Началната учителка Даниела Милева: Не плашете детето с тръгв...
Да бъде воин на етюд не я ласкае, а я кара да се усеща малко неловко. „ Моето място е в класната стая “, общително пробва да отклони предлагането Даниела Милева. Не са й по размер нито суетата, нито тщеславието, нито стремежът към обществено самопризнание. А че нейният свят са децата и познанието, схванала още като момиче, излиза наяве, когато въпреки всичко приема диалог с известни условности.
Беше моето детско предпочитание, връща се в загатна началната учителка от пловдивското ОУ „ Елин Пелин “. Тя е измежду трите преподавателки от 1. до 4. клас, които получиха годишната премия на Регионалното ръководство на образованието за своята работа и принос в системата. А на този 15 септември още веднъж ще посрещне първолачетата в класната стая.
Пътят й към специалността почнал още от пъстрия свят на детската градина. Очаровала я учителката там - по какъв начин наподобява, по какъв начин се отнася към децата. Още тогава поискала да е като нея. В гимназията на хоризонта застанали още няколко благоприятни условия, само че в последна сметка Даниела Милева избрала преподавателското занятие. Завършила институт за училищен фрагменти, а след това бакалавърска и магистърска степен в ПУ „ Паисий Хилендарски “. Влязла в класната стая за първи път на 1 септември 1999 година Днес има втора степен професионална подготовка, все същото предпочитание за работа и доста опит от разнообразни обстановки с учениците си.
Как стига до детето, когато подава стреснато букета в първия образователен ден?
„ Важно е от първия ден да се прояви суровост, с цел да има почит и ред. Децата да осъзнаят, че разпоредбите са за всички. От друга страна още от първи клас се пробвам освен да обясня материала на учениците, само че и да ги одобрявам като равни “, изяснява учителката. Държи те да могат да споделят с нея, да търсят съвет, да не се опасяват по какъв начин ще реагира.
Учителят не е чучело и не трябва детето да бъде плашено с него,
безапелационна е преподавателката.
В същото време работата й е тестване за добротата - тъй като децата обичат да тестват до каква степен са границите, а за някои тези опити не престават чак до 4. клас. Така дисциплината се оказва едно от най-сериозните провокации. Но единствено когато я има, ситуацията е удобна за работа, децата внимават, съсредоточени са, усвояват и задават въпроси, споделя учителката.
От друга страна е работата с родителите - тъй като всички възпитаници идват от фамилии с разнообразни модели на образование. Иска ми се родителите да имат вяра повече в институцията учебно заведение и да се отнасят с почитание към преподавателите, споделя Даниела Милева. Убедена е,че всеки би трябвало да прави това, за което е подготвен. Затова моли за повече доверие към уменията на гилдията.
„ Всеки ден за мен е битка - признава Даниела Милева. - Влизам с някаква концепция в учебно заведение, знам какво ми следва и за мен е борба да съумея да предам на децата това, което ще ги направи по-знаещи и можещи от през днешния ден и през вчерашния ден “.
В начален стадий се слагат основите. А оценката е единствено отражение на моментно положение, по-важно е да се построи умеенето за учене и по какъв начин да се подхожда в разнообразни обстановки, има вяра началната учителка.
Не отстъпва от няколко неща. Първото е децата да пишат без неточности. Не ги оставям, до момента в който не се убедя, че правилото от учебника е усвоено и на практика, признава Даниела Милева. Това обаче не стига. Важно е в живота си да са положителни и почтени хора, да намерят своя път и това, с което желаят да се занимават, прибавя тя.
Най-голямата компликация в работата й е обвързвана с многообразието. „ Всяко дете е друго и би трябвало да се отнесеш към него като към само, само че и да създадеш колектив, в който всички са равни, толерантни, изслушват се и се поддържат “, разказва учителката.
Два съвета към първолаците и техните родители
Не плашете децата, че в учебно заведение всичко става доста мъчно и съществено, поучава Даниела Милева родителите на първолачетата. Някои деца влизат в клас наплашени. Според учителката вкъщи би трябвало да се сътвори позитивна настройка към учебното заведение. Децата да знаят, че в очите на учителя ще видят другар и съидейник. Да знаят, че той ще направи най-хубавото за тях, прибавя Даниела Милева.
