Последната кралица: Как една 94-годишна италианка се превърна в туристическа атракция
Да бъде звезда не всеки път й е прелестно. Чиарлета е гонила телевизионни екипи и въпреки да е спокойна, когато я снимат за Instagram, един път е прогонила туристи, които се промъкнали в дома й
В Скано, средновековно селце, прикрито надълбоко в дивите планини на района Абруцо, една жена живее по този начин, като че ли времето е застинало и пази вълнуващата история на отминалите години. Маргерита Чиарлета, на 94 години - остроумна, колоритна - е последният човек, който носи обичайното облекло на Скано, датиращо от епохи, всеки ден, споделя в собствен репортаж
Туристите, които се разхождат по калдъръмените улички, не идват единствено поради планинските гледки или богато украсените църкви. Те идват, с цел да открият " Нона Маргерита ", или както я назовават локалните — " Последната кралица ".
Често те обикалят селото, чукайки по вратите, до момента в който най-сетне я намерят и я молят да се снимат с нея. Но Чиарлета заобикаля светлините на прожекторите. " Не съм суперзвезда ", упорства тя: Аз съм просто елементарна баба, горда със своите селски корени ".
Чиарлета носи същия жанр тъмна вълнена рокля с дълги черни ръкави и памучна лента за глава от 18-годишна възраст, споделя самата тя пред CNN. " Винаги съм харесвала тази рокля, горда съм да я нося ".
Векове наред това е било едно от двете дрехи, носени от дамите в Скано. Едното — семпло, всекидневно облекло за работа на полето и домашен отговорности, което Чиарлета носи през днешния ден. Другото — по-сложно, бродирано облекло с богато декориран корсаж и шапка, отразяващо обществения статус, носено в неделя за черква, както и по време на фестивали и религиозни празници.
Снимка: ladolcevita.tv
Няколко локални дами към момента обличат обилните облекла по време на паради и празненства. Само Чиарлета носи същите работни облекла на предците си, ден след ден. Тя се придържа към обичайното всекидневно облекло, даже в неделя, редувайки няколко разновидността всяка седмица - някои черни, други тъмносини с бели акценти.
" Това беше и към момента е моето нормално всекидневно облекло ", споделя Чиарлета. " На брачна половинка ми в никакъв случай не му е харесвало, само че това не ме спря да го нося всеки ден, както когато работех на полето, по този начин и по време на празници ", прибавя тя.
Всичко върша сама
Чиарлета е живяла в село Скано през целия си живот. След като двете й сестри, които също се обличали обичайно, неотдавна умряли, Чиарлета остава последната жена в Скано, която към момента носи обичайно облекло. Новината за неповторимия й външен тип скоро се популяризира от уста на уста отвън селото, като в последна сметка доближи и до обществените мрежи. Местните управляващи в този момент лобират пред ЮНЕСКО тези костюми да бъдат приети като част от нематериалното културно завещание.
Чиарлета е родена в Скано и в никакъв случай не го е напускала. Живее в същата каменна къща от 1950 година и, макар напредналата си възраст, продължава да се оправя с ежедневните си отговорности без помощ, като единствено понякога употребява бастун.
" Всичко върша сама ", споделя тя. " Сутрин правя всички домашен отговорности, шетам градината, сготвям и излизам за къса разходка. Прекарвам време и беседвам с другари, съседи и фамилията. Понякога се разхождам из полята над селото. "
Отказала се само от обичаното си ежедневно заниамание - да посещава локалния бар за утринно еспресо.
Когато внуците й идват на постоянни визити, тя обича да готви ръчно правена паста " сфолия " и ньоки с листа от ряпа — локален специалитет в Абруцо. В подмяна те й оказват помощ да отблъсква непоканени туристи.
" Те са прелестни, непрекъснато се грижат за мен. Много съм щастлива, че ги имам ", прибавя тя.
Да бъде туристическа атракция не всеки път й е прелестно. Чиарлета е гонила телевизионни екипи и, въпреки да посреща множеството гости и да е спокойна, когато я снимат за Instagram, един път е прогонила туристи, които се промъкнали през отворената й врата.
Гласът й е явен, очите й — живи, изреченията й — къси. Чиарлета приказва на обичайния италиански, вместо на диалекта, който някои по-възрастни локални употребяват, с цел да отхвърлен външни хора. Тя е общителна и гостоприемна, само че единствено при нейните условия.
