Д-р Юлиян ПЕТРОВ, председател на СО Подкрепа Синдикатът Образование направи

Д-р Юлиян ПЕТРОВ, ръководител на Следствен отдел към окръжна прокуратура " Подкрепа "

Синдикатът " Образование " направи разбор на просветителната система в коледната седмица и засяга някои значими цели, които би трябвало МОН и държавното управление да не не помнят в своите дейности.

Всички български възпитаници би трябвало неотложно и абсолютно да влязат в учебно заведение. Тестването на учениците би трябвало незабавно да спре, освен тъй като прилаганите проби са ниско ефикасни, само че и тъй като прилаганите насоки основават разделяне в обществото и лишават голям % възпитаници от правото им на качествено постоянно обучение. Категорично би трябвало да се спре порочната процедура родителите да могат да стопират децата си от учебно заведение, прикривайки се зад избора на образование от разстояние в електронна среда. Това е нездравословно за българските възпитаници.

Неприлагането на зелен документ в българския парламент, а неговото въвеждане в просветителните институции демонстрира неприятно държавническо мислене и е образец за антигражданско отношение към нашите деца и възпитаници. Българските учители са

с най-високия % на имунизация

- близо 60%, и са най-подходящият образец за висока гражданска позиция, който да следва обществото ни. Но, в случай че не бъдат изменени сегашните насоки, след разискване със обществените сътрудници и двете министерства - МОН и Министерство на здравеопазването, синдикатът би могъл да предложи на българските учители и шефове да не съблюдават дискриминационните правила с тестването и използването на зелените документи в учебно заведение.

Финансирането на системата демонстрира плаха стъпка в вярната посока, само че процентът за обучение (ако се съблюдава предлагането на МОН към МФ), възходящ до 3,8% от Брутният вътрешен продукт, е безпределно надалеч от обичайния 6% в останалите страни-членки. Този бюджет обрича на доста мъчно битие просветителните институции с брутално повишените разноски за прехрана във връзка с горива, услуги и поправки. Трябва като финансова национална просветителна политика да се приложи

диференциран Данък добавена стойност към учебните разноски

а такса боклук към просветителните институции неотложно да отпадне. Образователните институции във връзка с цените на ток, парно, електрическа енергия и доста други в България се третират като търговски предприятия, което ги обрича на бедност. Делегираните бюджети към просветителните институции са несравними с унизителното за учебните заведения централизирано финансиране, познато до огромната учителска стачка през 2007 година Тъй че, в случай че в този момент и незабавно се приложи концепцията на политиците парите да следват единствено качеството, това ще породи още по-големи неравенства на учениците в просветителната система. Трябва в в този момент съществуващите делегирани бюджети да се добави съставен елемент с спомагателни средства за преподавател, които да подсигуряват достъп до педагози със специалности в дребните общини. По този метод със експерти ще се подсигурява равният достъп до обучение на всички възпитаници. И дано не забравяме, че за този еднакъв достъп и привеждане на просветителни институции към стандарта за физическа среда и библиотечно обезпечаване са нужни съвсем 10 милиарда лв..

Борбата с бумащината в просветителната система е наследствена на няколко управленчески екипа на МОН, а триумфите са повече от скромни. Българският преподавател и шеф са подложени ежечасно на брутални и безсмислени административни интервенции, които го прегарят и лишават от времето и силата му за работа с учениците. Голямата смяна към този момент не е в намаляването на размера на административната тежест, а в нейното преобразяване в електронна бумащина. От години профсъюз " Образование " упорства за

единна електронна платформа на МОН

която да пести време и сила на педагогическите експерти. Понастоящем идентични данни се изискват неведнъж от разнообразни дирекции на МОН, заради липса на административна електронна съгласуваност.

Качеството на образованието е стандарт, който от години е значима тематика в работата на обществените сътрудници, само че изрично към момента сме надалеч от народен консенсус за знаци по качество на българското обучение. Едва по-късно бихме могли да работим и за неговата оценка и мнението на синдиката е да следваме този логаритъм.

Пълният обзор на образователните стратегии и

образователното наличие

е фундаментално нужен, само че този развой би трябвало да се извърши свястно, с потребление на експертния потенциал на българските учители и техните национално показани организации. Много закъсняваме с превъзмогването на академизма и продължаващото разграничаване от практическите умения и проектно-базираното образование.

Тук е значимо да подчертаваме, че българските учители няма да позволен, да приказват и преподават " друга " история за събития, които включват Северна Македония, каквито и да са политическите решения по този проблем в Европейския съюз.

По тематиката за началото на образователната година профсъюз " Образование " прави огромно национално изследване, само че към този момент концепцията намира по-скоро отрицателни реакции.

Политиката по асортимент, задържане, отбрана, финансиране на труда, подготовка и препоръка на педагогическите експерти би трябвало да се усъвършенства, като се работи взаимно с представителните синдикати и се вземат поради следните особености:

- Българските учители са с най-високата за Европейски Съюз междинна възраст, като тази наклонност се резервира последните 7 години;

- Младите учители, показали интерес към просветителната система, не остават трайно в специалността заради справедливи аргументи, постоянно това е агресивното и обидно отношение към тях от родители;

- Българският преподавател и шеф са с максимален недостиг в целия Европейски Съюз на обезщетителни механизми, които да пазят неговото физическо и психическо здраве;

- Липса на диференциация в труда на учителите, като преподавателските и възпитателните действия се смесват с организационни дейности;

- Безплатната работа в многочислени комисии натоварва учителите в действия със противоречива ефективност;

- Искане на доказателство от РУО и МОН за всеки подробност от работата на учителя.

Политиката за атестации на педагогическите експерти, която еволюира в електронна препоръка, е копие на диференцираното възнаграждение на педагозите. Полезният ход тук е събиране на двата процеса, като се регламентира в допълнение финансово заплащане по скалата на атестиране, а в атестационните комисии да вземат участие представителните синдикати на учителите.

Дебатът за мандатност

на директорския труд е дълголетен, само че без липса на никакви резултати. В подбора на шефовете е значимо:

- Да се ситуира ценз, примерно компетентност " Управление на образованието ", към претендентите за шефове на просветителни институции, в този момент условието е единствено педагогическо образование;

- Да се ползва условие за опит в ръководството като заместник-директор или консултант на шефа, което е европейският формат. Сега условието е единствено за най-малък стаж като учител;

- Комисиите за предопределение на шефове да се ситуират със наложителното присъединяване на представители на синдикатите. Сега неналичието на синдикално присъединяване катализира политизацията на системата;

- Атестационни комисии за шефове да се образуват с присъединяване на представителните синдикати;

- Задължителна мандатност с стеснен или безграничен брой мандати на шефовете.

За да се подобрят резултатите на учениците, би трябвало да се спре обичайното постоянно прекосяване в образование от разстояние в електронна среда и да се засилва Стратегията за възпитанието и граденето на полезности в просветителните институции. Ако българският преподавател не бъде оставен от обществото да бъде основният генератор във възпитателните процеси и образуването на цивилен добродетели, в положително партньорство с родителите, България ще бъде погълната от задълбочаващата се инфлация на ценностната система.