На своите първолаци пък първо споделя, че учебното заведение е място да се учи, само че има и доста развлечение. А за работата си прибавя: „ Всеки ден е борба да спечелиш детето, да го накараш да научи нещо ново, да порасне “. „ Не на пердах, а на ум “, цитират от време на време учителката си фактически порасналите й ученици.
Класът й е част от фамилията
Когато не е в учебно заведение, Даниела Милева обича да е със фамилията си и с хора, които обича. Има щерка на 28 години и две внучки в чужбина. По-малкият й наследник е на 20 година и сега изживява студентските си години.
Винаги се случва по този начин, че цялото семейство познава класа, даже да не го е виждал. Не се научих да не придвижвам работата у дома, признава учителката. Често вкъщи продължава да е ангажирана с прекарванията към децата. Моят Еди-кой-си…, постоянно я чуват да споделя околните. И тези Еди-кои-си са напълно като част от семейството.
Най-голямата премия - да видиш децата помъдрели
Родителите на четвъртокласниците, които Даниела Милева изпрати в прогимназията тази година, я номинирали за годишната премия на Регионалното ръководство на образованието. Отличието одобрявам като знак за тяхното почитание и признателност, споделя тя. Но също и че същинско задоволство й носи чувството, че си е свършила добре работата за деня. Разбира го по триумфа на децата и написаното в тетрадките за инспекция, по високите резултати на националните външни оценения и когато печелят надпревари.
Още по-щастлива е, когато се случи да ги отрие помъдрели. „ Може да не е мой персонален триумф, само че е знак, че порастват в общуването с родителите и с мен “, споделя учителката. Понякога несъзнателно ги чува по какъв начин си приказват в междучасието и си дават препоръки като огромни хора. Тогава се усмихва в себе си.
" Наградата е веществен израз на това, което съм направила. Знак, че съм на прав път. Но най-истинската е в усмихнатите детски очи ", споделя Даниела Милева. И когато родител я прегърне на разлъка: „ Бяхте втора майка за мен и детето ми “.
Още препоръки за родители и потребна информация преди старта на образователната година - в специфичното приложение " "
Беше моето детско предпочитание, връща се в загатна началната учителка от пловдивското ОУ „ Елин Пелин “. Тя е измежду трите преподавателки от 1. до 4. клас, които получиха годишната премия на Регионалното ръководство на образованието за своята работа и принос в системата. А на този 15 септември още веднъж ще посрещне първолачетата в класната стая.
Пътят й към специалността почнал още от пъстрия свят на детската градина. Очаровала я учителката там - по какъв начин наподобява, по какъв начин се отнася към децата. Още тогава поискала да е като нея. В гимназията на хоризонта застанали още няколко благоприятни условия, само че в последна сметка Даниела Милева избрала преподавателското занятие. Завършила институт за училищен фрагменти, а след това бакалавърска и магистърска степен в ПУ „ Паисий Хилендарски “. Влязла в класната стая за първи път на 1 септември 1999 година Днес има втора степен професионална подготовка, все същото предпочитание за работа и доста опит от разнообразни обстановки с учениците си.
Как стига до детето, когато подава стреснато букета в първия образователен ден?
„ Важно е от първия ден да се прояви суровост, с цел да има почит и ред. Децата да осъзнаят, че разпоредбите са за всички. От друга страна още от първи клас се пробвам освен да обясня материала на учениците, само че и да ги одобрявам като равни “, изяснява учителката. Държи те да могат да споделят с нея, да търсят съвет, да не се опасяват по какъв начин ще реагира.
Учителят не е чучело и не трябва детето да бъде плашено с него,
безапелационна е преподавателката.
В същото време работата й е тестване за добротата - тъй като децата обичат да тестват до каква степен са границите, а за някои тези опити не престават чак до 4. клас. Така дисциплината се оказва едно от най-сериозните провокации. Но единствено когато я има, ситуацията е удобна за работа, децата внимават, съсредоточени са, усвояват и задават въпроси, споделя учителката.
