда?
А запалената плява под краката им?
А черните чували, ковчезите и бесилките сатанизирали Софийското ларго и улицата пред дома на премиера в Банкя?
Да изреждам ли всички ненормални за една демократична страна простотии, които бяха „ сътворени “ в това лято от безбожието на една антибългарска случка? Не е належащо, тъй като постоянно ще си спомняме подлото непочтеност на оня вдигнат „ Юмрук “ на 9 юли, 2020г. на площада пред Президентството…
На 30 септември т.г., ГЕРБ закри пред изборната си акция в Пловдив. Присъствах като посетител на събитието, а напълно изненадващо бях поканен да поздравявам множеството препълнило залата.
В подтекста на войната в Украйна заявих, че най положителното за българските деца е да имат своето преуспяващо бъдеще в цивилизована Европа, а не като пушечно месо в Евразия под диктата на съветския ботуш.
Споделих, че много преди да бъдем член на Европейския съюз, огромния пловдивски стихотворец Добромир Тонев бе написал: „ България не е сърцето на Европа, само че е част от нейното сърце “. След това припомних един рефрен от ария на именития Георги Минчев от времето на Сините манифестации:
„ Няма към този момент на къде, или ние, или те! “
Залата избухна в овации.
В своята обобщаваща тирада обаче, водачът на ГЕРБ Бойко Борисов стартира с рецензия на моето изявление.
Очевидно огромният общественик напълно наясно с провокациите надвиснали над страната порица думите ми и съобщи: „ Тези заклинания – или ние, или те, през днешния ден би трябвало да ги забравим. България е изправена пред големи опасности, а тях би трябвало да решаваме всички дружно. “
Явно не съм бил свестен, въпреки, че причините ми бяха повече от ясни: Или тези, които сме за Европа, или тези които са за Евразия. Замръзнах на мястото си.
Почувствах се виновен, като човек, който надали не вещае раздори и разцепление. Приех изявлението на господин Борисов доста тежко, макар че десетки хора ми кимаха с усмивки. От идващия ден стопирах всевъзможни свои изявления.
Съзнавах чудесно, че Борисов е прав. Давах си сметка, че България е в тежка рецесия. Че без значение от злополуката, до която я бяха докарали тези, които се бяха заклели да изчегъртат ГЕРБ и него самия, които го арестуваха нелегално пред внучетата му, които желаеха да го унищожат психически и физически той бе прав.
България имаше потребност от единство, а не от реваншизъм. Когато извън залата се разделихме, ме прегърна и попита:
Спасе, разбра ли ме? Отлично!
Млъкнах. До през днешния ден, към този момент цели два месеца, не съм разгласил и ред… Предстояха извънредно сложни договаряния за сформиране на витално значимо за страната държавно управление. Не желаех даже и с една дума да съм част от аргументите за възможен техен неуспех.
Въпреки, че ги бе победил в изборите, Борисов предложи на своите съперници политически взаимни отстъпки и отстъпки преминаващи всякакви граници. В името на оцеляването на България в идната тежка зима заложи целия персонален и партиен интерес.
Стискахме устни, тъй като съзнавахме, че е за положителното на всички българи.
Във Facebook роптаехме метафорично, изтрезвявахме по единично, съгласявахме се и то напълно не алегорично, бяхме готови даже да подкрепим отровна прегръдка със сатанинската „ Политическа партия – Демократична България “ в името на по-малкото зло за страната… Бяхме подготвени да се прегърнем дружно и с дявола и с ангела, с цел да няма в зимните дни нито студуващи, нито гладуващи българи. Нямаше никакво значение кой е спечелилият в изборите. Гласът национален е глас божи, по значимото е народът да оцелее…
Да, господин Борисов, приятелю, несъмнено че ще продължа по този път дружно с всички, с които сме Ви вярвали и следвали в годините.
В ретроспекцията на сполучливите ръководства на България постоянно съм правил прилика сред ръководствата на Стефан Стамболов и Бойко Борисов. И двете са извънредно сполучливи за България тъй като цената на триумфа и в двата случая е заложена напълно в персоналната всеотдайност на огромни, на същински държавници…
След вчерашните самопризнания на депутата Георги Свиленски от Българска социалистическа партия, че „ водача на Промяната “ Кирил Петков персонално им е предложил договорка с кода на „ мадуровките “ против изборна машинация против угнетеният ни народ съм задължен обаче да попитам:
Докога ще вършим метани на тези нагли авантюристи, рекетьори и джебчии на едро? Толкова на едро, че единствено за седем месеца унищожиха цяла една страна. До по кое време ще ги поносим? След вчерашният им срам няма към този момент на къде:
Или народът, или те!
Убеден съм че в Народното събрание има задоволително виновни и почтени българи, които да впишат интереса на България в текста над входа му. Това е най елегантния метод за самозабравилите се президентски навлеци, от заслужена парламентарна изолираност да стигнат до острието на политическата ампутация!
Спас Гърневски
С обстоятелството, че самозвани дилетанти спекулираха с името му? Че президентската клика ни пробута долнопробни ментета във властта свързвайки ги с влиятелния университет в неистовата си жадност да съсипят парламентарната ни народна власт? Че, „ Бледоликият ни президент “ в старанието си да „ преобрази “ България в президентска република заплю Конституцията на страната? Че, изпълнявайки задачата на кремълските си настойници да ни отведе като „ жертвен агнец “ в казахските степи, под скиптъра на нашите окупатори, сътвори в родината ни незапомнено злополучие?