" Тъй като съм последната, която носи този костюм, хората идват, с цел да ме снимат ", споделя тя. " Но от време на време тези туристи са прекалено много и това може да бъде досадно. "
Чиарлета е очевидец на големи промени през годините. Векове наред Скано е било процъфтяващо село, с богати аграрни фамилии, които се надпреварвали да строят обилни имения, църкви и фонтани. Тесните му улички са лабиринт от барокови, романски и готически покои, ситуирани до скромни жилища, които наподобяват на подиуми от рождественска картина.
Но обезлюдяването е опустошило градчето. От над 4000 поданици през 1920-те години, през днешния ден са останали единствено към 1600. Семействата са избрали градовете или чужбина — мнозина са отпътували за Съединени американски щати — в търсене на работа и по-добър живот.
Снимка: abruzzospeciale.it Щастлива съм с живота си
Чиарлета споделя, че на 94 години към момента е доста дейна, само че й липсва изчезващото възприятие за общественост в селото. Животът, който е познавала в младостта си, от дълго време е липсващ. Тогава Чиарлета прекарвала дните си в пасищата високо над Скано, като се грижела за овцете, събирала дърва, отглеждала разнообразни култури и прибирала реколтата.
" Преди работехме крепко, в този момент тази работа свърши. Беше сложен живот, само че всички бяхме дружно ", споделя тя. Дълбокото възприятие за общественост и крепко вкоренените съседски връзки към този момент са изчезнали.
" Липсват ми някои изгубени обичаи, липсва ми брачният партньор ми, който умря, и липсва ми времето, когато имаше повече хора и съседи и постоянно ядяхме дружно ", споделя тя. " Никога не бях сама. Днес от време на време съм сама. "
Въпреки загубата на семейство, другари и метод на живот, Чиарлета споделя, че не е нито носталгична, нито тъжна за отминалото време. Наслаждава се на модерните улеснения и по-комфортния живот, който напредъкът й е донесъл.
" Работих цялостен живот на полето до 70-годишна възраст, като се грижех и за животните на фамилията. Това беше физически тежка работа. Животът, който повеждам в този момент, е доста по-добър от предходния. Сега съм по-добре, в сравнение с бях вчера; имам време за себе си и се отпущам. Открих и научих да оценявам свободното време...Имам доста свободно време, няма отмалялост, няма физически компликации като преди. Наслаждавам се да бъда баба. "
Чиарлета е излизала отвън селото си единствено няколко пъти в живота си за специфични мотиви и в никакъв случай в чужбина. Не е изненадващо, че не възнамерява пътешестване скоро. Туризмът просто в никакъв случай не е бил нейно нещо.
В Скано, средновековно селце, прикрито надълбоко в дивите планини на района Абруцо, една жена живее по този начин, като че ли времето е застинало и пази вълнуващата история на отминалите години. Маргерита Чиарлета, на 94 години - остроумна, колоритна - е последният човек, който носи обичайното облекло на Скано, датиращо от епохи, всеки ден, споделя в собствен репортаж
Туристите, които се разхождат по калдъръмените улички, не идват единствено поради планинските гледки или богато украсените църкви. Те идват, с цел да открият " Нона Маргерита ", или както я назовават локалните — " Последната кралица ".
Често те обикалят селото, чукайки по вратите, до момента в който най-сетне я намерят и я молят да се снимат с нея. Но Чиарлета заобикаля светлините на прожекторите. " Не съм суперзвезда ", упорства тя: Аз съм просто елементарна баба, горда със своите селски корени ".
Чиарлета носи същия жанр тъмна вълнена рокля с дълги черни ръкави и памучна лента за глава от 18-годишна възраст, споделя самата тя пред CNN. " Винаги съм харесвала тази рокля, горда съм да я нося ".
Векове наред това е било едно от двете дрехи, носени от дамите в Скано. Едното — семпло, всекидневно облекло за работа на полето и домашен отговорности, което Чиарлета носи през днешния ден. Другото — по-сложно, бродирано облекло с богато декориран корсаж и шапка, отразяващо обществения статус, носено в неделя за черква, както и по време на фестивали и религиозни празници.
Снимка: ladolcevita.tv
Няколко локални дами към момента обличат обилните облекла по време на паради и празненства. Само Чиарлета носи същите работни облекла на предците си, ден след ден. Тя се придържа към обичайното всекидневно облекло, даже в неделя, редувайки няколко разновидността всяка седмица - някои черни, други тъмносини с бели акценти.
" Това беше и към момента е моето нормално всекидневно облекло ", споделя Чиарлета. " На брачна половинка ми в никакъв случай не му е харесвало, само че това не ме спря да го нося всеки ден, както когато работех на полето, по този начин и по време на празници ", прибавя тя.