От друга страна е работата с родителите - тъй като всички възпитаници идват от фамилии с разнообразни модели на образование. Иска ми се родителите да имат вяра повече в институцията учебно заведение и да се отнасят с почитание към преподавателите, споделя Даниела Милева. Убедена е,че всеки би трябвало да прави това, за което е подготвен. Затова моли за повече доверие към уменията на гилдията.
„ Всеки ден за мен е битка - признава Даниела Милева. - Влизам с някаква концепция в учебно заведение, знам какво ми следва и за мен е борба да съумея да предам на децата това, което ще ги направи по-знаещи и можещи от през днешния ден и през вчерашния ден “.
В начален стадий се слагат основите. А оценката е единствено отражение на моментно положение, по-важно е да се построи умеенето за учене и по какъв начин да се подхожда в разнообразни обстановки, има вяра началната учителка.
Не отстъпва от няколко неща. Първото е децата да пишат без неточности. Не ги оставям, до момента в който не се убедя, че правилото от учебника е усвоено и на практика, признава Даниела Милева. Това обаче не стига. Важно е в живота си да са положителни и почтени хора, да намерят своя път и това, с което желаят да се занимават, прибавя тя.
Най-голямата компликация в работата й е обвързвана с многообразието. „ Всяко дете е друго и би трябвало да се отнесеш към него като към само, само че и да създадеш колектив, в който всички са равни, толерантни, изслушват се и се поддържат “, разказва учителката.
Два съвета към първолаците и техните родители
Не плашете децата, че в учебно заведение всичко става доста мъчно и съществено, поучава Даниела Милева родителите на първолачетата. Някои деца влизат в клас наплашени. Според учителката вкъщи би трябвало да се сътвори позитивна настройка към учебното заведение. Децата да знаят, че в очите на учителя ще видят другар и съидейник. Да знаят, че той ще направи най-хубавото за тях, прибавя Даниела Милева.
На своите първолаци пък първо споделя, че учебното заведение е място да се учи, само че има и доста развлечение. А за работата си прибавя: „ Всеки ден е борба да спечелиш детето, да го накараш да научи нещо ново, да порасне “. „ Не на пердах, а на ум “, цитират от време на време учителката си фактически порасналите й ученици.
Класът й е част от фамилията
Когато не е в учебно заведение, Даниела Милева обича да е със фамилията си и с хора, които обича. Има щерка на 28 години и две внучки в чужбина. По-малкият й наследник е на 20 година и сега изживява студентските си години.
Винаги се случва по този начин, че цялото семейство познава класа, даже да не го е виждал. Не се научих да не придвижвам работата у дома, признава учителката. Често вкъщи продължава да е ангажирана с прекарванията към децата. Моят Еди-кой-си…, постоянно я чуват да споделя околните. И тези Еди-кои-си са напълно като част от семейството.
Най-голямата премия - да видиш децата помъдрели
Родителите на четвъртокласниците, които Даниела Милева изпрати в прогимназията тази година, я номинирали за годишната премия на Регионалното ръководство на образованието. Отличието одобрявам като знак за тяхното почитание и признателност, споделя тя. Но също и че същинско задоволство й носи чувството, че си е свършила добре работата за деня. Разбира го по триумфа на децата и написаното в тетрадките за инспекция, по високите резултати на националните външни оценения и когато печелят надпревари.
Още по-щастлива е, когато се случи да ги отрие помъдрели. „ Може да не е мой персонален триумф, само че е знак, че порастват в общуването с родителите и с мен “, споделя учителката. Понякога несъзнателно ги чува по какъв начин си приказват в междучасието и си дават препоръки като огромни хора. Тогава се усмихва в себе си.
" Наградата е веществен израз на това, което съм направила. Знак, че съм на прав път. Но най-истинската е в усмихнатите детски очи ", споделя Даниела Милева. И когато родител я прегърне на разлъка: „ Бяхте втора майка за мен и детето ми “.
Още препоръки за родители и потребна информация преди старта на образователната година - в специфичното приложение " "
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