Нима ежедневните тегоби и паниките за утрешния ден на всеки елементарен българин не са плод на безумния прелом, който в лятото на 2020г. президента светлочервен Радев разгласи и оглави?
Нима ще забравим толкоз бързо комунистическия бунт? Блокираните софийски кръстовища от пияни лумпени и безделници?
Псевдо майките на дечица с увреждания, които измежду нощ се гавреха с рожбите си помъкнали ги по шествия и митинги?
А бомбичките и паветата мятани против българските служители на реда?
А запалената плява под краката им?
А черните чували, ковчезите и бесилките сатанизирали Софийското ларго и улицата пред дома на премиера в Банкя?
Да изреждам ли всички ненормални за една демократична страна простотии, които бяха „ сътворени “ в това лято от безбожието на една антибългарска случка? Не е належащо, тъй като постоянно ще си спомняме подлото непочтеност на оня вдигнат „ Юмрук “ на 9 юли, 2020г. на площада пред Президентството…
На 30 септември т.г., ГЕРБ закри пред изборната си акция в Пловдив. Присъствах като посетител на събитието, а напълно изненадващо бях поканен да поздравявам множеството препълнило залата.
В подтекста на войната в Украйна заявих, че най положителното за българските деца е да имат своето преуспяващо бъдеще в цивилизована Европа, а не като пушечно месо в Евразия под диктата на съветския ботуш.
Споделих, че много преди да бъдем член на Европейския съюз, огромния пловдивски стихотворец Добромир Тонев бе написал: „ България не е сърцето на Европа, само че е част от нейното сърце “. След това припомних един рефрен от ария на именития Георги Минчев от времето на Сините манифестации:
„ Няма към този момент на къде, или ние, или те! “
Залата избухна в овации.
В своята обобщаваща тирада обаче, водачът на ГЕРБ Бойко Борисов стартира с рецензия на моето изявление.
Очевидно огромният общественик напълно наясно с провокациите надвиснали над страната порица думите ми и съобщи: „ Тези заклинания – или ние, или те, през днешния ден би трябвало да ги забравим. България е изправена пред големи опасности, а тях би трябвало да решаваме всички дружно. “
Явно не съм бил свестен, въпреки, че причините ми бяха повече от ясни: Или тези, които сме за Европа, или тези които са за Евразия. Замръзнах на мястото си.
Почувствах се виновен, като човек, който надали не вещае раздори и разцепление. Приех изявлението на господин Борисов доста тежко, макар че десетки хора ми кимаха с усмивки. От идващия ден стопирах всевъзможни свои изявления.
Съзнавах чудесно, че Борисов е прав. Давах си сметка, че България е в тежка рецесия. Че без значение от злополуката, до която я бяха докарали тези, които се бяха заклели да изчегъртат ГЕРБ и него самия, които го арестуваха нелегално пред внучетата му, които желаеха да го унищожат психически и физически той бе прав.
България имаше потребност от единство, а не от реваншизъм. Когато извън залата се разделихме, ме прегърна и попита:
Спасе, разбра ли ме? Отлично!
Млъкнах. До през днешния ден, към този момент цели два месеца, не съм разгласил и ред… Предстояха извънредно сложни договаряния за сформиране на витално значимо за страната държавно управление. Не желаех даже и с една дума да съм част от аргументите за възможен техен неуспех.
Въпреки, че ги бе победил в изборите, Борисов предложи на своите съперници политически взаимни отстъпки и отстъпки преминаващи всякакви граници. В името на оцеляването на България в идната тежка зима заложи целия персонален и партиен интерес.
Стискахме устни, тъй като съзнавахме, че е за положителното на всички българи.
Във Facebook роптаехме метафорично, изтрезвявахме по единично, съгласявахме се и то напълно не алегорично, бяхме готови даже да подкрепим отровна прегръдка със сатанинската „ Политическа партия – Демократична България “ в името на по-малкото зло за страната… Бяхме подготвени да се прегърнем дружно и с дявола и с ангела, с цел да няма в зимните дни нито студуващи, нито гладуващи българи. Нямаше никакво значение кой е спечелилият в изборите. Гласът национален е глас божи, по значимото е народът да оцелее…
Да, господин Борисов, приятелю, несъмнено че ще продължа по този път дружно с всички, с които сме Ви вярвали и следвали в годините.
В ретроспекцията на сполучливите ръководства на България постоянно съм правил прилика сред ръководствата на Стефан Стамболов и Бойко Борисов. И двете са извънредно сполучливи за България тъй като цената на триумфа и в двата случая е заложена напълно в персоналната всеотдайност на огромни, на същински държавници…
След вчерашните самопризнания на депутата Георги Свиленски от Българска социалистическа партия, че „ водача на Промяната “ Кирил Петков персонално им е предложил договорка с кода на „ мадуровките “ против изборна машинация против угнетеният ни народ съм задължен обаче да попитам:
Докога ще вършим метани на тези нагли авантюристи, рекетьори и джебчии на едро? Толкова на едро, че единствено за седем месеца унищожиха цяла една страна. До по кое време ще ги поносим? След вчерашният им срам няма към този момент на къде:
Или народът, или те!
Убеден съм че в Народното събрание има задоволително виновни и почтени българи, които да впишат интереса на България в текста над входа му. Това е най елегантния метод за самозабравилите се президентски навлеци, от заслужена парламентарна изолираност да стигнат до острието на политическата ампутация!
Спас Гърневски
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