Всичко върша сама
Чиарлета е живяла в село Скано през целия си живот. След като двете й сестри, които също се обличали обичайно, неотдавна умряли, Чиарлета остава последната жена в Скано, която към момента носи обичайно облекло. Новината за неповторимия й външен тип скоро се популяризира от уста на уста отвън селото, като в последна сметка доближи и до обществените мрежи. Местните управляващи в този момент лобират пред ЮНЕСКО тези костюми да бъдат приети като част от нематериалното културно завещание.
Чиарлета е родена в Скано и в никакъв случай не го е напускала. Живее в същата каменна къща от 1950 година и, макар напредналата си възраст, продължава да се оправя с ежедневните си отговорности без помощ, като единствено понякога употребява бастун.
" Всичко върша сама ", споделя тя. " Сутрин правя всички домашен отговорности, шетам градината, сготвям и излизам за къса разходка. Прекарвам време и беседвам с другари, съседи и фамилията. Понякога се разхождам из полята над селото. "
Отказала се само от обичаното си ежедневно заниамание - да посещава локалния бар за утринно еспресо.
Когато внуците й идват на постоянни визити, тя обича да готви ръчно правена паста " сфолия " и ньоки с листа от ряпа — локален специалитет в Абруцо. В подмяна те й оказват помощ да отблъсква непоканени туристи.
" Те са прелестни, непрекъснато се грижат за мен. Много съм щастлива, че ги имам ", прибавя тя.
Да бъде туристическа атракция не всеки път й е прелестно. Чиарлета е гонила телевизионни екипи и, въпреки да посреща множеството гости и да е спокойна, когато я снимат за Instagram, един път е прогонила туристи, които се промъкнали през отворената й врата.
Гласът й е явен, очите й — живи, изреченията й — къси. Чиарлета приказва на обичайния италиански, вместо на диалекта, който някои по-възрастни локални употребяват, с цел да отхвърлен външни хора. Тя е общителна и гостоприемна, само че единствено при нейните условия.
" Тъй като съм последната, която носи този костюм, хората идват, с цел да ме снимат ", споделя тя. " Но от време на време тези туристи са прекалено много и това може да бъде досадно. "
Чиарлета е очевидец на големи промени през годините. Векове наред Скано е било процъфтяващо село, с богати аграрни фамилии, които се надпреварвали да строят обилни имения, църкви и фонтани. Тесните му улички са лабиринт от барокови, романски и готически покои, ситуирани до скромни жилища, които наподобяват на подиуми от рождественска картина.
Но обезлюдяването е опустошило градчето. От над 4000 поданици през 1920-те години, през днешния ден са останали единствено към 1600. Семействата са избрали градовете или чужбина — мнозина са отпътували за Съединени американски щати — в търсене на работа и по-добър живот.
Снимка: abruzzospeciale.it Щастлива съм с живота си Чиарлета споделя, че на 94 години към момента е доста дейна, само че й липсва изчезващото възприятие за общественост в селото. Животът, който е познавала в младостта си, от дълго време е липсващ. Тогава Чиарлета прекарвала дните си в пасищата високо над Скано, като се грижела за овцете, събирала дърва, отглеждала разнообразни култури и прибирала реколтата.
" Преди работехме крепко, в този момент тази работа свърши. Беше сложен живот, само че всички бяхме дружно ", споделя тя. Дълбокото възприятие за общественост и крепко вкоренените съседски връзки към този момент са изчезнали.
" Липсват ми някои изгубени обичаи, липсва ми брачният партньор ми, който умря, и липсва ми времето, когато имаше повече хора и съседи и постоянно ядяхме дружно ", споделя тя. " Никога не бях сама. Днес от време на време съм сама. "
Въпреки загубата на семейство, другари и метод на живот, Чиарлета споделя, че не е нито носталгична, нито тъжна за отминалото време. Наслаждава се на модерните улеснения и по-комфортния живот, който напредъкът й е донесъл.
" Работих цялостен живот на полето до 70-годишна възраст, като се грижех и за животните на фамилията. Това беше физически тежка работа. Животът, който повеждам в този момент, е доста по-добър от предходния. Сега съм по-добре, в сравнение с бях вчера; имам време за себе си и се отпущам. Открих и научих да оценявам свободното време...Имам доста свободно време, няма отмалялост, няма физически компликации като преди. Наслаждавам се да бъда баба. "
Чиарлета е излизала отвън селото си единствено няколко пъти в живота си за специфични мотиви и в никакъв случай в чужбина. Не е изненадващо, че не възнамерява пътешестване скоро. Туризмът просто в никакъв случай не е бил нейно нещо.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